/Поглед.инфо/ Житие на преподобната наша майка Параскева - Петка Епиватска

Преподобна Параскева, което се превежда Петка, се роди в град Епиват, който се намира на брега на Мраморното море, от благочестиви родители, които неотклонно живееха според Божиите заповеди и украсяваха живота си с милостиня и благотворителност. След като родиха тази чиста Христова гълъбица и добре я възпитаха в същите нрави по Божия закон, те се преселиха в небесните обители, а оставиха за свои наследници Параскева и нейния брат Евтимий, който после стана епископ на град Мадит и извърши там много чудеса, а мощите му подир смъртта източиха извор от миро и раздават изцеление на всички, които прибягват към тях с вяра.

Преподобната, като изпрати добре своите родители при Бога, възревнува усърдно живота на светците, поради което изнуряваше тялото си с пост и бдения, страдания и лежане на земята. А после съвсем пламна от божествено желание и не изтърпя дълго да остава в този суетен свят, но остави всичко и потъна в пустинята, гдето водеше безплътно равноангелно житие. Подражавайки на боговидеца Илия и на Кръстителя Йоан, се хранеше само с пустинни билки, страдаше от студ и зной, но погледът й беше обърнат само към Оногова, Който може да спаси от малодушие и буря смирените по сърце.
Прекарвайки времето си в тия упражнения, лукавият дявол завиждаше на нейния добродетелен живот и се стремеше да я изкушава с фантазии и да я плаши с привидения, като се претворяваше много пъти в разни зверове, за да постави спънки на нейния път. Обаче смелата Параскева си беше поставила Всевишния за свое прибежище и прогонваше враговете с помощта на честния кръст. Такъв мъжки разум придоби женската природа, че разоряваше бързо всичките козни на врага като някаква паяжина и като Давид всеки ден поваляше мисления Голиат, побеждавайки дявола. И така се подвизаваше против естеството и така украси душата си с добродетели, че и над нея се изпълни пророческото слово: „ще пожелае царят твоята красота". И така чрез деянието намери възход във видението, като украсяваше живота си словом и делом. И прекара доста години в пустинята.
Но една нощ, вдадена в молитва както обикновено и вдигнала умилено ръце към небето, видя в божествено видение светъл ангел като юноша, който дойде при нея и каза така: „Остави пустинята и се върни в родния си край, защото там трябва да върнеш тялото си на земята, а душата да преведеш в невеществените селения!" Като поразсъди, тя разбра, че видението е божествено, и хем се радваше за разлъката с тялото, хем скърбеше, че трябва да остави пустинята, защото нищо друго така не очиства душата и не я довежда до Божия образ, както пустинята и безмълвието. Но против волята си остави пустинята, върна се в света, пристигна в Цариград, влезе в прекрасния храм „Света София" и какво не прави: извърши много поклони, проля сълзи, принесе сърдечни стенания, а като си спомнеше живота в пустинята, люта печал я измъчваше. И както трудолюбива пчела обикаля всички пролетни цветя, така и тя обиколи всички тамошни свети места.
След това се отправя към своя роден край. Пристигна в Епиват, прекара там известно време, като прибавяше трудове към трудовете и страдания към страданията, украсяваше себе си с пост и бдения и винаги беседваше една с единия Бог в молитва. После, като разбра за своето заминаване оттук, веднага се обърна към Бога с молитва, обливаше лицето си със сълзи и казваше: „Човеколюбче Владико, да не ме презреш мене, Твоята бедна рабиня, която остави всичко заради Твоето пресвето име и Те последва! И сега, прещедри Господи, заповядай на мирен ангел да приеме моята бедна душа, за да не ми пречат на възхода нечистите лукави демони! Но ме сподоби дръзновено да застана пред Твоя страшен престол, защото си благословен във вечни векове! Амин!" И така предаде блажената си душа в Божии ръце, а тялото й някои христолюбци положиха в гроб, защото тя не каза за себе си никому, коя и откъде беше, а като непозната чужденка прекара в своя роден град до деня на своето заминаване при Господа.
Такива са подвизите и духовните борби на нашата преподобна майка Параскева, която се подвизава на земята малко време, но получи голяма слава на небесата. А Бог не презря дълго Своята рабиня да лежи така забравена и тление да разложи нейното непорочно тяло, но яви на света нейните свети мощи по следния начин... Там наблизо безмълвстваше един стълпник и внимаваше в Бога. Но случи се някакъв човек тежко да заболее на един кораб и да умре, и да го захвърлят там някъде. От трупа му започна да излиза нетърпима смрад, така че никой не можеше да мине по оня път или да наближи нататък. Стълпникьт също не можа да изтърпи, затова бе принуден да слезе и да помоли някои хора да изкопаят дълбок ров и да заровят в него смърдящия труп. Те с усърдие приеха заповедта, но когато задълбаха рова, намериха нетленно тяло в земята.
