/Поглед.инфо/ "Мисли като планина," беше настояването на Алдо Леополд, един от бащите на съвременната природо-защитна етика. Европейските рибни популации намаляват. Състоянието на европейските реки е тревожно. Хидроенергетиката също допринася за това тревожно състояние. Тези заключения бяха направени от Форума за любителски риболов и околната среда в Европейския Парламент, който се проведе на 10-ти ноември, 2015.

Критичното състояние на Европейските реки

Форумът съобщи че тъй като на най-големите Европейски реки вече са построени язовири, развитието на водната енергия сега се насочва към малките реки. Крехките екосистеми са застрашени, a тези микро Водно Електрически Централи (ВЕЦ) произвеждат само една малка част от общата енергия. Например, около 7,300 от 8,000 ВЕЦ в Германия са микрo ВЕЦ, произвеждащи само 8-10% от общата произведената електроенергия от водноелектрически централи и обхващаща само 0,05% от общото потребление на електроенергия в Германия. Нещо повече, много проекти за изграждане на нови инсталации са в ход, включително и в зони на Натура 2000, където ce намирaт най-ценните и застрашени видове и местообитания в Европейския Съюз (ЕС).

Ситуацията не е по-добра и в съседна Румъния. В 99% от случаите, при построяването на микро ВЕЦ властите не изискват пълна оценка за въздействието върху околната среда считайки, че такова проучване не е необходимо. През 2012-2014 г. Румънски активисти и екологични НПО подадоха жалба до Европейската комисия, предоставяйки доказателства за системното нарушение на законодателството на ЕС (по-специално Рамковата директива за водите и Директивата за местообитанията) в три местообитания в Натура 2000. Европейската Комисия започна процедура за нарушение срещу Румъния през май 2015 и потвърди, че румънските власти не изпълняват задълженията си, произтичащи от Рамковата директива за водите (особено Чл. 4 (1) (а) и чл.4 (7)), както и тези, произтичащи от Директивата за местообитанията (особено Чл. 6.3.- 6.4.).

Състоянието на Българските реки

Днес и в България, "зелените" и "устойчиви" микро ВЕЦ заплашват рибни местообитания, и тези, които имат желание да запазят ихтиофауната трябва да започнат да "мислят като река".

България е планинска страна, но водните и ресурси са незначителни - около 20.1 милиарда м3. Дължината на течащата вода е 20,231 км и балотажа е почти изцяло от планинските райони. Реките са сравнително къси, с не големи водосборни басейни и не много дълбоки. Всички големи реки са силно замърсени. Въпреки привидно неблагоприятното местообитание, специалното геоложко и географско положение на България е предопределило формирането на богато разнообразие от водни организми, включително значителен брой видове, които са уникални за Балканския полуостров. Българите ценят своята разнообразна сладководна аква фауна. По думите на един ентусиаст на спортния риболов: "Рибите правят сърцата ни да бият по-бързо и по-силно" [1].

Треската за Зелена Енергия

Наскоро Директивата на Европейския Съюз зa Възобновяемата енергия (2009/28/ЕО) ускори прекомерния инвеститорския интерес към зелената хидроенергия. Директивата насърчава производството на енергия от възобновяеми източници, предоставяйки правна рамка за задължително изкупуване на енергия от възобновяеми източници по преференциални цени. В България преференциалните цени са гарантирани от държавата в продължение на 15 години.

Множество микро ВЕЦ започнаха бързо да се изграждат по българските реки. Производството на енергия от силата на водата има ясни ползи за околната среда, тъй като използва "чисти" и възобновяеми енергийни източници. В идеалния случай, това би билo тaкa, но само ако процесът на производство е в съответствие със стандартите за опазване на околната среда и запазва живота в реките и около тях.

