/Поглед.инфо/ Щяло да има черно-бели и цветни учебници.За бедните деца – черно-бели, а за по-богатите деца по- скъпи цветни учебници…

Черно-бели и цветни деца…Отдалече да се разпознават….Всеки да си знае мястото….

Никога не бих купила на детето си цветен учебник само като си представя, че някое друго дете ще погледне с малко тъга към цветните страници…А и не бих хранила цветното високомерие…

На черно-белите деца ще кажа с усмивка: купете си черно-белите учебници и ги оцветете с вашето въображение…Изрисувайте ги с цветовете на доброто и щедростта, на доброжелателството и надеждата… Цветовете на света са за всички, оттам ги вземете, от морето, от небето, от тревите…

Въпросът е да имаш цветна душа, цветни пръсти, цветен поглед…Тогава всичко, до което се докоснеш, ще е цветно, мое черно-бяло дете… Не позволявай на никого да ти отнема или дава цветовете…Те са в теб, ти си цветното дете, което ще нарисува прекрасните свои страници.

Не се плаши и от черно-белите души, които делят света според своите ограничени сетива. Подари им цветната рисунка на твоята усмивка и чети своя черно-бял учебник… Познанието има един цвят – благородството.

Бих искала сега всички български деца да са мои, да им купя черно-бели учебници на всички заедно с прекрасни цветни моливи… нека всеки нарисува в свои цветове познанието… но да имат равен старт, равно излитане и после да се оцветяват посвоему…

Познавам неравния старт… Той е болезнен и убийствен за крилете… Само мечтателите с цветни души оцеляват…

Цветът на учебниците стана съвсем случайно една много силна метафора на неразумния, себичен, неетичен подход към децата на България…
Гневът ми се сломи в тъга… Ще помълча… Велики хуманисти и просветители, не ни прощавайте…

Автор: Стамена Димова
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с нейно разрешение.