/Поглед.инфо/ Неотдавнашното посещение на унгарския външен министър Петер Сиярто в София безшумно заглъхна в ропота на новите събития, извън фокуса на българските медии и системните анализатори на европейската политика. Това изглежда необяснимо на фона на постоянния обстрел от клишираната брюкселска администрация на унгарската про-суверенна политика и дипломация.
Избраният момент на посещение точно, непосредствено след забележителният успех на унгарската дипломация във Вашингтон да получи благоволението на Д. Тръмп Унгария да бъде изключена от американския санкционен режим върху двете големи мултинационални компании – „Роснефт“ и „Лукойл“ изглежда не е случаен, защото е извън рутинно планирано!
Това което изненадва и мотивира е фокусът да бъде насочен точно към това посещение е неговата необичайност и не традиционност в дипломатическата практика и извън протокола.
Използването на подобен тип посещения е характерно за практиката на държавните глави, когато изпращат доверени свой специални пратеници, натоварени с конкретна мисия. В този си профил посещението на П. Сиярто в София се вписва в графата със специална цел.
Има и друго основание на тълкуванепосещението да бъде вкарано в рамката на обикновената дипломатическа практика на продължение на разговорите на унгарския президент с президента Р. Радев, който официално посети София по покана на нашия президент преди това.
Последвалите стъпки на унгарската дипломация в специфичния модел в който действа осветлиха някой от загадките за целите на специалната среща на министър П. Сиярто само с президента Р. Радев.
Посещението му в Белград на 26 ноември т.г. и категоричната подкрепа на Будапеща за ускоряване на процеса на Сърбия за членството в ЕС и категоричното отхвърляне на възможността за прием в съюза на отровената от корупция Украйна, което го определи като „опасно“ за бъдещето на ЕС.
Посещението на В. Орбан в Москва затвърди енергийните отношения между двете страни. Извън енергетиката на срещата е с увереност може да се предполага, че е било обсъждано приключване на войната в Украйна и опипване на почвата за възможна руско-американска среща на най-високо равнище между Д. Тръмп и В. Путин в Будапеща за финално подписване на споразумения за завършване на военния конфликт.
Консервативната политика и силно лидерство на В. Орбан очевидно се харесва във Вашингтон и Москва и вратите му са отворени за двустранна и лична дипломация със спечелено доверие. Със забележителното си глобално измерение унгарската дипломация категорично опровергава самоунижаващата разпространена теза, че малките страни могат да играят само зависима роля. Въпросът е дали имаш политически способности и най-важното национален характер да служиш на националните си интереси и смело и решително да ги отстояваш!
Преди обаче да сме в състояние да стигнем до приблизително обяснение за целите на посещението на П. Сиярто в София е необходимо да се очертае общата политическа картина в Централна и Източна Европа и да се подчертае специалната роля на регионалната политика на Унгария в Източна Европа. Унгария се стреми със самочувствие да очертае рамка на съюзяване върху съвпадащи мирогледни виждания и интереси на Словакия и отскоро на Чехия и Полша или т.н Вишеградска четворка против политиката на Брюксел, да разширява политиката си на иззет суверенитет.
Тенденцията на развитието на политическите процеси в страните от Източна и Централна Европа създават такива предпоставки и условия за разширяване на страните, които са опоненти на Брюксел. Например в Полша вътрешнополитическият процес е преходен след спечеления президентски мандат от представител на про-националистическите сили. Очакванията са на предстоящи парламентарни избори Д. Туск да бъде изтласкан от върховете на властта от про-национални сили, които искат да променят ролята на Полша в ЕС и регионалното ѝ влияние в Из. Европа.
Назряващите политически процеси в Австрия и намаляващото доверие в управляващата народна партия могат да обърнат политическата картина и на властта да се доберат про-национални сили, които не одобряват тежката некомпетентност на ЕК. В Германия партията Алтернатива за Германия води в обществените допитвания.
На лице са развитие на центробежните процеси и събития в Из. Европа и Ц. Европа със смразяваща за Брюксел опасност на върха на властта да бъдат изтласкани политически сили, които не са съгласни с политиката на Европейската комисия да централизира властта за сметка суверенитета на страните членки и насажданата военна психоза за продължаване на войната. Паническият призив да се събират пари от продънените национални бюджети на множество от водещите страни в ЕС за военна и финансова подкрепа на Украйна, е пряк удар върху единството в ЕС.
Създаването на специална разузнавателна служба на пряко подчинение на председателя на комисията е пример на стремежа за изграждане на структурни елементи на единна държавност от федерален тип, което е в нарушение на нормите и духа на подписаните договори в Рим, Лисабон и Копенхаген.
