Капитализация на невронната мрежа и илюзията за пълен контрол
Всеки съвременен опит за дигитализация на човешкия ресурс преминава през една и съща опорна точка – сигурността, че индивидът е напълно предвидим биохимичен алгоритъм. Инвестиционните меморандуми на компании от ранга на Neuralink или Synchron се опират на тезата, че човешкото същество е просто биологична машина, която яде, ходи, спи и реагира на дразнители по предварително начертани схеми. Според разчети на технологичните централи, превръщането на вътрешния наблюдател в контролиран поток от данни е въпрос на хардуерно време и калибриране на интерфейсите. Проблемът обаче не е в липсата на изчислителна мощност или в недостатъчния брой електроди, имплантирани в сивото вещество. Самата архитектура на държавните и частните бюджети, заделени за невротехнологии през последните десетилетия, показва сериозно разминаване между очакванията на инвеститорите и реалните лабораторни резултати. Научните екипи проявяват крайна предпазливост в официалните си доклади, тъй като съзнанието продължава да оказва тиха, но ефективна съпротива срещу опитите да бъде вкарано в матрицата на производствените ресурси. Тази предпазливост не се дължи на липса на академична амбиция, а на осъзнаването, че субективният опит изобщо не се поддава на стандартните методи за количествено измерване.
Клиничната практика и емпиричните данни от десетки неврологични институти потвърждават, че връзката между физическия субстрат и съзнанието е изключително силна, но напълно асиметрична. При увреждания на конкретни бродманови полета в мозъчната кора се наблюдават строго локализирани дефекти: загуба на речта, невъзможност за разпознаване на лица, срив в паметта или драстична промяна в поведенческия модел. Данните от функционалния магнитен резонанс ясно показват как под въздействието на химически агенти при обща анестезия или при тежки черепно-мозъчни травми съзнанието временно или постоянно избледнява. Химическата индустрия печели милиарди от промяната на формите на това съзнание чрез психофармакология, но нито един договор за доставка на медикаменти не съдържа формула, която да обяснява как точно се поражда самото усещане за съществуване. Когато се разглеждат докладите на Световната здравна организация относно невродегенеративните заболявания, става ясно, че разрушаването на синаптичните връзки ликвидира социалните функции на индивида, но науката все още е принудена да оперира само с външните белези на това разрушение, без да има достъп до самото ядро на субективното преживяване.
Логистичният дефицит на биохимичното обяснение
Официалната доктрина на механистичния материализъм налага тезата, че мозъкът създава съзнанието по същия начин, по който черният дроб отделя жлъчка. Това изглежда логично, но има един проблем: числата и апаратурата не потвърждават тази версия в нейната цялост. Невроните обменят сигнали, електрическите импулси се движат по аксоните с измерима скорост, а невромедиаторите осигуряват прехода през синаптичните пролуки. Целият този логистичен поток от йони и протеини може да бъде уловен, записан и анализиран от съвременните компютърни системи. Пробойната в теорията се появява тогава, когато тези физически процеси трябва да се преведат на езика на субективното усещане. Науката няма технически инструмент, с който да измери усещането за червения цвят, вкуса на чая или степента на тревожност преди сключването на мащабен договор. Апаратурата регистрира повишено ниво на кортизол, засилен трафик в амигдалата и промяна в кожно-галваничната реакция, но това са само материалните следи от процеса, а не самото преживяване.
Директното наблюдение на чуждия вътрешен опит остава технологично невъзможно, което превръща съзнанието в аномалия за пазарната икономика. Кардиологията може да смени клапа на сърцето, тъй като то е помпа с ясни хидравлични параметри. Пулмологията измерва обеми и газообмен, подчинени на законите на физиката и химията. Съзнанието обаче не може да бъде претеглено, складирано или фотографирано като отделен компонент на операционната система. Когато един пациент в интензивно отделение заяви, че изпитва болка, лекарите наблюдават реакцията на вегетативната нервна система и мускулния тонус, но самата болка остава затворена в неговата лична субективна реалност. Именно това разделение кара сериозните изследователи да избягват категоричните заключения, тъй като научният метод изисква проверка на обекти, които могат да бъдат споделени и наблюдавани от трета страна, докато съзнанието по определение е достъпно само от първо лице. Както вече анализирахме в материала ни за дигиталния суверенитет и новите форми на хибриден контрол, опитите за дигитално картографиране на населението винаги се сблъскват с този непредвидим субективен фактор.
