И тук не става въпрос за определена групичка от чиновници, които би трябвало да се заемат с организацията на въпросния коктейл по случай събитието. Видният наш общественик имаше предвид организирането на всенародно честване не само с обществено-пропагандни кампании, а с провеждането на широкомащабна образователна програма сред младите, които оставихме да тънат в ежедневието и забравата. За тях историята започва да става все по-отнесена в далечината, все по-непозната и, за срамотиите, все по-чужда на тяхното битие и възгледи.
След чутото още на другия ден реших да предложа на мои съмишленици да подкрепим позицията му със съответните декларации. После ми стана неудобно от това, че ние преобразувахме в наше време протестите си в писане на декларации. Наскоро ми хрумна, че с едно кърваво писмо нашите деди са вдигали въстания, а ние с навалица от декларации не можем дори да накараме властимащите да обърнат лице към проблемите ни.
Темата ме настигна отново по един случаен повод - всяка неделя водя моята чудна внучка на езда. В отрязъка на тренировката й част от времето посвещавам на любуването на малката ни принцеса и радостта как се справя с обичаното от нея конче. Другата част на едно кафе посвещавам на моя джиесем, както е нормално за всеки българин. Веднъж обаче, оглеждайки се, забелязах, че в ъгъла на малката зала както на много места има етажерка с наредени книги, обикновено произволно подбрани. От скука отидох да видя що за книги са. Очаквах, разбира се, да намеря навалица от „правилни“ книги или всевъзможни хитови издания на наши съвременни „класици“. Бях приятно учуден от това, че там видях издания на наши възрожденски автори, а също и на тези след тях, от предишните ни поколения, оставили неугасима диря с творчеството си. Буквално се стъписах, когато видях подредени три тома от Захари Стоянов. На момента ми стана неудобно, че както моето поколение така и сегашното в училищата ни занивамаха само с неговите „Записки“. Останалото му творчество го минахме на бегом, колкото да се каже, че сме запознати. Взех втория том и смущението ми се превърна в срамно чувство, когато видях, че той е посветен на Левски, на четите и на Ботев.
Поръчах си го, защото по книжарниците не можах да намеря точно този том. Щом го получих, веднага се зачетох. Още при първите страници усетих в себе си греха на нас, българите, които си позволяваме да оставим в задния двор на нашите културни възгледи и схващания творчеството на човек, който, както сам твърди в споделеното, е поглеждал през рамо в живота на всички тези герои, вървял е по още топлите им следи, оставени по пътеките им, отвели ги към голготата. Такова нещо за Левски, за четите, за Хаджията и Странджата и най-вече за Ботев никой след Захари не е писал, нито е могъл да напише. Защото не е бил един от тях.
Миналата година някак си не забелязахме, че не беше излъчен по традиционния начин сериалът с неговите „Записки“. Май го пропуснаха, увлечени в политически битки. Или може би друго е попречило. Не ща, откровено речено, да си помисля, че и тази година ще прескочим юбилея като вече ненужен и неполезен в новото ни политическо ежедневие. Или може би пак ще се боим да не раздразним някого. Късче по късче късаме и изхвърляме от историята ни онова, което ни прави българи. Ще остане ли после нещо, което да е „първа радост“ за нас?
