Жан Виденов се завърна в политиката! А сега накъде?

/Поглед.инфо/ До Румен Петков – гл. редактор и собственик на Поглед.инфо

ДРАГИ РУМЕН ПЕТКОВ,

Изпращам ти за публикуване в Поглед.инфо триптиха „Жан Виденов - политикът безсребреник”, в който, наред с моменти от собствената биография, разказвам за впечатленията си от Виденов през периода 1994-1997 г., но и след това. Тогава той беше председател на БСП и премиер, а аз - депутат на БСП от 24-ти Софийски избирателен район. Този текст фигурира в мемоарната ми книга „ПОД СЯНКАТА НА ПРЕУСТРОЙСТВОТО. Разхвърлени записки на един ляв интелигент” (април 2020 г.).

Но преди това е нужно да направя няколко разяснения, извън които написаното за Жан ще остане недоизказано, прекалено отдалечено от времето, в което живеем.

През последните два-три месеца, след като Жан Виденов заедно с политика-икономист Иван Атанасов (последния зам.-председател на Българския комсомол) създадоха партия „Лява алтернатива за България”, нямаше как самото име на Жан Виденов, обстоятелството, че след 24-годишно уединение се завръща в публичния живот, да не предизвика силни отгласи, да не събуди вяра у едни и негативни чувства в опонентите му, да не се появят коментари в медиите, реплики „за” и „против”.

Веднага бликнаха въпроси:

„Но защо чак след четвърт век Жан е решил да се завърне в политиката?

Обмислен ход ли е или авантюра?

Жив ли е споменът за него в по-младите поколения?

Как ще успее да премахне клеймото, че е бил премиер на най-провалилото се правителство през периода на прехода?

Според мен, последната квалификация е подла политическа клевета, наложена от новата имуществена класа и подчинените на нея медии след 1996 г. В такъв смисъл, струва си да публикувам своя текст, дори и като опит за по-обективно оценяване на политика и държавника Жан Виденов.

Жан направи вярна крачка, като още в началото отстъпи председателското място в новата партия „Лява алтернатива за България” на своя съратник Иван Атанасов, личност с трезва и реалистична мисъл, способна да взима решенията си след скрупульозен анализ на съвременната действителност, да работи всеотдайно и почтено в името на каузата, в която вярва. А и Жан, с харизмата си на мащабно формиран политик, е осъзнал, че нещата в живота не се повтарят или, ако се повтарят, това ще е роля, а не участ.

Иван Атанасов го познавам добре. Наблюдавал съм развитието му като политик и мисля, че е узрял за новото си поприще на партиен ръководител (с него бяхме депутати в парламентарната група „Демократична левица”). Честно казано, сега Иван Атанасов ме изненада с огромната си дейност (и то в извънредно краткисрокове) по организирането на партията, както и с двете си концептуални статии, публикувани в поглед.инфо. Изненада ме и несъмненият читателски отзвук.

През последните няколко месеца Иван Атанасов положи огромни усилия и във връзка с формирането на предизборна коалицията „Ляв съюз за чиста и свята република”. Коалиция, съставена от леви и патриотични партии - в това число и партия „Лява алтернатива за България - за участие в извънредните парламентарни избори на 11 юли т. г. Очаквах коалицията да я оглави Жан, но той отказал. Иван пое и това задължение.

През изминалите два-три месеца Жан Виденов направи няколко изявления, първото, при представяне на коалицията. В тях набеляза няколко проблема, принципно важни не само за лява България, но и за националния ни живот.

Той обяви по конкретен повод (същото го каза и Атанасов), че президентството е единствената работеща институция у нас и че ако действа в полза на народния интерес Виденов ще подкрепи кандидатурата на президента Румен Радев за втори мандат.

Що се отнася до БСП, според Виденов и Атанасов, тя понастоящем се намира в тежка идейна и организационна криза. В нея протичат невъзвратими разрушителни процеси, причинени от ръководителите на БСП след 1996 г. и довършени от сегашния председател Корнелия Нинова и нейния антураж.

Анализът показвал, че социалистическата партия ще продължи да се смалява. И което е по-тревожно: изгубила облика си на лява формация, сегашната БСП вече не е в състояние да реформира себе си „отвътре”! Това било основната причина, за да потърсят инициаторите на промяната решение на проблема чрез създаване на нов ляв проект (извън БСП), който да отвоюва спасението на лявата идея у нас.