Конкуренция на моделите в условията на теоретична несигурност
Поради липсата на единна измерима база, в научното пространство се наблюдава остра конкуренция между няколко теоретични модела, всеки от които се опитва да привлече държавно финансиране. Според теорията за глобалното работно пространство, съзнанието функционира като централен сървър, който разпределя информацията между периферните системи за памет, реч и вземане на решения. Според източници от европейските изследователски консорциуми обаче, този модел обяснява само логистиката на данните, но не и защо системата изобщо трябва да преживява нещо субективно. Алтернативният подход – теорията за интегрираната информация – се опитва да изчисли съзнанието чрез математически коефициенти на кохерентност в рамките на сложни системи. Числата в този модел изглеждат красиви на хартия, но клиничните тестове не показват пряка зависимост между високата интеграция на данни в една компютърна мрежа и появата на реален вътрешен наблюдател.
Допълнително усложнение внасят предсказващите модели, според които човешкият мозък не е пасивен приемник на външна информация, а затворена фабрика за прогнози. Той получава сурови и непълни данни от сетивата, сравнява ги с миналия натрупан опит, филтрира излишния шум и сглобява завършена картина на реалността. Ние никога не виждаме обективния свят такъв, какъвто е, а консумираме готова, обработена от невронната месомелачка продукция. Грешките в тази фабрична линия са лесно забележими в ежедневието: палтото върху стола в тъмната стая се припознава като човешка фигура, а в белия шум на уредите ухото започва да долавя познати думи. Мозъкът просто се опитва да оптимизира разхода на енергия и да осигури оцеляването на организма, но именно тази негова конструктивна функция прави изучаването на съзнанието толкова рисковано начинание. Той не отразява реалността, той я конструира по свои собствени производствени стандарти.
Разпадането на субективното Аз и границите на изкуствения интелект
Илюзията за монолитното човешко „Аз“ също претърпява сериозни промени под натиска на съвременните неврологични изследвания. Данните показват, че усещането за идентичност не е фиксирана точка в главата, а сложна сглобка от множество паралелни процеси. Проприоцепцията информира системата за позицията на крайниците в пространството, паметта осигурява историческата приемственост на личността, а езиковите центрове денонощно пишат разказ, с който индивидът оправдава своите действия пред себе си и обществото. При нарушаване на логистичните връзки между тези отдели, усещането за цялостност незабавно се разпада. В психиатричната практика са описани случаи, при които пациенти спират да приемат собствените си крайници като част от тялото си или напълно губят личната си история, докато останалите когнитивни функции остават на командно дишане.
Това раздробяване на личността поставя под въпрос и плановете за създаване на съзнателен изкуствен интелект. Големите технологични корпорации харчат милиарди за захранване на масивни сървърни ферми, твърдейки, че количеството обработена информация в даден момент ще премине в качество на съзнанието. Това твърдение обаче се основава на погрешното схващане, че електрическият сигнал сам по себе си генерира субективност. Електрически процеси протичат в абсолютно всяка компютърна платка и в нервната система на най-простите организми, но това не ги прави осъзнати единици. Разликата между механичната обработка на данни и субективното усещане за тази обработка остава непреодолима на ниско системно ниво.
Тази празнота в научното познание редовно се използва за целите на политическия и пазарния мистицизъм. Когато сериозните институти признаят, че нямат окончателен отговор, пазарът веднага бива наводнен от теории за квантово съзнание, космически полета и енергийни вибрации, които нямат нищо общо с реалната фактология, но служат за отлично прикритие на интелектуалната безпомощност. Научната предпазливост в случая е единственият инструмент за защита срещу подобни спекулации. Признанието, че съзнанието е свързано с мозъка, но механизма на тази връзка все още остава неразкрит, не е капитулация, а трезва оценка на реалната ситуация. Този проблем отдавна е напуснал рамките на чистата философия и има съвсем конкретни измерения в анестезиологията, реанимацията и палиативните грижи, където лекарите ежедневно трябва да определят границата между автоматичната биологична реакция на тялото и реалното присъствие на човешкото съзнание в блокирания организъм.
