/Поглед.инфо/ Да изпратиш със слово Учителя си – не зная дали е благословия или наказание. Знам само, че е непосилно трудно.

Светлин ни напусна, просто си отиде от нас. Празнината, която остави, не може да бъде запълнена. Тепърва ще го осъзнаваме все по-силно и болезнено. Личност от такава величина оставя дълбоки следи във всеки, който се е докоснал до нея. Със сигурност не се забравя!

Максимата „За мъртвите – или добро или нищо, освен истината“ ни най-малко не ме притеснява. Не защото той не е имал нормални, човешки недостатъци, а защото това, което създаде и постигна е толкова голямо и така неизмеримо спрямо обикновените човешки критерии, че мога да кажа само едно: Той беше изключение! Това е моята истина.

Всички ние го разпъвахме безброй пъти на кръста на собствените си претенции и желания. Непрекъснато искахме от него да ни разбира и да се съобразява с нас, а трябваше да бъде точно обратното. Бяхме свикнали с мисълта, че е винаги някъде наоколо и че ще има решение за всеки възникнал проблем.

Наистина ни се струваше, че е вечен…

Както моята майка каза, когато и съобщих тъжната вест: „Все си мислех, че за него не важат обикновените природни закони…“ Сега е съсипана от мисълта, че не е в състояние да го изпрати, помоли ме да го кажа на всички вас.

Някои мислят, че няма незаменими хора, но аз съм убедена, че има. Такъв беше, такъв Е Светлин. Тия дни, повече от всякога, си мисля за това кое точно го прави толкова забележителен?

Талантът му? Да, художникът Светлин Русев е явление. Разбира се, моментът е крайно неподходящ за анализ на творчеството му. То, практически, няма и нужда от това – разпознаваемо, директно, въздействащо, мощно, натоварено смислово и емоционално, то се превърна в емблема на драматичното ни, разкъсвано от противоречия време. И все пак, дали способностите на един артист са условието да бъде наречен той незаменим? Или интелектът и ерудицията му? Струва ми се, че тези качества, много ценни сами по себе си, не са достатъчни, ако не са съчетани с просветлен дух, целеустременост и силен характер.

Светлин Русев беше боец – упорит и последователен. Не приемаше поражение. Вярваше в каузите си фанатично, не се страхуваше от последиците на крайните си решения и действия. Беше обсебен от изкуството и мисията да му служиш. Прокарваше културни политики, беше активен общественик, вярваше в социалната справедливост.

Създаде модели, които трудно биха били надградени. Беше човек – мярка, човек – институция. По някакъв начин държеше културния ни свят в равновесие.

Светлин не понасяше формалностите и фалша. На клишетата казваше „купешки приказки“. Ще се опитам да бъда на неговата висота.

Няма да ви отегчавам и с всеизвестни факти от живота му. Самият той се интересуваше повече от това, което стои зад редовете на биографията. Никога, наистина никога не съм го чула да се похвали.

Да, приживе той получи всички възможни звания и титли, беше член на фондации и международни сдружения, почетен член на Салони за изкуство, стана част от световни колекции, заемаше високи постове (от някои го махнаха, други сам напусна), направи безброй изложби – свои и на колеги, представи многократно българското изкуство по света, беше колекционер с невиждан размах и страст, преподаваше, пишеше и се бореше да издигне ролята на изкуството и културата ни до мястото, което заслужават. Беше визионер. Не очакваше благодарности. Правеше всичко, просто защото не можеше да бъде друг. И защото беше уверен, че така трябва.

С цената на собственото си удобство и спокойствие, успя да освободи българските художници от стягащите рамки на догматизма. Извади наяве имена и течения, което в епохата на социализма беше немислимо. Беше любимец на властта в определен период, но повечето време беше в опозиция. Беше заплашван, обругаван, наказван и … не спря да преследва целите си. Беше неспокоен дух. Мразеше думата „почивка“, знаеше колко работа го чака и че времето, отредено ни тук, е толкова кратко… Също знаеше цената на успеха (а той ги имаше!) и не се плашеше да я плати. Всяка негова изложба беше събитие. Беше изненадващ, винаги актуален, реактивен спрямо миналото и спрямо настоящето, беше мистик по душа и реалист по природа, провокативен, вълнуващо противоречив. Беше наясно с негативите, които трупа, но продължаваше да върви по пътя си, такъв, какъвто го беше избрал.

Светлин не оставяше никого равнодушен! Много хора го ненавиждаха, други го боготворяха. Без да го иска, той те караше (а и продължава да го прави) да се съизмерваш с него. Равносметката често е печална, не всеки може да го понесе… Даже със смъртта си разбуни духовете. Кой като него може да постигне това? Наистина никой. Днес тук присъстват много хора, повечето са приятели, съмишленици и почитатели, но има и такива, които трудно признават истината. А тя е, че Светлин Русев беше, е и ще бъде изключение.

С невероятна енергия, мощ и способност за въздействие, създал произведения, бележещи най-високите точки от съвременната ни пластическа култура, колекционер и дарител на най-добрите образци не само от нашето, но и чуждото изкуство, създал истинска школа като преподавател, хуманист и будител, Светлин си заслужи място редом до най-бележитите българи. Посвети усилията си на съхранението на духовната ни памет и ни завеща (остави) много работа за довършване. Дали ще се справим? Не знам…

Признателна съм на съдбата, че ме срещна с него, че бях негова ученичка и приятел. Никога не можах да спра да му говоря на Ви. Едва сега мога да му кажа: „Светлине, благодаря ти за всичко, на което ме научи!“

Приех безусловно любимия ти израз: „Да правим, каквото трябва, пък да става, каквото ще!“

Дълбок поклон!

Ще се срещнем някога, някъде…!

Десислава Минчева

30 май 2018г.

___________________

* На втората снимка: проф. Десислава Минчева