Жан Виденов и Иван Атанасов обосноваха националната същност на новата партия, която в отличие на днешната БСП, няма да се задоволи с функцията си на евроатлантически субект, изпълняващ указанията, идващи от Вашингтон и Брюксел. „Лява алтернатива за България” поставя над всичко националния интерес, възвръщане на т.нар. „остатъчен суверенитет” на страната.

Според мен, на сегашния етап тандемът Виденов – Атанасов разработва тази тематика по-общо. По-същественото е, че в центъра на вниманието се поставят два кардинални въпроса, които лявото движение ще има да решава през настоящето столетие.

Единият е за отношението на модерния социализъм към нацията и националното в условията на глобализма.

Създателите на новата лява партия явно смятат, че самото реализиране на идеята за форсирано ликвидиране на националните държави - с премахване на водещия етнос в тях - няма как да не предизвика отпор, съответни реакции и действия сред трезво мислещите държавници и политици. В този план те дават да се разбере, че подобен самоволен акт води човечеството до обезличаване и хаос, до окончателното му заробване от глобалния финансов капитал. Съгласно тяхното мнение националната държава в този случай е длъжна да защитава активно своите ценности на различни равнища - и чрез инструментариума на политиката, и чрез съхраняване на националните форми на съществуване, на националните традиции, религиозни вярвания, бит, психология и характер, на националните рефлексии на етиката и обичайното право. Тоест, чрез аксесоар, който сме възприели да считаме за качество на консерватизма.

Тук изпъква една подробност. Познатият консерватизъм, класическите му форми (развивали се през ХIХ в. и ХХ в., включително и консерватизмът на руските славянофили) представляват по същността си „староверство”, хиперболизиране на заварените ценности, строеж на „китайска стена”, която да предпази собствената култура от културните влияния на останалите народи, да наложи вярата в националната предопределеност, в националната изключителност.

Съвсем друга е ситуацията от началото на ХХI в. до днес, когато понятието „консерватизъм” се употребява в друг контекст: като начини и форми за запазване на нацията, на националната идентичност, като борба за оцеляване на отделните национални общности. Така че на левицата през новото столетие тепърва ще ѝ се наложи да търси и намира нови интерпретации и сцепления между национализма – интернационализма.

Другият кардинален въпрос се отнася до потребността от ново възприемане на категорията свобода.

Според мен, докато през ХХ в. левицата издигаше на първо място принципа на равенството/справедливостта, който често пъти се увенчаваше с произволно насилие и материално благополучие на пропагандаторите на справедливостта (ограничили свободата и човешките права), през новия ХХI в. основно значение ще придобива възвръщането на водещата роля на свободата в триадата „свобода – равенство/справедливост – братство”.

Предизборната коалиция „Ляв съюз за чиста и свята република” е определила правилно и точно своето лого: „Справедливост” (с оглед на съвременното състояние на нещата в България)! Интересно ми е какъв отговор ще даде тандемът Виденов – Атанасов на необходимостта от ново възприемане на свободата от левицата през двадесет и първото столетие?

В юбилейно писмо, адресирано до мен, големият писател и сценарист Анжел Вагенщайн беше написал следното: „Възхитих се когато в едно свое слово, постави без условия и уговорки, като главна човешка ценност свободата – не братството и равенството. Бих добавил: по-скоро извечния стремеж на човека към свобода, защото далечните ѝ очертания са недостижими и ни убягват като хоризонта. Тя е онази велика духовна жажда, заради която поетът на страната, където си правил първите стъпки в Голямото знание, поставя любовта по-високо от живота си, но е готов да пожертва и любовта заради нея, свободата. Възхитих се, защото през годините, които изтекоха, все по-болезнено осъзнавахме пророческата дълбочина на онова предупреждение на Роза Люксембург, че социализмът без свобода е обречен на загниване и гибел.”

Да продължа.

Създателите на партия „Лява алтернатива за България” обещават да провеждат реалистична вътрешна и външна политика, да не се поддават на социални и външнополитически илюзии. Те казват: членуването на България в ЕС и НАТО е даденост, която не е непреодолимо препятствие пред българските управляващи да осъществяват самостоятелна политика. Най-значима пречка е васалната, марионетна политика, провеждана от нашия политически елит!

