/Поглед.инфо/ Всяка година покрай страстите около 9 септемри един въпрос не ми дава мира. За съжаление нито в историческата, нито социологическата, нито антропологическата литература успявам да намеря задоволителен отговор.
А именно - след тоталното изтребване на "цветът на на нацията" и пълната доминация на неграмотните, битката срещу високата култура и тържеството на посредствеността - откъде се появат новите цветове, висококултурните емблеми, бдящите, и т.н. Къде се е консервирала тази енергия, как се е препредавал духа на съпротивата, по какъв начин са се социализирали свободните духом в един обезелитен, мракобесен социален контекст.
Как например видният антикомунист проф. Х е запазил своя ценностен пуризъм докато е растял в йерархията на един солиден идеологически апарат? И от какъв произход е този професор, ако влезем в хипотезата на "избиване на цвета"? Ако е от цвета, значи той не е бил съвсем избит или пък системата не е бил чак толкова мракобесна. Ако пък произходът му не е елитарен, то това би означавало, че той е част от наложената посредственост. Или пък десният интелектуалец У. Всички в рода му до 5 коляно са репресирани, но въпреки това той е успял тайно да слуша Бийтълс( издадени от Балкантон) и да чете Хесе (издаден от Отечество). В никакъв случай не бих се шегувал с ничия биографична трагедия. Но този дИскурс ми се струва малко попресилени.