/Поглед.инфо/ Повод за следващите редове е появилият се и настоятелния призив към президента да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). А са предизвикани, доколкото особено на юристи би трябвало да са известни от Конституцията (К.) и краткия Закон за консултативния съвет за национална сигурност както статута, така и компетенциите на този орган.
Тъй като, макар съгл. чл. 100, ал. 3 от К. да е към и се оглавяван от президента, той е само съвещателен орган, който не може да взима каквито и да било решения. От тази гледна точка в настояването за неговото свикване не би могло да бъде открит друг смисъл и подтекст, освен евентуално на опит, ако не претенция за включване по реда на ал. 3 от чл. 2 на цит. закон за участие в негово заседание. За какво биха се съвещавали с другите участници по закон, е отделен въпрос. Гражданите на улицата, които демонстрират категоричното си неодобрение и несъгласие с представителността им от всички други участници в него не застрашават националната сигурност, но именно в нейна защита очакват решения, а не съвещания. И това, което изискват е повече от ясно и недвусмислено: ОСТАВКИ! и ИЗБОРИ! За това ли президентът, заявил своя позиция, да се съвещава с когото и да е? При данните, споменавани вкл. от чуждестранни медии за над 60 % одобряващи протестите, избран пряко и олицетворяващ съгл. ал. 1 на чл. 92 единството на нацията, президентът не само няма право да се съвещава по темата, а е длъжен да се съобрази с така изразяваната воля на суверена!