Голямата цел на „Лява алтернатива за България” е социализмът! Но в близкия исторически период новата лява партия – съобразявайки се с реалностите у нас - ще работи за модернизиране на родната промишленост и земеделие, а оттук за повишаване на жизненото равнище. Доколкото успях да се ориентирам, лявата партия на Виденов и Атанасов възнамерява да провежда външна политика, сходна с тази на унгарския премиер Виктор Орбан.

Партията „Лява алтернатива за България” и предизборната коалиция „Ляв съюз за чиста и свята република” настояват за подобрени отношения с Русия, изтъквайки историческите и съвременните условия за по-тясно общуване. Възнамеряват да постигнат видима промяна в задълбочаване на икономическите отношения с Русия - при строежа на стратегически енергийни проекти, при разширяване на енергийните връзки, при разкриване на съвместни предприятия, при износ на наша преработена селскостопанска продукция в различни региони на Руската федерация и др. Като доуточняват, че подобен подход би трябвало да се прилага в отношенията и с другите велики сили - САЩ или Китай, а също със съседните балкански държави.

Обявиха се за Европа на отечествата, отхвърляйки упадъчната природа на мултикултурализма.

Подчертаха още, че „Лява алтернатива за България” (теза на Атанасов) е партия на хората на наемния труд, но и на дребните и средни собственици, които също наемат работна ръка. Обещаха, че ще въведат безплатно медицинско обслужване, както и безплатно образование за учениците от 1 до 12-ти клас. Подновиха дискусията за криминалния характер на прехода, за все по-нарастващата корупция в страната (отчитайки, че корупцията вирее най-добре в бедни държави), за опасния дележ на социума на свръхбедни и свръхбогати. Наблегнаха върху новия вид релация „държава и общество”, върху нуждата от правителство на националното съгласие, и пр. и пр.

При представяне на коалицията Жан Виденов, наред с вярно поднесените формулировки и тезиси, на моменти изглеждаше поуморен, вероятно изпитал стрес от медийната активност. В прекия диалог с журналистите се увлече в спомени и във филипики. Отделни негови оценки бяха непремерени. Такъв тип емоционалност и импровизационни избухвания, според мен, не са характерни за изказа на Жан Виденов. Тях вероятно ги е родила самоизолацията от политическа дейност, на която Виденов се подложи през последните 24 години. Иначе Виденов е все така социално непримирим, със засилена обич към отечеството, честен и прям. Следващото му представяне пред журналистката Илиана Беновска бе по-убедително, знак, че Виденов възвръща потенциала си на надежден политик.

Новото, което открих във Виденов, е по-горещото му упование в националния интерес, в каузата на патриотизма и национализма, изстраданото му чувство, че днес определящи трябва да са не враждите между българи и българи, а националното взаимодействие, националният континуитет, впрягането на националната енергия - с различните ѝ цветови отлики - за възраждане на банкрутиралата родина.

Според мен, тук е ядрото на промените, настъпили във Виденов през последния четвърт век!

След 10 ноември 1989 г., както и по време на управлението му като премиер (1995г. - 1997г.), той прокарваше вододелите не толкова върху национална основа, колкото между победителите и победените през периода на преустройството. Фиксираше главното си внимание върху социалните разделения в обществото и съответно върху смисъла на”истинското ляво”. Отвори си три фронта: срещу вътрешната опозиция от перестройчици; срещу СДС като разрушителна дясна сила; срещу ДПС като „сепаратистка партия”.

Сега, през новия исторически етап, както проличава от фрагменти в изказванията на Жан Виденов и Иван Атанасов (с оглед на окаяното и почти безизходно положение на държавата), ще трябва да се поставят на предно място национално взаимодействие, коалирането и сътрудничеството между политическите партии, реализирането на договаряния - щом са от полза за отечеството – между различните в идеологически план партии.

Аз, който винаги съм държал на собственото мнение, но и допускал компромиси в името на партийното единство, стигам до извода, че ходът на Виденов-Атанасов със създаването на „Лява алтернатива за България” не е отчаяно действие, лишено от перспектива.

Напротив, при положение, че БСП се превръща във все по-аморфна като идеи и организация формация, че членският ѝ състав застарява застрашително и непрекъснато се стопява, че вече е трета парламентарна сила, че трудоспособните българи и младежи гласуват на избори главно за други партии и коалиции, логично е да се търсят и откриват нови пътища за оцеляването и просперитета на лявата идея в България.

