/Поглед.инфо/ Това, че и с ваксинирането срещу КОВИД 19 сме на последно място в ЕС, не е учудващо! До неотдавна заемахме първо място по смъртност от КОВИД 19 в ЕС, а сега, заболяванията достигнаха критичната граница от около 2000 души всекидневно. Не е учудващо също, че в такава остро епидемична среда от 1 март се отварят ресторантите и заведенията. Управляващите правят това не водени от грижа за поминъка на хората, а защото, в голямата си част, ресторантьорите са потенциални гласоподаватели на партия ГЕРБ и техният икономически интерес - до изборите - трябва да бъде удовлетворен.

Такива неща се случват с хора и нации, които вместо собствения си интерес и достойнств, се отдават на овчедушие. Последната пресконференция на Националния оперативен щаб от 25 този месец, за съжаление, потвърждава това мое впечатление. Такива сме. Търпим, за да си „спасим” душата. Услужливо забравяме откъде изгрява слънцето. Колкото повече ни тъпчат и мачкат, толкова повече доволство излъчваме. Свикнали сме да превиваме гръбнак пред чужди господари. Умът ни, и той на две разделен: един е за нас, друг - за пред хората, в случая, пред СЗО и бюрократите в Брюксел.

Повече от странно и нелепо е, че по време на пресконференцията на НОЩ се говореше за всичко друго, но не и как реално да се излезе от тежката ситуация. Защото става дума не за цени на стоки в моловете и Женския пазар, а за здравето и живота на българския народ. Единственият изход, според говорителите на пресконференцията, бил да настояваме фармацевтичните концерни да спазват обещаните срокове, да не забавят или отказват поетите пред Европейската комисия ангажименти за доставка на ваксините.

Те, концерните (производители на ваксината Астра-Зенека) умеят да се извиняват учтиво, заяви министърът на здравеопазването, но на нас, на българските власти, така да се каже, такива номера не минават. Е, и? Да речем, че напишем прошение до председателката на ЕС? Резултатът? Все едно на арменския поп се оплакваме!

А в България ще се вихри пандемията и държавата ни продължава да изостава трагично с ваксинирането. Няма как да бъде постигнат необходимия колективен имунитет. Болните и починалите български граждани ще бъдат почитани със числата на статистиката, а останалите – ще очакваме Годо.

Изпълнителната власт и НОЩ, разбира се, са наясно, че въпросът с производството и разпространението на ваксините е резултат от политическия курс, възприет и прокарван от ЕК, в услуга на големите западни фармацевтични концерни, които печелят милиарди от огромното бедствие, стоварило се върху народите на обединена Европа. Наясно са, че ЕК, още в началния период на пандемията, е сключила договори с тези фармацевтични гиганти за разработване и производство на ваксини, с клауза да се не допуска конкуренция на вносители от държави извън Европейския съюз (така че цялата баснословна печалба да остане за колективния Запад).

И понеже милиарди са кандидатите за ваксиниране в ЕС, САЩ, Великобритания, Канада, Япония, в различните азиатски или африканските страни и т.н., нормално е да има „пробойни” в производствения процес на ваксините, да се забавят сроковете, да не се изпълняват навреме договорите с фирмите-производители, макар и официално подписани.

Що се отнася до България, ЕК изглежда заслужено ни пренебрегва, малки сме, слаби сме, превиваме лесно вратове, правим се на по-големи мижитурки, отколкото сме, хвалим се вътре в страната, че сме отличниците на Брюксел, а в чужбина едва ли някой ни забелязва. Управляващите обещават: „закъснението” ще бъде преодоляно, без страх от поемане на отговорност. Идват парламентарни избори, след тях - кой брат, кой сват!

Другите съседни малки народи обаче намериха изхода. Техните управници поставиха на първо място здравето и животът на своите граждани, а след това - всичко останало! Най-прецизните и скрупульозни лабораторни изследвания в Унгария или Сърбия доказаха високото качество и ефективност на руската ваксина (още от съветската епоха вирусологията в Русия заема водещи позиции в света), на ваксините, произведени в Китай. В Унгария, член на ЕС и НАТО, населението масово се ваксинира с трите западни ваксини, но и с руската ваксина „Спутник V” , както и с китайски ваксини. В Черна гора, член на НАТО, пристигнаха пратките с ваксината „Спутник V”. В Сърбия вече е голям процентът на ваксинираните (казвам го със завист!) със западни и китайски ваксини, с руската ваксина „Спутник V”.

Хърватия, член на ЕС и НАТО, е в напреднал етап на преговори за внос на „Спутник V”. И Словения няма да изостане от тези процеси.Същите стъпки са предприети в Чехия и Словакия, членки на ЕС и НАТО. Северна Македония, член на НАТО, тези дни обяви, че незабавно започва да внася „Спутник V”. В Турция, член на НАТО, масово ваксинират с китайски ваксини. Убедена съм, че и Гърция, член на ЕС и НАТО, вече договаря достатъчно количество внос на ваксини. Какво прави Румъния, член на ЕС и НАТО, не зная. Оказва се: отличниците по послушание на Балканите и около Балканите са правителствата само на три държави: на Косово, Албания и България!

В настоящия момент печелят авторитет и разпространение две кубински ваксини срещу КОВИД 19 (в Куба медицината е развита на най-високо равнище). Български учен от БАН, който работи върху наша антивирусна ваксина заяви наскоро, че постиженията ни са забележителни, но държавата отказва да финансира не само трудът на учените, но и необходимата за изобретяването на ваксина научна инфраструктура на стойност 120000 лева (!). Много е вероятно изпълнителната власт у нас да се страхува да не би България да се превърне, със своя ваксина, в конкурент на мощните западни концерти и по такъв начин да заяви национална самостоятелност.

Впрочем, у нас даже на една обикновена пресконференция никой не смее да допусне възможността за внос на ваксини от страни, нечленуващи в ЕС. Мълчи премиерът. Мълчат министрите. Мълчат народните представители. Мълчат парламентарно представените партии! Мълчи БСП, лявата партия, в която членувам! Особено оглушително е мълчанието за руската ваксина „Спутник V”.

Защо всички мълчат ли? Отговорът е очевиден. След месец предстоят парламентарни избори. Управляващи и опозиция треперят за властта, кой кого ще препъне, кой кого ще победи. Но най-много ги плаши дали Западът и най-вече САЩ ще ги подкрепят, или ще оттеглят от тях своя благосклонен поглед. Ами ако на Запада не му харесат евентуалните, сравнително по-свободни действия на българските власти във връзка с осигуряване на ваксини от държави извън ЕС?