Именно на 7 юли 2007 година в Лисабон бяха обявени новите чудеса на света, между които и Мачу Пикчу

Днес светът отбелязва Деня на Мачу Пикчу-едно от новите седем чудеса на света. Именно на 7 юли 2007 година в Лисабон бяха обявени новите чудеса на света, между които и Мачу Пикчу. Това е древен град на инките, намиращ се на височина 2438 метра над територията на съвременно Перу.

В превод от езика кечуа Мачу Пикчу означава „стар връх". Градът е бил основан около 1440 година от вожда на инките Пачакути. Наричан е още "Изгубеният град на инките". През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват.

 Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град - в него има не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са храмове, резиденции, складове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен камък и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които се прекланяли пред бога на Слънцето Инти и отглеждали селскостопански култури на терасите. Площта на светилището е 325 кв.м. Средна височина е 2350 м.

Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата, припомня Информационна агенция КРОСС.

Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл.