/Поглед.инфо/
Отново шапката ме стяга...
Не знам какво да сторя...
Това е... Явно се налага
пак с теб да поговоря.
И не, че нещо съм отчаян.
И в плен на душегубка...
Но писна ми да си потаен
и да мълчиш до дупка.
И за това ще настоявам...
А ти ще изпълняваш...
Защото аз те притежавам
и ти ме притежаваш...
Нали сме заедно, откакто
се появих със тебе.
И ти до днес си с мен де факто...
От някога... От бебе...
Я, да ти кажа аз направо,
без скрупули... Директно...
Не ме изпускай! Дръж ме здраво!
Внимателно... Коректно...
Признавам си... На теб приличам.
Не прося комплименти...
Но знай, че още те обичам...
А лош си... На моменти...
Несправедлив... Жесток... И кратък...
Но скъп... Единствен всъщност..
Да пазим общия остатък
и общата ни същност.
Аз вкопчих се във теб... Добрия!
И ти във мен се вкопчи...
Смаляваш се... И ще те скрия
във малкото си джобче.
Оная ядно ще захлипа
със кривата си устна...
Спокойно...Ще затворя ципа
и няма да те пусна...
4 януари 2018г.
6ч. 30 м. сутринта