/Поглед.инфо/ Като ще си правим живота интересен, да се махне лозунгът за съединението, дето уж правело сила – просто не действа. И да се издълбае нов: Живейте, без да лъжете!
Това са думи на Солженицин! Но са много силни!
Помня: Вече е Русия и Солженицин се е върнал от дългото изгнание. Поканен е в Държавната дума /руският парламент/ да си каже думата. Почна да говори, а мнозина депутати не му обръщаха внимание, смееха се, бъбреха...Солженицин търпя, па не издържа, и рече колкото се може по-ясно и гръмко: „Живейте, без да лъжите!”
Сега, когато го няма, мнозина търкалят в уста идеите му и ръсят високи оценки. Превъзнасят го. Покланят му се. Ала помнят ли това страшно изречение, казано от автора на „Архипелага ГУЛАГ” и носител на Нобелова награда Александър Солженицин? Призивът му да се живее без лъжа бе приет от тях като детски порив.
Казах си: същата реакция ще я има и в нашия парламент, ако от трибуната достолепният Валери Петров /ако беше жив!/, например, отправи същия призив!
Кой ще потвърди тези думи?
Големите лъжци – истинска класика, Борисов и Цветанов, Валери Симеонов, Каракачанов, Марешки, Местан?
Лъжа и истина – двете посестрими, които взаимно се подкрепят, макар и да се ненавиждат.
И ние, клетите човекоподобни създания, сме обречени да правим тромави люшкания между Лъжата и Истината. С отчаян порив се хвърляме в обятията ту на едната, ту на другата посестрима. А някои остават в ничията земя между двете.
И все пак: да опитаме, пък може да има ефект: да живеем, без да лъжем!