Физическият риск като официален валутен еквивалент
Анализът на трудовите възнаграждения в Съветския съюз изисква разграничаване между номинален доход и реален достъп до пазара. По официални данни най-високоплатените категории извън партийната номенклатура бяха заетите в тежката промишленост и добивния сектор в географски изолираните райони. Миньор на проходка в комбинат от въглищните басейни получаваше средно около 700 рубли месечно, като сумата се формираше от основна ставка, прогресивни бонуси за преизпълнение на плановите норми по линия на Министерството на въглищната промишленост и добавки за трудов стаж под земята.
При сондажните работници средното заплащане за страната се движеше около 400 рубли, но в условията на Далечния север, по данни на Министерството на нефтената промишленост, крайните суми достигаха 1400 рубли. Държавното планиране се опитваше да компенсира тежките логистични и климатични условия чрез регионални коефициенти и така наречените „полярни надбавки“. Тези бонуси за дълголетие в тундрата се начисляваха на всеки шест месеца, като в дългосрочен план можеха да удвоят базовото възнаграждение на младия специалист в сравнение с колега със същата квалификация, работещ в централните райони на Руската СФСР. Поради липсата на развита търговска мрежа и инфраструктура за потребление в тези райони, натрупаните средства се депозираха директно в Държавните спестовни каси (Сберкаси), създавайки скрит инвестиционен капитал, предназначен за харчене след завръщането в големите градски центрове.
В академичния сектор и научните институти щатните ведомости бяха строго фиксирани според званията. Действителен член на Академията на науките на СССР получаваше фиксирана надбавка от 500 рубли месечно само за титлата си, отделно от заплатата за административна или изследователска дейност. Член-кореспондентите разполагаха с 250 рубли надбавка. Директор на научноизследователски институт от първа категория в системата на военно-промишления комплекс получаваше между 1500 и 2000 рубли. За сравнение, официалното възнаграждение на Юрий Гагарин след извършването на първия космически полет през 1961 година беше определено на 450 рубли, като с включените ведомствени бонуси достигаше 639 рубли. Професор в държавен университет получаваше около 450 рубли, а ректорският пост носеше твърди 600 рубли. Това бяха значителни легални финансови ресурси, но тяхната реализация на пазара се сблъскваше с дефицита на материални блага.
Системата на Внешпосилторг и паралелните валутни вериги
Специфична затворена икономическа каста представляваха гражданите, имащи право да получават доходи в чужбина – моряци от далечното плаване под флага на „Морфлот“, служители в търговските представителства и технически специалисти, командировани по договори за международна помощ в Африка, Близкия изток и Куба. Техните възнаграждения не се изплащаха в конвертируема валута на територията на съюза. Вместо това, съгласно наредбите на Внешекономбанк, до 60% от чуждестранните приходи се превеждаха по специални сметки и се конвертираха в сертификати и чекове на „Внешпосилторг“ (със или без синя, жълта или без ивица в различните периоди).
Тези хартиени сурогати осигуряваха легален достъп до специализираната верига магазини „Берьозка“ (в Украинската ССР – „Кащан“, в Латвийската ССР – „Дзинтарс“). Стоковият асортимент в тези обекти включваше вносна битова електроника (японски касетофони, западногермански фотоапарати), текстилни изделия от капиталистически страни и дефицитни съветски стоки, които бяха отклонени от масовия пазар за експортни нужди. На неформалния пазар се формира стабилен курс, при който една рубла в чекове се търгуваше за три до десет обикновени съветски рубли, в зависимост от конкретния град и активността на органите на ОБХСС (Отдел за борба с кражбите от социалистическата собственост). Притежаването на чекове позволяваше покупката на лек автомобил „Волга“ ГАЗ-24 или „Жигули“ ВАЗ-2101 без многогодишно чакане в официалните списъци на профсъюзите, което автоматично извеждаше притежателите им над средното ниво на директорите на промишлени предприятия.
Икономика на разпределението: Когато позицията заменя цената
Реалната икономическа криза на съветския модел се криеше в това, че парите загубиха функцията си на универсално разплащателно средство. При фиксирани от държавата цени и хроничен недостиг на потребителски стоки, контролът върху дистрибуцията замени финансовото богатство. Използването на термина „блат“ (неформални връзки за придобиване на стоки и услуги) се превърна в основен механизъм за функциониране на ежедневния пазар. Лицата, заемащи нископлатени позиции по щатна ведомост, но управляващи физически ресурси, придобиха непропорционално голямо икономическо влияние.