Паразитирането на ЕК върху суверенитета на отделните държави е очевиден и морално отблъскващ факт, който засилва основанията на центробежните сили да се групират по интереси и разширяват влиянието си в съюза. Реална е опасността, ако се продължава с тази политика да се разшири разбирането в мнозинството страни, че това ръководство на ЕК фактически работи за разпадане на съюза.
Ако се прибави и глупавата антиикономическа политика за отказа от руските енергийни доставки, които гарантираха стабилност, предвидимост и висока рентабилност на бизнеса и международната конкурентоспособност може да бъде определена единствено, като самоубийствена за европейската икономика. Изпаднала в стагнация, рецесия и загуба на геополитическо влияние, политическо и социално напрежение от което изход не се вижда, ако не се промени курса на европейската политика.
Острият политически завой към милитаризация подкопава основите на ЕС като икономически съюз и на споделени ценности. Промяната на автентичността на ЕС поставя въпроса да се разбере дали това е самостоятелна политика на ЕК поради некомпетентност или има външни сили, които диктуват политиката на ЕС или действат съвместно и ЕК изпълнява ролята на административна институция, проводник на интереси чужди на европейската идея. Вникването по-надълбоко в задкулисието, и това което се развива като политика и платена пропаганда на медиите може да се разкрият взаимовръзките и зависимостите. И защо европейската политика така рязко се милитаризира?
Войната в Украйна, която беше провокирана от западни олигархични сила и отдалечаването на САЩ от Европа и размахваната руска заплаха са само поводите. Истинската причина е, че войната като най-доходоносният бизнес на задкулисието на дълбочината власт на глобалната олигархия не са заинтересовани точно сега войната да приключи. В прехода на геополитическата ситуация извън контрол, доминирана от произвола в международните отношения.
В преходните доводи беше загатнато за външни икономически сили, които диктуват тази користна и антисоциална политика на ЕК, която открито подготвя континента за война в обозримо бъдеще.
В продължение на търсенето на външните сили които стоят зад тази опасност от война, която ни внушава ЕК, нека да надникнем в дебрите на корпоративно финансовото задкулисие на дълбоката власт, която дърпа пружините на обществените икономически, пазарни и социални отношения в Европа. Илюстрацията с цифри на активите само на три от компаниите които оперират в Европа: „Блек Рок“, „ВАНГАРД“ и „Стейт стрийт“, и техните разклонения на европейското икономическо пространство произлизат на около 30 трилиона. Това представлява доста повече от БВП на ЕС, равняващ се на 21 трилиона. Цифрите като топография за сравнение сочат кой икономически и финансово е по-силен и влиятелен върху политиката. И фактологично ясно сочат, кой управлява Европа и зависимостите ѝ, защо симбиозата им има интерес войната да продължи. И защо Европа спъва мирните усилия на САЩ. В ситуационен етап когато притиснати от вътрешни и глобални предизвикателства, въпреки че може да продължат да печелят от войната, САЩ не са заинтересовани да продължава.
В такъв контекст са усилията на Унгария да обедини антивоенни сили, около енергийната дипломация и в крайна сметка възстановяване суверенитета на националните интереси. Точно това съвпада с целите на управлението на Д. Тръмп и той възхвалява унгарския лидер и неговата консервативна политика. И затова Д. Тръмп е студен с брюкселската администрация и контактува по необходимост. Това което него го интересува е да продава оръжие на Европа, да я деинтегрира, икономически да я задуши и да изтласка Русия от енергийния пазар на Европа и да го завладее. И с цялата си икономическа слепота и недалновидност, Европа послушно изпълнява. А в същото време САЩ се договарят с Русия как да развиват икономическите си отношения след войната.
ЕК се е само поставила в капана на външни корпоративни сили и заставя и другите страни членки да бъдат техен проводник. На дълбоката власт на скрития аукцион, на трите мултинационални компании, които заедно с банковия капитал са истинският властелин на публичната власт, както това се случва и на национално ниво в европейските страни.
И въпреки огромните и опасните щети, които търпи държавността, неолибералните сили на глобалния олигархичен капитал са против централизиране на държавното управление, защото демократичния хаос, който парите им създават напълно устройва тяхната алчност. Те са като октопод, който държи акциите на почти всички европейски компании. Тяхната финансова икономическа мощ надхвърля финансовите активи на мнозинството държави. И те са заинтересовани да ги държат във финансовата мрежа на постоянна дългова задлъжнялост и зависимост. Държавите се оказват в ситуация в която са неспособни да управляват обществените процеси и да изпълняват социалната си роля в условията на превзета демокрация от парите на капитала, което вътрешно дестабилизира политическите процеси.