Удивиха се на това чудо, но понеже бяха неопитни, пренебрегнаха станалото като незначителна работа, захвърлиха там зловонния труп и заедно с нетленното тяло ги засипаха с пръст. Като си отидоха по домовете, разказваха на всички видяното чудо. А един от тях, на име Георги, човек благоговеен и христолюбив, през вечерните часове в своя дом си правеше молитвата към Бога за всички свои близки, както имаше обичай. Но на разсъмване го обзе сън, струваше му се, че вижда някаква царица, седнала на пресветъл престол и обкръжена от голямо множество светли войници. Като ги видя христолюбецът, обхвана го страх и веднага се хвърли на земята, понеже не можеше дръзновено да гледа тяхната светлост и красота. Но един от светлите го хвана за ръката, издигна го и рече: „Георги, защо така презряхте тялото на преподобна Параскева? Скоро го вземете и положете в светъл ковчег, защото Царят пожела нейната красота и поиска да я прослави на земята!" Също така и светлата царица му рече: „Скоро вземете моите мощи и ги положете на почетно място, защото не мога повече да търпя лошата смрад на онова тяло! Защото и аз съм човек, преминала през майчина утроба, а родното ми място е Епиват, където сега живеете вие." Същата нощ и една от благоговейните жени, на име Евфимия, имаше подобно видение. Сутринта двамата подробно разказваха на другите своите видения. Като чуха, всички се спуснаха към гроба, взеха нетленните мощи на преподобната, със свещи и кадила радостно ги положиха в църквата „Свети Апостоли", дето лежаха и извършиха много знамения. И не само в оня край, но и по всичките околни страни бяха известни нейните чудеса, защото всички недъгави и бесновати от околността пристъпваха с вяра и получаваха изцеления.
След като мина доста време и скиптърът на византийската империя изнемогна, тогава по Божие допущение я завладяха римляните, които божественото Писание нарича „железен жезъл". Като превзеха Цариград, заграбиха безсрамно всичките свещени съсъди и честните мощи на светците, цялата църковна утвар, всички царски имения, и с една дума - цялата красота на оня град, и ги изпратиха в Рим.
В същото време българският цар, благочестивият Иван Асен, синът на стария Асен, здраво държеше благочестието, и без да се плаши от техния лай, а напротив - като намери благоприятно време, храбро връхлетя върху завоеванията на злочестивите и отне цяла Македония, Серес с цялата Света Гора Атонска, славния Солун с Тесалия, също така и Три вали, и Далмация, наречена Албанска държава, чак до Драч, в които благочестиво постави митрополити и епископи, както неговите светли хрисовули в славната Лавра на Света Гора и в Протата свидетелствуват ясно. И не се задоволи само с това, ами здраво и мъжествено покори и завладя всичко чак до Цариград, пък воюва и срещу самия Цариград и принуди франките в него да му плащат данък. Така покорявайки и завладявайки, стигна и до него славата на преподобната, която посрещна с удоволствие. Разпали се сърцето му, и както елен жадува за водни извори, така желаеше да се наслади на нетленното съкровище на ковчега със свещените мощи на преподобната, защото навсякъде просия с чудесата си, навсякъде разпростря благодатните си лъчи и всичките земни краища озари. Благочестивият цар намери благоприятно време, намисли хубава и благоугодна идея, полезна и достойна за похвала: изпрати при франките в Цариград да поискат не сребро или злато, нито бисери и скъпоценни камъни, ами всехвалния ковчег на преподобната. И какво можеше да бъде за него по-любезно от тялото на преподобната? Той това си имаше на ум постоянно, щото ако му поискат и половината царство, всичко би бил готов да даде - било имоти, било злато и сребро, било бисери и скъпоценни камъни - само да получи желаното съкровище. Като чуха това франките, веднага се оказаха готови да изпълнят молбата му и с голямо усърдие и незабавно го послушаха,както и във всичко го слушаха. Те заповядаха да получи желаното и много други неща му изпратиха, за да бъдат в мир с него, като обещаваха и душите си да му дадат. Самодържецът като чу това, струваше му се да лети по небето и не знаеше къде да се дене от голяма радост. Тогава веднага изпрати митрополита на Великия Преслав, преосвещения Марко, да пренесе с много почести тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново. А той побърза да отиде там, нареди всичко за тържеството, взе почтително светите мощи, скоро тръгна за родината си, като отправяше хвала на Бога и преподобната. А след като премина пределите на франките и навлезе в българската страна, всички околни се стичаха и препращаха ковчега на преподобната към славния царски град Търново със свещи, кадила и благоухания. Благочестивият цар Иван Асен като узна, че светата е вече близко, излезе от града да я посрещне с майка си, царица Елена, със своята царица Анна и с всичките си велможи, а с тях и всечестния патриарх Иоаким с целия църковен клир и с безчислено множество народ. И царят, и всички с него, отидоха на четири поприща от града с голяма почит да посрещнат преподобната, която прегръщаха с ръце, душа и сърце, и с любов целуваха. И като я донесоха, положиха я в дворцовата църква, гдето и досега лежи, като раздава изцеления на всички, които пристъпват към нейния славен ковчег с вяра и любов. Това пренасяне мощите на преподобната наша майка Параскева беше извършено в 1238 г. след Рождество Христово.