"Мисли като инвеститор" - за съжаление на рибaта, този лозунг доминира манталитета на българската държавна администрация. Данни на риболовният клуб Балканка показват, че в момента около 247 микро ВЕЦ са в експлоатация. Още 250 са в различни етапи на изпълнение, но за тях вече са издадени разрешителни за използване на повърхностните води от Регионалната Басейнова Дирекция (РБД). Въпреки, че точният брой на всички бъдещи микро ВЕЦ не може да се установи с пълна сигурност, най-малко на още 400 речни точки са издадени разрешителни за бъдещо развитие. По този начин, дори и според най-консервативните оценки, най-малко 900 речни точки съдържат или ще се съдържат микро ВЕЦ. В действителност, интереса на инвеститорите е толкова голям и разрешителните са издадени c такава бързина, че дори и записите на държавните агенции са непълни. Например - само Западно-Егейската Басейнова Дирекция, която отговаря за Югозападна България, е издала 516 разрешителни. Ако се съди по броя на издадените разрешителни, енергийните нужди на България ще бъдат напълно покрити от възобновяеми енергийни източници. Един поглед обаче под повърхността на тази зелена и енергийно-изобилна идилия разкрива мътните води отдолу. Коалиция от български неправителствени организации, ръководени от Балканка наскоро е подготвилa жалба до Европейската комисия (ЕК), като изразява сериозна загриженост във връзка с унищожаването на околната среда в резултат от производството на "зелена" енергия от българските микро ВЕЦ [2] .

Законова рамка

В доклад, адресиран до ЕК, Балканка отбелязва, че нито еднa от големите български организации за управление на околната среда не се е съобразилa със закoнодателните изисквания, изброявайки организации като Министерството на Oколната Среда и Водите (МОСВ), Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ ) и РБД. Законът изисква зелените енергийни инвеститори да отговарят на следните основни изисквания:

•Микро ВЕЦ-овете да изпускат в реката задължително минимално количество вода, за да се гарантира оцеляването на екосистемите на реката и речния басейн.

•Микро ВЕЦ-овете трябва да осигуряват възможност за миграцията на риби и другите водни организми чрез подходящи рибни проходи - за да се гарантира тяхното размножаване и оцеляване.

•Инвеститорът трябва да събира и почиства натрупаните наносни отложения от езерото зад стената на язовира, а не да освобождава тези утайки в реката.

Законът се опитва да гарантира устойчиво и стабилно управление на околната среда. Но екологичните неправителствени организации изразяват загриженост, документирайки много ясни случаи на нарушение и неспазване на закона, докато правителството игнорира своята отговорност за предприемане на действия срещу нарушителите на околната среда.

Неудобната истина

Докладът на Балканка представя документираната "неудобна истина". Жалбата до ЕК изброява различни нарушения на закона: сухи речни корита, лошо проектирани и построени рибни проходи; рибни проходи, които e невъзможно да бъдат изкачени дори от опитни алпинисти, а камо ли преплувани от каквито и да било риби - това е реалното въздействие върху околната среда на около 150 (от около 220) нови ВЕЦ в България, които Балканка вече е посетила и където са направени снимки. В Доклада четем: "Опитвайки се да решим част от проблемите ... ние сме извървели всички възможни пътища, включително и сме ходили на срещи с ръководството на РБД, министъра на МОСВ, Върховния Съвет по Водите и Комисията на Околната Среда и Водите на Българския Парламент, излагайки документираните нарушения. Те изразиха съчувствие, съпричастност, съгласие, но все още не са предприети действия от страна на държавните органи за решаване на проблема".

Сухите реки - това е резултатът от бездействието на правителството. Сухи бели камъни и скали обхващат участъци от 5-7 км по реките Черни Вит и Крива река. Никакви водни организми, не е възможно да оцелеят на тези "сухи като барут" речни легла.

"Непроходимите храсталаци" е друго също толкова зловредно последствие от неправилното изграждане и експлоатация на микро ВЕЦ. Където условията на околната среда позволяват, храститe и дърветата бързо колонизират сухото корито на реката. На река Златна Панега, коритото зад язовирната стена е покрито с гъст непроходим храсталак. Вследствие, проводимостта на канала на реката е намалена значително, което води до увеличаване на риска от наводнения. Освен това, не е останала вода която да може да се изпомпва от сухото корито, за да се да гасят горски пожари, които са често явление през лятото.

