/Поглед.инфо/ Наближава времето, в което най-голямата и богата община в държавата, Столичната, ще гласува бюджета си. Ето това е времето, в което трябва да си отговорим на един въпрос – за кого работи Община София?
Бюджетът на София не е въпрос от локален, а от национален характер. София е столица, но и най-голям град, институционален, финансов, образователен, културен и логистичен център на цялата държава. Къде отивате, когато имате работа с държавни институции? В София. Къде най-често отиват да учат висше образование децата ви? В София. Къде са централите на всички банки, застрахователни дружества и въобще големи компании? В София. Къде са най-големите театри, най-многото киносалони и концертни зали? В София. Това София да е уреден град е в интерес, разбира се, най-вече на жителите на столицата, но е и въпрос, който касае всички.
Заложените приходи в проектобюджета на Столична община за 2015 г. се равнява на 1,458 млрд. лв., от които 391 млн. лв. от ЕС. Тази сума от почти милиард и половина е приблизително равна на бюджетите на Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на спорта, Народното събрание, Министерски съвет, Президента, Омбудсмана и Конституционния съд... взети заедно. Логиката диктува, че това е огромен бюджет за размерите на нашата държава.
За какво мислите, че ще го изхарчи Общината? Като знаете кметът на София на коя партия е зам.-председател, можете да опитате да познаете от един път и съм сигурен, че ще успеете. За инфраструктура! Над 700 милиона лева ще изхарчи Столична община през 2015 г. за инфраструктура. Лошо ли е това? Не, разбира се! Необходимо е да има инвестиции в инфраструктурата на столицата. Но трябва ли за това да се дадат 700 милиона от 1,1 млрд. собствен бюджет (без европейските средства) на София, т.е. цели 2/3 от бюджета на най-голямата община? Трябва ли тези гигантски пари да се похарчат за 2-3 големи проекта и няколко детски градини?
Необходимо е да има метро. Хубаво е да има „завод“ за отпадъци. Но на цената на какво? Защото нека не се заблуждаваме, тези инвестиции излизат от нашия джоб и за да се случат, то не се случват други неща. Например не се подобряват условията в градския транспорт, който в голямата си част прилича на изваден от средата на 70-те години на миналия век. Не се подобрява безопасността в столицата. Паркове и градини тънат в мрак, проституция и наркотрафик се осъществяват на пъпа на София, а нападенията на расова основа се превръщат в ежедневие. Столицата продължава умелото заравяне на главата си в пясъка, щом иде реч за корупция на местна почва. Наскоро хванаха трима общински служители, които откраднали над 5 милиона от нашите данъци. А колко още общински служители не са хванали можем само да гадаем. София разполага с точно 9 милиона лева за социални услуги, срещу 700 милиона за един лъч на метрото и един „завод“ за отпадъци. С тези 9 милиона столицата всъщност не прави никаква социална политика и това е видно и с просто око.
София остава мръсен, неподреден и неудобен град. Когато завали дъжд, улиците стават реки, когато падне сняг пък се превръщат в пързалки. Почистени са само големите булеварди и то е спорно дали това се дължи толкова на усилията на общината, колкото на големия трафик по тях. Малките улици, дори и в центъра, приличат на извадени от филм за Лапландия. А в големите, но периферни квартали като „Люлин“ и „Младост“, даже няма да отварям дума. Тротоарите се чистят... никога, а и с такъв интензитет се и мият улиците. За сметка на това машините, които мият улици, излизат винаги, когато навън вали.
На фона на тази тъжна картинка, общината харчи пари за обекти, на които Борисов и Фандъкова да резнат лентичката, събирайки овации и политически симпатии на лековерни хора. Ще ви дам само един пример колко е абсурдно да инвестираш гигантски средства в инфраструктура, без да положиш и капчица усилие да реализираш съпътстваща политика, която да превърне парчето асфалт в удобна, безопасна и красива градска територия.