Не забравили инстинктите и инструментите на силната тоталитарна държава от социалистическия си етап на развитие, някои от източноевропейските страни го усещат със своята чувствителност и затова се съпротивляват на опасността държавите им да бъдат превзети от корпоративния капитал и да загубят държавния си суверенитет над управлението на вътрешните обществени процеси.
Затова някои от източноевропейските държави се стремят и борят да отстояват суверенитета си пред Брюксел и свободата си да отстояват икономическите си интереси, не само на общоевропейския пазар, но и по целия свят извън геополитиката.
Това стой и в основата на политическото осъзнато разбиране на източноевропейците за необходимостта ЕС да се реформира в съюз на нациите на свободен икономически съюз. И на тази основа да се договарят основите на общоевропейската сигурност с Русия и САЩ.
Унгария е водещ носител в Източна Европа на идеята за подобна реформа, която съвпада и с дипломацията на Д. Тръмп да се договаря и разбира на двустранна основа с лична дипломация с всяка страна, защото така е по-лесно на САЩ да упражни натиск и постига по-ефективни резултати за страната.
Унгарският модел на международно поведение на умело лавиране в една сложна геополитическа игра между САЩ, Русия и Китай с по-освободен суверенитет от Брюксел не остава незабелязан от Д. Тръмп. Консерватизмът и по авторитарните прийоми, които се опитва Д. Тръмп да използва като помощен инструмент в политиката си отлично съвпада с унгарския модел на правене на политика и дипломация. На ясно формулирани национални цели, решителна смелост и гъвкавост да ги отстоява на международната сцена. На тези качества на В. Орбан да обединява на бизнес основа и привлича някои други страни на съвпадащи интереси от Източна Европа, Д. Тръмп залага и подмяната на глобалистката про-либерална върхушка, която управлява ЕС.
В това отношение, очевидно САЩ залагат на Унгария, като страна, чийто лидерство може да бъде проводник на Тръмпизма в някои страни от Из. Европа, където процесите са по-напреднали отколкото в България.
В това полезрение би трябвало да се търсят причините и целите на специалното посещение на унгарския външен министър в София и срещата му само с президента Р. Радев.
Празният стол на американския посланик в София е симптом на диагноза за про-либералната износена българска политическа върхушка, в която санкционираният по закона Магнитски все повече започва да дирижира българската политика - и САЩ повече на нея няма да разчитат. В такъв контекст от всички съображения и доводи до тук изглежда консервативните среди в Републиканската партия най-вероятно са преценили, че е настъпило време да се заложи на друга силна политическа личност в България, която се ползва с по-високо обществено доверие, какъвто се явява президента Р. Радев. И във Вашингтон най-вероятно се изчаква решението му да се впусне в реалната политика. Преценени са неговите качества да управлява в стил В. Орбан, което не е далеч от истината. То се вижда още от сега с неговото политическо поведение особено след създаването на редовно правителство. Той се държи извън институционално, с политически послания, които подготвят избирателна почва, за директен скок в политиката.
Вероятно са преценили и неговите лични качества за успешно държавно лидерство със своята войнска самодисциплина, смелост, решителност и интелектуално ниво отличаващо се с аналитичен и пъргав ум, готовност на отлична памет, морални качества и най-важното за всеки политик искреност в намеренията и действията. Умението да чете политиката с ходове напред, изключително важно, защото управление значи да предвиждаш, а не да потушаваш събития, които вече са се случили. Основният недъг на българската политика в която пребивават хора с тежка идеологическа и управленска некомпетентност относно базисните принципи и морални изисквания на науката за управление.
* Петър Карлуковски - бивш дипломат и журналист, завършил ВИИ "К.Маркс".
Специализаций в Москва - Академия за Външна Търговия, Дипломатическата Академия, и Женева - Световната Търговска Организация.
Кариерата му преминава в Министерство на Външните Работи и зад граница в Дания и Канада.
Автор е на книгата: "Сборник избрани статий" 1980 - 2023
Автор на редица анализи и публикаций в периодичния печат на външно и вътрешно политическа тематика.
Това което обаче се забелязва от множество наблюдатели на политическия капацитет на Р. Радев, като слабост е неумението да създава екип от знаещи и можещи доказали се професионални авторитети с независимо мислене.
Като изключим тази страна от характеристиката на неговите лични качества е напълно ясно, че с политическите си послания навътре и навън президентът Радев очертава профила на алтернативен модел на настоящата политическа действителност, който в променящата се геополитическа среда би могъл да се окаже по-полезен за България. Има сериозен потенциал от избирателите в страната, които биха го подкрепили.
Ще покаже ли политическа зрялост да избере подходящия момент, да влезе в реалната политика по време на мандата си или след това, предстой като развръзка.