В няколко свои писания вече съм изразявал съмнение дали решението на партийното ни ръководство след 10 ноември 1989 г. БКП да се трансформира в нова единна партия – БСП, е било удачно. Тъй като още тогава бяха налице крайни различия в лявото ни пространство между хората, които организираха и проведоха българското преустройство, и останалите, които му се противопоставиха.

И тези различия, въпреки призивите на конференции и конгреси за партийно единство, все по-определено през годините се задълбочаваха и изостряха до фаза нетърпимост вътрешнопартийните войни. Показателно е, че такива несъвместимости се прикриваха с идеологическо насилие, упражнявано почти винаги от социалната група на перестройчиците. С едно изключение: средата на 90-те години, когато взеха надмощие критиците на преустройството, начело с Жан Виденов.

Какъв е днес резултатът (след три десетилетия преход) от непосилните битки в БСП за „партийно единство”?

Накратко – лош!

На последните парламентарни избори (4 април т. г.) десните партии и партиите център-дясно спечелиха общо 84. 9 % от гласоподавателите, докато БСП, единственият представител на националната левица – останалите 15.1 %. И това се случи в България, в която лявото движение през ХХ в. винаги е разполагало с огромно влияние, а днес страната ни е последна по развитие в Европейския съюз.

Какво се оказва?

Оказва се, че влезлите в 45-ия парламент десни и центристко-десни партии са не само пет на брой, но и разполагат с поразително мнозинство… А БСП, симулирайки, че е овладяла цялото ляво пространство на България, продължава да се намира в състояние на тежък политически нокдаун!

Този и редица други факти ме карат да мисля, че ако в парламента попадне не една-единствена, а да речем, две или три леви партии/коалиции, това би дало допълнителен стимул за разширяване на лявото ни пространство. Борбата на идеи (в левицата) би придобила по-плодоносен характер; би засилила (за добро!) конкуренцията между левите партии, попаднали в Народното събрание; биха се увеличили възможностите не само за предизборно, но и за следизборно коалиране на левите партии; биха се укрепили позициите на левицата при обсъждане и приемане на законодателните актове и пр. Както се подразбира, тук имам предвид самостоятелното (!) влизане в парламента на няколко леви партии (с или без коалиционни партньори). Както и възможността парламентарно представените леви формации да постигат помежду си по-лесно следизборни споразумения.

Каква би била евентуалната полза за лява България, но и за България като държава, ако новата предизборна коалиция „Ляв съюз за чиста и свята република” (част от която е и партия „Лява алтернатива за България”) влезе в бъдещия парламент?

Първо, очаквам коалицията „Ляв съюз за чиста и свята република” да има самостоятелен глас и поведение. Да е предвидим и прозрачен партньор. Да реализира нова коалиционна политика. Да е по-диалогична формация.

Второ, надявам се, че няма да прикрива допусканите недостатъци. Ще утвърждава практиката на колективно взиманите решения. Няма да прогонва, а ще привлича хора, които имат различно мнение от партийното ръководство. Естествено, това са мои субективни предвиждания!

Трето, няма да е послушна евроатлантическа формация. Ако това зависеше от коалицията „Ляв съюз за чиста и свята република”, на Брюксел и Вашингтон би им се наложило да възприемат нашето отечество като равностоен и самостоятелен съюзник (не като протекторат). Очевидно инициаторите на „Ляв съюз за чиста и свята република” ще сторят всичко по силите си, за да превърнат България в мост на взаимно сътрудничество между Западна Европа и Русия.

Закономерно е „Ляв съюз за чиста и свята република” да се противопостави на участието на България в агресивния военен блок „Три морета”, да работи за превръщането на Черно море в зона на мира. На този етап е правилно новата коалиция да настоява България да участва в политическите, а не и във военните структури на НАТО. А също да пледира за ликвидиране на чуждестранните военни бази върху българска територия. В днешната ситуация ще е целесъобразно, ако новата лява коалиция постави акцент върху преразглеждане на статута на американските военни бази у нас (като се уреди въпросът за наема, който Пентагонът е длъжен да заплаща на България).

