/Поглед.инфо/ Мъдростта идвала с възрастта. По тази логика БСП трябва да е премъдра, но понякога хората грешат. Така става в живота. През периода на прехода добри, полезни, нужни достижения потънаха в бездна заедно с отречени практики. Днес под флага на свободата у нас стават предимно „странни“ неща. Май всичко е възможно. Има над 200 партии, но народът български се смали с над 2 милиона. Има основен закон, а произтичащите от него правила се пишат и променят по 100 пъти или изобщо не се спазват.
В държавата България забравихме как се живее законосъобразно.
В САЩ, щата Тексас, малка църквичка, построена през 1800 година, създава проблем на американското правителство, защото е на пътя на поредното трасе от т.н. „стена на Тръмп“ и се явява сериозно препятствие за строителството. Защитена е от закон… У нас колко са примерите за беззаконие, корупция и пренебрегване на нормални човешки взаимоотношения? Защо да ги изброявам? Българите сме загубили чувството за отговорност и участие в моралния обществен договор, останал извън главите и душите ни и затова - неприлаган.
Един български художник – Атанас Пацев (1926-1999) е оставил за поколенията мисълта: „Съвестта е искрата за всяка съпротива. Съвестта дава смисъл на волята.“ В младостта си художникът е бил партизанин.
Останала ли е съвест у българина? Чета във вестник: „Що за евродепутати е пратила България, знаят ли какво правят там и съзнават ли какво е добро или лошо за държавата им?“ След имената на трима леви евродепутати, един от ДПС и един „патриот“ се задава умишлено този въпрос, тъй като и петимата се отказали при гласуване от свои позиции и мнения, застъпвани преди това. Причините остават неназовани! Евродепутатите сигурно са с раздвоена самоличност. Така звучи цитираният въпрос. Ако нещо зависи от журналиста, сигурно ще ги прати за освидетелстване, за да се успокои “будната“ му съвест.
Една бивша съпартийка, сега фактор в КТ „Подрепа“, по телевизия смътно се опита да коментира част от работата на Европейския парламент, макар че би трябвало добре да познава процедурите и материята поради видимия апетит на синдиката към Брюксел.
Или друг пример – нововъведение в партийния живот - при гласуване да се използва словосъчетанието „видимо мнозинство“, което абсолютно позволява отчитане на нереални резултати. А какво правим когато се получи „видимо малцинство“? Кой кого заблуждава?
Всичко това много прилича на внушението, че Скрипал и дъщеря са отровени с „новичок“, следователно Гебрев и син също и то от един човек, обикалял Солзбъри и София! Какво мислите? Сами си пъхаме главата в устата на лъва и вярваме, че лъвът е бутафорен! Евтини и злонамерени твърдения пълзят отвсякъде, а после се възмущаваме от лъжливи новини.
България е пред евроизбори и много листи се готвят, много се „натискат“, според същия журналист. Не съм видяла още евролиста, въпреки че ръководството на БСП обеща да се допита до партийните членове, но май тайно някой някъде пише и брише. Страхувам се, че отново ще сме свидетели на случилото се преди години с референдума за АЕЦ „Белене“. Един Вигенин знаеше, но не отговори „защо“ пред столичен район на партията. Помните ли? Сега се спори за водач на листата, спрягат се конкретни имена. Например хора от парламентарната група на БСП, но от „гражданската квота“. Какво е това определение не разбирам. Не може ли по-искрено да се живее? Как хора, дали живота си за идеи, в чиято памет се кълнем, не са използвали камуфлаж, а днешни българи се пишат „граждани“, за да си оставят вратичка за бъдещи превъплъщения. Или да вземем партия АБВ. В нашия партиен клуб години на цяла стена висеше плакат от стотици снимки на Георги Първанов. Седяхме срещу него и се гордеехме, докато не се появи АБВ. Не зная къде отиде плакатът. Поне намаля използването на футболна терминология. Сега се говори за обща листа. Не се питаме защо загубихме 10 пъти избори и ще доживеем ли обяснение за това роене? Да си припомним, че БСП не е казино, влезеш - печелиш, излезеш с надежда да спечелиш следващ път…
Има българска поговорка за рибата и миризмата… Взимам пример от „случая Венецуела“. Защо нашата позиция като партия е толкова „измъчена“, изречена против очакванията на лява, социалистическа партия не на думи, а на дела. И що за новина е, че в рамките на Социалистическия интернационал представителката на друга българска партия, Български социалдемократи, Светлина Йолчева, е гласувала резолюцията за Венецуела и признаването на Гуайдо. На същото заседание в началото на годината Социалистическия интернационал изключва от редиците си Сандинисткия фронт за освобождение на Никарагуа, защото правителството на Даниел Ортега нарушавало правата на човека и демократичните ценности! В Социалистическия интернационал членуват социалдемократически, социалистически и трудови партии от над 140 държави по света. Корнелия Нинова е вицепрезидент на СИ, а Сергей Станишев е негов ex officio член (служебно, по задължение). Оказва се, че друга българска партия от семейството на Интернационала подкрепя самозванец, БСП като равноправен член не изразява мнение, а разполага с двама души на ръководни длъжности там. Как се нарича това – страх, подчинение, равнение по силния на деня? Ако утре в България някой изгони законно избран президент, какво правим? Но Венецуела и Никарагуа са далече…
Започнах с човешката мъдрост, която идвала с възрастта, но се оказва, че понякога възрастта идва сама. Дали не загубихме мъдростта и съвестта си някъде по пътя за демокрация, която криво разбрахме? А тя, възрастта, си дойде!
* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/