Общо 30 милиона лева изхарчи Община София за реконструкцията на ключовото кръстовище „Лъвов мост“ и намиращия се в района „Женски пазар“. Спор няма, сега и кръстовището и пазара изглеждат по-добре от преди, въпреки основателните аргументи срещу реализацията и на двата проекта под тази форма, която виждаме днес. Срещу „Лъвов мост“ имаше серия от сериозни критики за възможно разрушаване на римски археологически ценности по време на строежа, а проектът за „Женски пазар“ беше критикуван заради унищожаването на едно от последните отворени тържища с цел превръщането му в „мол на открито”. Но нека оставим естетическите и културни аргументи на страни, макар да са напълно валидни.
Преминава ли се в момента по-бързо през кръстовището на „Лъвов мост“. Сигурно. Но премахна ли това „тапите“ сутрин? Не. Просто задръстването се премести от „Мария Луиза“ и „Сливница“ към кръстовището на „Г.С. Раковски“ и „Сливница“. Преляхме от пусто в празно. Ако преди сутрин се чакаше на „Лъвов мост“, сега се чака на „Раковска“. Но нека дори оставим без особени коментари качеството и смисъла на тази реконструкция за шофьорите. Да, сега изглежда по-добре от преди, а и със сигурност стават по-хубави снимки с европейски политици.
Оправиха ли тези проекти обаче лошата слава на района? Не. „Лъвов мост“ продължава да е опасно място през тъмната част на денонощието. „Лъвов мост“ остава предпочитана дестинация за осъществяване на редица престъпни дейности – от продажба на наркотици и контрабандни цигари до проституция и сводничество.
Ето такъв е резултатът от необмислената инфраструктура, която изглежда добре на снимка. Хубаво е за пиар, създава известно, макар и спорно, но все пак някакво удобство за шофьорите, но по никакъв начин не прави мястото по-живо, по-безопасно, по-градско и по-модерно. Социалната среда не се променя ни на йота, продължава да е все така мръсно, опасно и неприветливо.
За да се превърне София в истински модерен и европейски град, има нужда от инвестиции в друго освен в парче асфалт и две мантинели. Трябват инвестиции в социалната сфера, в подобряването на безопасността, условията за живот, поддръжка на зелени площи, осветление, спорт и други. Но това са инвестиции, които се правят с мисъл за хората. А това е нещо, което София отказва да реализира през всичките тези години. Мисли се за електората, за обгрижването на тази или онази конкретна социална прослойка, която да гласува с „правилната“ бюлетина, когато дойдат избори. Това превръща всяка инвестиция в града в такава „на парче“, в инвестиция в собственото съществуване на управленския елит, който е впрегнал всички ресурси на столицата, за да си генерира огромни печалби от строежи, с които „захлебват“ близки фирми. Защото нека не се лъжем, публична тайна е, че най-много „далавери“ има там, където може да се вложи много ресурс, но без публичен контрол – като в инфраструктурните проекти например. Има и друго – системно необходимостта от изграждането на един или друг проект в София се превръща в тема, по която дебатите се задушават и неглижират. Никой например не си задава въпроса защо в едно друго време бяха изхарчени 100 милиона лева за спортна зала в София, която удобно е домакин на конгресите на управляващата столицата партия, а не бяха изхарчени тези пари, за да се построи, да кажем, по един плувен басейн за всяко по-голямо училище в страната?
Инвестициите в градска инфраструктура не превръщат града в по-добър за живеене. Просто стават хубав фон за снимки на управляващите. Размахването на големи строежи като инструмент за печелене на гласове е форма на контролиране и манипулиране на избирателите. Умели политици лъжат избирателите, че с един мост тук и един тунел там, София ще стане по-добър град. Междувременно същите умели политици продължават да са част от олигархичната власт, която е пуснала пипалата си из целия град, а от тук и из цялата държава. С един куршум, два заека – хем „захлебваш“ собствените си строителни фирми, хем залъгваш избирателите, че кой знае какво велико нещо си направил за тях. А избирателите междувременно си живеят на мръсно, шумно и опасно място и като дойдат избори си гласуват все така, за да могат после да се чудят защо не живеят добре. Ще заживеем добре, когато изискваме повече. Стига сме вярвали на плоски лъжи. Защото парчето асфалт ще напълни една-две ояли се олигархични гуши, но няма да направи града по-сигурен и по-добър. Който не вярва, нека направи една разходка по тъмно в района на „Лъвов мост“ и ще се убеди самичък.