Подсказах вече, че БСП загуби половината от своите гласоподаватели на парламентарните избори от 4 април 2021 г. Много наши другари не гласуваха или гласуваха за партии, които, както те смятат, са все пак с „лява” закваска. Други наказаха ръководството. Същевременно, част от гласувалите за БСП дадоха гласа си поради самодисциплина. Те не можеха да си позволят да изневерят на лявата идея, легитимирана официално от социалистическата партия.

След парламентарните избори на 4 април т.г. ситуацията обаче е по- различна, с оглед на виждането лявата идея да бъде представлявана в парламента от две или повече леви партии/коалиции. Лично аз продължавам да считам, че БСП може да се реформирана отвътре, оставайки през близките години най-голямата парламентарна партия на българската левица - да не забравяме, че Позитано 20 владее структурите на партията по общини, че има немалък ресурс от апаратчици, че голяма част от партийните членове и симпатизанти до последен дъх ще останат верни на логото: „Партийно единство” (по моя преценка на изборите на 11 юли, т. г. коалицията на БСП леко ще повиши резултатите си).

Ако либералните и неолибералните кръгове в партията намерят форми да се споразумеят не на равнище идейно движение, а на равнище партия, шансовете им да бъдат парламентарно представени на следващи национални избори не са малки.

От друга страна, партия „Лява алтернатива за България”, която мнозина възприемат като възвръщане към корените на лявата идея и движение, вече се явява на избори. Не без шансове! Другояче речено, да се гласува на изборите на 11 юли за коалицията „Ляв съюз за чиста и свята република”, за програмните начала на „Лява алтернатива за България”, подсказани от Иван Атанасов, за каузата на политика-антиперестройчик Жан Виденов, за двамата бивши членове на Изпълнителното бюро Николай Малинов и Красимир Янков, за дългогодишния член на Висшия съвет на БСП проф. Ангел Димов (понастоящем ръководители на отделни партии), няма да е идейно предателство, нито простъпка, която вътрешното АЗ на социалиста не би допуснало.

В такъв план, даже ако „Ляв съюз за чиста и свята република” остане извън парламента на 11 юли, важно е, че хвърля камък в блатото. Разбира се, за да продължи успешно своя живот, лявата коалиция би трябвало да постави и намери решение на кръстопътния въпрос на нашето време: „Какво да се прави?”, предпазвайки се от реанимиране на носталгичните настроения (!). Нужно е да се изяви като формация на деловитостта, реализма и диалога (а диалогът представлява сплав от отстоявани принципи и компромиси) И още, да привлече трудоспособните българи, най-вече младите!!!

Последните социологически изследвания сочат (ако не са манипулирани), че на изборите на 11 юли, в момента, за „Ляв съюз за чиста и свята република” биха гласували - 1.1%, според други изследвания - 1.8% гласоподаватели. И двете цифри са твърде скромни. Макар подобни статистически данни за една нова партия и за една нова предизборна коалиция да са обясними.

Според същите социологически изследвания 30% от гласоподавателите все още се колебаят.

Моето мнение е, че сред колебаещите се надделява ляво ориентираният електорат, който този път ще има възможност да гласува за влизането на две леви партии в Народното събрание. Вярно, конфликтуващи, с изострени противоречия, но партии от лявото пространство, които няма как – рано или късно - да не бъдат солидарни по жизненоважните проблеми на българския живот и развитие.

Триптихът за Жан Виденов, който предлагам, не е панагерик. Написал съм го доброжелателно, с наблюдателност, типична за човека на перото, но и с критичност, заявявана не зад гърба, а в лицето на Виденов.

В същото време наясно съм, че Жан Виденов направи много за БСП и България!

Неслучайно перестроичната класа в БСП, луксозните господа и лумпениадата от СДС, специалните служби на чужди велики сили му спретнаха първата в Европа цветна революция на 10 януари 1997 г. След като го снеха от власт, политическите му зложелатели го унизиха и оклеветиха, отрекоха напълно политиката, която провеждаше и за която през 1994 г. гласуваха над два милиона и триста хиляди български граждани.

Историята забавя, но не забравя.

Тя забави, но няма да забрави да реабилитира историческите приноси на Жан Виденов, който, заедно със своя съратник Иван Атанасов, днес предлага нов проект за спасение на лявата идея, за спасение на България.

11 юни, 2021 г.

София

С уважение: Чавдар Добрев