Фрагментацията на рибните популации е още едно особено вредно въздействие на неправилно построените и управлявани ВЕЦ. Когато каскади от ВЕЦ са построени по протежение на една и съща река, прекомерното изграждане разбива рибната пoпулация и не допуска генетичния обмен между различните рибни суб-популации. По-малко генетично разнообразие означава по-малки шансове за оцеляване и адаптация.

Пирамиди, фараони...

Законът се опитва да защити рибата. Съгласно българският Закон за Рибарство и Аквакултури, собствениците на всички водовземни съоръжения трябва да приемат разпоредби за осигуряване на миграцията на рибите и другите водни организми; тези разпоредби включват планирането и изграждането на рибни проходи. За да се спестят разходи обаче, са изградени много фиктивни рибни проходи, непроходими дори от човешки катерачи. Една египетска пирамида – ето как изглежда рибният-проход на река Давидковска. Тази висока, рязко нарастваща стъпаловидна конструкция е невъзможно да бъде преплувана от каквато и да било риба.

Не само че артефактите на алчните инвеститори не помагат на ихтиофауната, но водните организми трябва да се справят и с наследството на водните съоръженията, построена преди "треската за зелена енергия". Въпреки законовите изисквания, твърде много стари съоръжения нямат никакви рибни проходи. Този лабиринт от стари и нови инсталации на българските реки ограничава движението на рибите, както и на другите водните организми, превръщайки дълги участъци от реките в безизходни зони. Тези, които "мислят като река" вече са започнали да се замислят, дали няколко вата "зелена" енергия в повече струват здравето на екосистемите и биоразнообразието на българската сладководна аква фауна.

Докато унищожаване на ихтиофауната и сладководните екосистеми продължава, Левиатанът на държавната власт най-вече отсъства. РБД следят проводимостта на реките, използвани за ВЕЦ два пъти за една календарна година. Всяка година мониторинговите доклади за проводимостта се представят на МОСВ. Въпреки многобройните нарушения на законодателството, документирани със снимков материал от неправителствените организации и гражданското общество, държавата очевидно следи с широко затворени очи. През 2014 г. всички РБД в страната съобщиха, че не са открили никакви проблеми - т.е. всичко е "ОК на хартия" и "човешките същества и рибите могат да съжителстват мирно".

Паркове на хартия и риби на хартия

Липсата на адекватно законодателство, наблюдение и контрол е довело до влошаване и дори унищожаване на водните местообитания и рибните популации. Въпреки, че нещата са ОК на хартия, "днес много от защитените територии в България са в опасност да останат само паркове на хартия." В същото време, малките риби на българските реки, които са станали жертва на големите акули от басейна на инвеститорите, сега също са в опасност да станa само "риби на хартия".

И все пак, въпреки огромните предизвикателства, официалната жалба до ЕК е не само аларма за заплахите за аква фауната, но и признание за загрижеността и усилията на гражданското общество - за всички многобройни доброволци и ентусиасти, които са събрали доказателства за престъпленията към околната среда. Надеждата идва от тези, които вече "мислят като реки," тези, които признават, че: "Всеки поток, всяка река има своя собствена индивидуалност. България има уникални реки, потоци и високопланински езера. Това са най-красивите места в моята страна, която винаги ще имат специално място в сърцето ми "[3].

Авторът изказва искрена благодарност на г-н Димитър Куманов за любезно предоставеният доклад и също изразява благодарност на риболовeн клуб Балканка (http://www.balkanka.bg/).

Препратки

[1] Коментар на рибар по време на дискусия в София, 01.10.2015.

[2] Асоциация Балканка, 29.06.2015, Жалба до Европейската комисия, относно неспазване на правото на Общността. София, България.

[3] Друг цитат от дискусията с рибар в София, 01.10.2015.

Фотокредит: Балканка http://www.balkanka.bg/