/Поглед.инфо/ Радомир Чолаков, изпълнителен директор на Съюза на издателите в България, на въпрос на Илиана Беновска, Радио К2:
Защо издателска къща „Труд” своевременно отпечата книгата „Война срещу пушачите” на известния публицист, писател, режисьор, филмов сценарист, университетски преподавател и журналист Валтер Виперсберг, предвид това че тя дава една особена бленда, говорейки не толкова „ за” или „против” тютюнопушенето, а за правата на човека ?” отговори, че работата на медиите е да стимулират свободната дискусия. „Книгите са една от най-старите медии и начин за провеждане на дискусии. В тях различни автори излагат своите гледни точки по дадени проблеми. Именно за това следващата книга, която ще издадем, ще бъде в подкрепа на забраната на тютюнопушенето, за да се види и другата гледна точка. Това е дискусия между книги. Това е плурализма”, обясни Чолаков.
На въпрос на Илиана Беновска каква е личната му позицията по нашумялата дискусия „За или против тютюнопушенето”, той отговори, че „за жалост това е забрана , заради самата забрана. Демократичното общество започва да развива едни форми на вътрешен диктат, на вътрешни свръхрегулативни механизми, които поставят въпроса свободно ли е обществото вече или ние сами си налагаме някакви самоограничения , връщайки се в едни по-стари времена. „Родриго де Херес е примерът от книгата за първия човек влязъл в затвора за 10 години, заради жена си, която е помислила , че излизащият цигарен дим от „отворите” на мъжа й е дело на Сатаната”. Според Радомир Чолаков в едно демократично общество започва да не се позволява на хората да определят сами в известни граници нормите на собственото си поведение и те се репресират, заради някакво поведение , което на останалите им изглежда странно. Именно това ражда желанието за свобода и за различни правни формули за нея , както в Германия - след забраната за тютюнопушене в затворени помещения, германците решиха, чрез частни партита и сдружения на пушачите да се измъкнат от тази забрана .Германия, разбира се ,отвърна на удара с приемането на закон за забрана на частните партита”.
На въпроса - до къде може да бъде изпълнен този закон в България , Радомир Чолаков отговори че „прозира” една опасност в законодателството .От това непрекъснато създаване на забрани да се достигне до рекет, злоупотреби и стимулиране на доносничеството. Той обясни, че именно въвеждането на тези толкова крайни забрани, които понякога противоречат на здравия разум ,се създават злоупотребите с право. Радомир Чолаков цитира автора на книгата Валтер Виперсберг: „Никой пушач не злоупотребява с правата си”, като се обоснова с това, че всеки пушач е готов да се респектира от правата на непушачите и да не го притеснява с цигарения дим, докато обратното вече не е вярно.
Радомир Чолаков коментира и другата тема, която се разисква в книгата - правото на избор .Според него, това, че се ограничава пушенето , но не се ограничава производството на тютюн доказва, че икономическите интереси следват някакви обществени тенденции и се опитват да попълнят една или друга пазарна ниша , която в момента се открива .Радомир Чолаков подкрепи тезата на автора , че тук наистина става дума за идеологии и че причината е в тяхната липса и заместването им със сурогати.
На въпроса на Беновска как ще прогнозира последиците от този закон като юрист, Радомир Чолаков коментира ,че в страни като Италия и Турция тази забрана е успяла да се наложи последователно и безкомпромисно, но хората стават все по-апатични в отстояването на правата си и по-скоро в България ще се правят някакви опити да се заобикаля закона и да се пуши, както в Македония след 22 часа , защото инспекторите спят.
На въпрос на Илиана Беновска дали оживени дискусии по тютюнопушенето не се отклонява вниманието от по-важните и тежки проблеми на управлението в България, Чолаков започна коментара си цитирайки автора, с това че политиците, които очевидно не могат да се справят с проблемите, си измислят такъв проблем, който не съществува и го решават с цялата власт на държавата, за да се покаже колко много се прави, но това е ескапизъм и бягство в друга сфера. „Губи се време в обсъждане дали ще се пуши или не в градинките, а не се обсъжда какво ще работят младите хора. За жалост нямаме този обществен дебат , който движи обществото напред и решава реалните му проблеми”.
На финала Радомир Чолаков каза че няма да се откаже да смята и да се бори за просвещението на общество и отстояването ни на принципи като интелектуалци, както прави и самият автор Валтер Виперсберг във „Война срещу пушачите”.