След много години, когато българският цар не се надяваше, а целият народ се наслаждаваше на мир и благочестието растеше по молитвите на тази преподобна майка, изначалният враг на мира повдигна буря и въоръжи турския варварски цар против славния град Търново, който дойде и завоюва всички български предели. Като се опълчи срещу чудния град, беше в недоумение как да го превземе, защото гледаше естествената укрепеност на мястото: затворено от стръмни планини и високи хълмове, укрепено с големи стени, а отвътре тройно утвърдено с многоценните мощи на преподобната. Ако би могъл и да направи нещо на стените, то спрямо крепостта на преподобната би могъл да успее така, както сеното срещу огъня. Но, о горчива повест, грехът превъзмогна, градът беше предаден в 1393 г. в ръцете на оня, който никога не се надяваше да получи това! И още по-нататък? Ако ви представя подробно с писанието си онова, което се вършеше тогава, ще ви натъжа и разплача. Но заради тържествеността на деня премълчавам повестта си.
Когато всичко скъпоценно в града беше донесено пред лицето на турския цар, донесено беше и пречестното тяло на преподобната, съблечено от многоценните одеяния, и облечено в малки и евтини одежди. Срацимир, царят на град Бдин (Видин) на река Дунав, го изпроси и варваринът го изпрати там, след като преподобната бе прекарала в град Търново 155 години. Но унгарският крал със своите сили премина Дунава, превзе град Бдин (Видин) и стигна до Никопол. Тогава варварският началник остави Византия, която жестоко нападаше, и се опълчи срещу унгарците. Като стана сражението, той окончателно ги победи и една голяма част от унгарското войнство се издави в реката. И така, украсен с бляскава победа, измаилтянинът нападна град Бдин (Видин), а цар Срацимир, който безбоязнено беше излязъл пред него поради обещанията, които му беше изпратил, вързан изпрати в град Бруса, като заграби безчислените му богатства и ги присъедини към своите.
По това време дойде на свиждане с турския цар благочестивата сръбска княгиня Милица, съпруга на вечнопаметния княз свети Лазар, с двамата си благочестиви сина деспот Стефан и Вълко и със съпругата на великия и храбър деспот Углеш, на име Евфимия, украсена с постничество и добродетел, превъзхождаща мнозина с мъдростта и остроумието си. Всички те заедно имаха дръзновение пред царя, затова не просеха да им даде града и неговите околности, нито някакви тленни имения, но обзети от силна любов, просеха нетленните мощи на тази преподобна майка. А той се надсмя и рече: „Защо не просите нещо друго, имения с голяма стойност, ами само сухи и неподвижни кости?" Но те му отговориха: „Ако искаш всичките наши имения да ти разменим за желаните мощи, ние сме готови да ти ги предложим!" Той похвали усърдието им и им предаде желаното. А те прегръщаха с ръце, целуваха, прилагаха очи, душа и сърце към нея, проливаха сълзи от радост и не можеха достатъчно да се насладят на този източник на Божия благодат. Като я обвиха в златни одеяния с многоценни аромати, я отнесоха в своята страна с много почести, като се наслаждаваха и веселяха, придобили такова съкровище, за което светът не беше достоен. И я положиха в църквата, която беше в двореца им. Прочее, достохвалната майка имаше това пренасяне на мощите в 1396 г., след като пролежаха в град Бдин само 3 години, понеже Бог промислително го направи, та и западните страни да се осветят и да се назидаят към по-добро.
