/Поглед.инфо/ • Ситуацията предполага изработването на нова политика по отношение на държавата и нейната собственост, набелязване на нови отношения между държавата и частния бизнес.
• България очаква БСП да разкрие своята същност като национална партия, кръвно свързана с цивилизационния избор, направен още от княз Борис Първи и от светите братя Кирил и Методий

Лозунгът „Държавата е лош стопанин”, прогласен през 90-те години, включително и от лидери на партията, доведе до разруха в и провал на прехода. Днес, огромна част от българите вече са наемни работници на частния капитал, главно чуждестранен, те са зависими от банките, които почти изцяло се притежават от чужди корпорации.

България е най-бедната страна в ЕС, чувството за социална несправедливост и неравенство са всеобщи и крещящи, има ясна нужда от нормализиране на днешния икономически и социален живот и левите партии са тези, които могат да предложат и защитят политиките, които да решат тази задача.

Дали БСП днес може да промени своето отношение към държавата като собственик? Може ли държавата да върне позициите си на собственик, включително на производствения капитал? Смята ли БСП, че държавата трябва да притежава процентна квота и каква в структуроопределящите предприятия и отрасли? При доказани нарушения на следприватизационния контрол БСП готова ли е да национализира вече приватизирана държавна собственост? Готова ли е нашата партия да заеме твърда позиция и по предоставените на чужденците концесии, в това число по отношение на експлоатацията на подземните богатства на България, примерно на златодобива? Разбира се на законови основания. Ще реализира ли същата процедура във връзка с ЕРП-тата?

Отговорите на тези и на други въпроси предполагат изработването на нова политика по отношение на държавата и нейната собственост, набелязване на нови отношения между държавата и частния бизнес. Най-вероятно дори и намекът за такъв завой ще бъде остро критикван и саботиран от представителите на световния и български едър финансов капитал. Ръководството на БСП готово ли е удържи на такъв натиск?

При действителни промени в партийната политика във връзка с ролята на държавата, но и на кооперациите, това ще бъде ли съпроводено и с промени в политиката на БСП към частния бизнес? При такава ситуация БСП ще трябва по нов начин да съчетава държавния с частния интерес, да изработи нова политика към дребното и средното частно предприемателство. Ще се наложи с други мерки и средства да укрепва производствения бизнес, да различава с категоричност криминалия от некриминалния капитал.

Понастоящем БСП няма формулирана политика за защита на работещите в частния сектор, на социалните им права и правото на труд. Как БСП, без влияние в синдикатите, ще отстоява трудовите интереси на хората? Лично аз бих искала да зная дали ръководители в БСП са взели участие в създаването на такива „уникални” синдикати с дясна ориентация, както и дали са участвали в отглеждането на СДС през 90-те години.

Особено важна цел за БСП, ако влезе в управлението на държавата, е да работи енергично за възстановяване и модернизиране на икономиката в страната. Нужно е да се осъзнае, че с възстановяване на разрушената ни икономика БСП решава и приориретна национална задача, каквато е изработването на национален план за икономическо и социално спасение. Но ще трябва да се съгласим, че възстановяването на икономиката няма как да се осъществи единствено с леви мерки. В бъдещ управленски проект, наред с тях, сме длъжни да очертаем и някои десни мерки, които обаче да не противоречат драстично на лявата ни идея.

В същото време се оказва, че възстановяването на икономиката е пряко свързано с геополитиката, че без промени в геополитиката на страната няма как да бъде постигнато въстановяване на националното производство, на националната икономика. Геополитиката, която нашата държава осъществяваше през прехода, вместо да спомогне за икономически растеж, го стопира.

При икономическите и външнотърговски отношения с Европейския съюз, ние, българите, сме в положение да няма какво да предложим като равностоен партньор. По логиката на пазара Западът едва ли е заинтересован у нас да се развива национално производство, тъй като зависимостта ни от готовата западна продукция ще намалее. На големите държави в ЕС не им е изгодно нашата икономика да се модернизира. Те наложиха на политическия ни елит да спре съвместните енергийни договори с Руската федерация за строеж на „Южен поток”, АЕЦ „Белене” и нефтопровода „Бургас — Алексанропулос”. Те спряха спекулативно 3-и и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”, наложиха в договора за присъединяване на България към ЕС клаузи, които ощетяват грубо националното земеделие.

Изходът е България да отвоюва своя суверенна политика, да се възползва пълноценно от „остатъчния си суверинитет” в рамките на ЕС. Директно казано – да се ръководи последователно от своите национални интереси. Най-естествено е да се обърнем към традиционни пазари на българското производство, а и към нови пазари, за чието разработване е нужно време. И флагманът на такава политика естествено трябва да е БСП.

Преди всичко е нужно да се обърнем към пазарите на страните от бившия Съветски съюз и главно към Русия, на съседните балкански държави и на Близкия изток. С Близкия изток сегашните перспективи са скромни, поради водещата се война. С балканските страни най-често сме купувачи на селскостопанска продукция и на стоки на леката промишленост. Излиза, че единствената реална възможност нашата икономика да се развива истински, са българо-руските икономически отношения, издигнето на ново равнище на традиционните партньорски връзки между двете страни.

Пример за нас трябва да бъде политиката на малки държави в ЕС като Словакия и Унгария, които провеждат изгодна национална политика. Наложително е ръководството на БСП да извърши прелом във външнополитическия си курс не само на думи, но и на дело. За съжаление, наред с правителството и нашите партийни ръководители не смеят да назоват крупните недостатъци в политиката, провеждана от Вашингтон, Брюксел и ПЕС. Не може с безхарактерно поведение да се печелят дивиденти в интерес на собствения народ. Няма как със сегашния външнополитически ръководен потенциал на БСП, с неговото двойствено отношение към остатъчния ни суверинитет, особено към Русия, да излезем с реалистична управленска програма за развитие на производствената мощ на българската икономика със съответни позитивни последици в лявата, социална политика.

България очаква БСП да разкрие своята същност като национална партия, кръвно свързана с цивилизационния избор, направен още от княз Борис Първи и от светите братя Кирил и Методий. Да заяви още по-категорично, че държи на духовните ни ценности, на историческите ни и културни традиции. Да отстоява славянския ни корен и православна вяра, конституционната норма, според която България е унитарна и социална държава.

*Текстът съдържа акценти от изказване на автора, направено на Конференцията „БСП – съзидание и съпротива”