/Поглед.инфо/ Има такава професия – да служиш на закона и да защитаваш обществото. За хората, посветили живота си на това право дело, се разказва в Музея на Министерството на вътрешните работи. Адресът е: «Лавеле» 30 – намира се зад Съдебната палата, там няма как погледът да пропусне старата кокетна сграда с жълта фасада, разкрасена с орнаменти. Изложбената зала е на втория етаж и представя времето от 1879 год. до наши дни: снимки и документи, оръжие, униформи, награди, оборудване, веществени доказателства, иззети в хода на разследването на нашумели престъпления.

Като по чудо сред експонатите е оставена камерата от сваления над нашата територия балон. Някога, всъщност не толкова отдавна, западните тайни служби са използвали такива шпионски средства, готвели са ги в Гърция и Турция.

По-рано в музея бяха демонстрирани и други «подаръчета», подхвърляни от доброжелателите – човеколюбци по родните улици, като, например, детски играчки, заредени с взрив. Сега те са махнати от витрините. Винаги се намира висшестоящ мискинин, който си присвоява правото да реже с голямата ножица шарения килим на историята. Подобно своеволие се нарича политическа целесъобразност или казано простичко: назадничество.

А историята не е ничия собственост - тя е друго измерение, втъкало кръвта, вярата и тъгата на народа, причудливите й шарки са нашите ориентири, разкриващи защо сме такива и какво ни очаква. Посегнем ли да я подстрижем, мигом ще станем за посмешище. Ето затова трябва да се примирим с миналото и да милеем за него.

Музеят не е голям, той даже сякаш се е смалил за времето от предишното ми посещение. Помещенията трябва да се ремонтират. Вярвам, че в хранилищата има много предмети, които си заслужава да бъдат изложени на показ, но сега за тях сега не достига място в залата. Самата експозиция би могла да бъде оформена по новому, за да стане по-привлекателна за съвременния зрител. В държавната хазна няма пари за такива проекти. А заради принадлежността на учреждението към МВР, не може да се събират средства за неговото поддържане от частни дарители. Така че служителите, които работят на това място и съвестно се грижатза него, заслужават благодарност.

Кой именно отговаря за управлението и финансирането на Музея на Министерството на вътрешните работи? Има ли проекти за неговото развитие? И как може обществеността да се включи в тях?

Опазването на историята на държавата би бил малък поклон пред хилядите доблестни мъже и жени, посветили живота си на закона и на нас.