Минаха много години. Християните все повече отслабваха, а измаилтяните все повече се засилваха. След България турците завоюваха цяла Босна и Сърбия без Белград. После и Цариград падна в техни ръце през 1453 г. А когато се възцари султан Сюлейман Великолепни (1520-1566), който беше много мъжествен и храбър и превъзхождаше всички султани преди себе си и след себе си по мъдрост и възпитание, а освен това и към християните имаше хубаво благоволение, веднага след възцаряването си в 1521 г. вдигна война против унгарците и завоюва Белград и други градове и страни. Чу и за мощите на преподобната Параскева, сам разпитваше за станалите чудеса, защото нейният свещен ковчег и там извърши много божествени знамения, така че те не бяха скрити и от агарянския цар, а напротив - заинтересуваха го сам да разпитва. Като чу от някои, че стават благодатни дарования на християните благодарение на божествената сила и действие на преподобната, той ги изпрати от Белград в Цариград и ги положи в патриаршията при храма на Всеблажената след като светите мощи прекараха в Сърбия 125 години.
Но като изминаха други 120 години, през 1641 г. Цариградската патриаршия изпадна в голяма оскъдица и дългове поради големите данъци, които злочестивите агаряни събираха от нея. Тогава й помогна Молдо-Влахийският княз Василий Воевод. Според разказа на преподобния Никодим Светогорец (tl809 г.), князът дал на Цариградския патриарх Партений (Старши) доста злато, а патриархът в отговор на неговата молба му отстъпил мощите на преподобната, които нощем и тайно били спуснати по стената на фенер към морето и оттам с кораб били отнесени във Влашко, в град Яш, и положени в църквата „Три светители". А според Димитрий Кантемир, който само 46 години след пренасянето (1687) дошъл в Цариград и живял там 23 години, князът дал на патриарха 260 кесии злато за мощите. Но понеже според Корана на агаряните не се позволява мъртви тела да се пренасят по-далеч от три поприща, князът трябвало да даде и на турския капуджибаши други 300 кесии, за да изходатайствува разрешение от султана за пренасяне мощите на преподобната майка Параскева - Петка от Цариград в Молдо-Влахия. Те били поставени в църквата „Три светители" в град Яш, където на стената - по свидетелството на епископ Мелхиседек - пренасянето било описано подробно, но този надпис бил заличен при един ремонт на храма през 1884 г. Сега светите мощи почиват в църквата „Сретение Господне" на същия град, правят големи чудеса и ползват със своята благодат благочестивия православен румънски народ вече 330 години. Заради молитвите на преподобна Параскева - Петка, Христе Боже, дай мир на света и на Твоята православна Църква! Дай да се спасят душите на всички, които с вяра и любов почитат нейната света памет! Амин!

СВ. ПАРАСКЕВА-ПЕТКА ТЪРНОВСКА
Паметта и се празнува на 14 октомври

Много често хората не обръщат внимание на скромните и богобоязливи хора. Но Бог не постъпва така и когато реши да покаже какво е достойнството на човека, всичко се променя. Така се случило и със св. Петка.
Докато живяла сред хората не и обръщали внимание. След смъртта и я погребали в гробището за страници.
Но не много време след това Бог реши да я прослави, показва на хората да обръщат внимание на добродетелта, а не на величието на властта и привлекателността на парите. И тогава хората разбират какво безценно съкровище са имали. И усърдно започват да си припомнят живота и.
Св. Петка е родена в гр. Епиват на брега на Мраморно море. Родителите се постарават да я възпитат благочестиво заедно с брат и - св. Евтимий, който впоследствие става епископ на град Мадит и извършва много чудеса. Бог го прославя с нетленни мироточиви мощи. По пътя на добродетелта тръгва и св. Петка, като се отказва от привлекателността и удобствата на светския живот. Заминава на поклонение в Йерусалим, след което се заселва в пустинята. Само на Бог са известни подвизите, които извършва там. По Негова повеля светицата се завръща в родния си град. Живее като чужденка в него неразпозната от близки и приятели. Бог я прославя след смъртта заради смирението и себеотричането.
След като нетленните мощи на св. Петка са извадени от земята, много започват да се стремят да имат това безценно съкровище.
През 1238г. цар Иван Асен ги принася в гр. Търново. Св. Патриарх Евтимий съставя хубаво житие на Преподобната. Той има за обичай да превежда имената на български език и започва да я назовава Петка. След като турците завземат Търново мощите на св. Петка са в Константинопол, а от 1641г. се намират във Влашко, гр. Яш.

Тропар, глас 4-ти:
Обикнала пустинния и безмълвен живот и тръгнала усърдно след Христа твоя Жених, и на младини взела Неговото благо иго, въоръжила се мъжки с кръстния знак против духовните врагове, ти, достославна Параскево, с постнически подвизи, с пост и молитви, и потоци сълзи си угасила въглените на страстите, и сега, като стоиш пред Христа в небесния чертог с мъдрите девици, моли се за нас, които почитаме твоята скъпа памет.