Типичен пример е позицията на месаря или управителя на сектори в хранителните магазини. Официалната заплаха на продавач в системата на Държавния съюз на потребителските кооперации (Центросоюз) рядко надхвърляше 120 рубли. Месото, доставяно по държавна линия на цена от 2.00 рубли за килограм говеждо, обаче не достигаше до откритите рафтове в пълния си обем. Качествените партиди се заделяха зад кулисите за клиенти от системата на личния обмен или се продаваха на черния пазар с надценка, която оставаше извън официалната каса. Подобни процеси се наблюдаваха и при автомонтьорите. При недостиг на резервни части за автомобили, занаятчиите в държавните автосервизи таксуваха клиентите по официален нисък ценоразпис за труд, но реалната цена на дефицитния разпределителен вал или карбуратор се заплащаше в брой в размери, надхвърлящи неколкократно месечната инженерна заплата.
Особено показен беше секторът на таксиметровите услуги. Щатната заплата на шофьор в държавните таксиметрови паркове беше около 200 рубли, което съответстваше на доходите на среден старши инженер в завод. Реалната икономика на смяната обаче се определяше от факта, че водачът контролираше мобилен дефицитен ресурс – автомобил. След покриване на задължителния държавен план (отчитане на фиксиран оборот по брояч), дневният бакшиш и сумите от нерегламентирани курсове („наляво“) осигуряваха между 25 и 50 рубли чист доход на смяна. В рамките на месеца това генерираше суми от порядъка на 400–500 рубли, което изравняваше таксиметровия шофьор с доходите на университетски ректор или заместник-министър на средно по големина министерство.
В дъното на тази неофициална пирамида стоеше феноменът на така наречените „несуни“ – работници в заводите, които изнасяха суровини, крепежни елементи, боя, инструменти или готова продукция от работните си места. Този процес беше форма на неформална компенсация за ниските заплати. Изнесените материали се превръщаха в разменна монета при ремонти на жилища, селскостопанска дейност или се продаваха директно на занаятчии от сивия сектор, каквито бяха зъботехниците. Последните, работейки с държавно злато и материали, но извършвайки частни услуги в партньорство с бижутери, натрупваха капитали, позволяващи им луксозен начин на живот в курорти като Сочи и покупка на вносна апаратура, което е добре документирано в наказателните дела на Министерството на вътрешните работи от онази епоха.
Скритите пари и съдебната развръзка на търговската мафия
Достъпът до доходоносна позиция в системата на търговията на дребно (Мосторг, Ленторг) изискваше значителен нелегален ресурс. Местата за секционни управители в големите универсални магазини (ГУМ, ЦУМ) не се разпределяха на случаен принцип, а бяха обект на вътрешна корупционна търговия. Инвестицията в позицията се изплащаше чрез прилагане на схеми за прекатегоризиране на стоките – висококачествени зеленчуци или плодове се записваха в документите като второ качество с по-ниска цена по държавен стандарт, а се продаваха на пълната цена, като разликата формираше нелегален фонд в брой. Тъй като Наказателният кодекс на РСФСР предвиждаше тежки наказания за спекула в големи размери (член 154) – до 5 години лишаване от свобода с конфискация, а за държавни кражби в особено големи размери (член 93-1) – включително и смъртно наказание, натрупаните капитали не се демонстрираха публично. Скриването на ценности, златни монети от царско време и влагането на средства в множество спестовни книжки на имена на роднини беше стандартна практика за защита от конфискация.
Подобно разминаване се виждаше най-ясно при пряко сравнение: притежателят на легална висока заплата (професорът с 450 рубли) беше принуден да се подреди на общата опашка в празната държавна бакалия, докато продавачът със 120 рубли контролираше физическия поток на дефицитните стоки. Това показваше, че в условията на административно-командна икономика близостта до ресурса има по-висока пределна полезност от притежанието на парични знаци.
Логичният край на този структурен разпад беше демонстриран при мащабните разследвания в началото на 80-те години, инициирани след идването на Юрий Андропов на поста Генерален секретар на ЦК на КПСС. Централна фигура в тези процеси стана Юрий Соколов, директор на столичния магазин за хранителни стоки № 1 „Елисеевски“. Соколов беше превърнал елитното търговско предприятие в логистичен център за снабдяване на партийната, военната и артистичната номенклатура с червен хайвер, балик, чуждестранен алкохол и дефицитни месни продукти, които изобщо не достигаха до масовия съветски купувач. Годишният оборот на магазина под негово ръководство надхвърли 90 милиона рубли, благодарение на перфектно смазана система от подкупи, пренасочване на държавни доставки от складовете на „Главторг“ и прикриване на фира.
При обиските в кабинета и жилището на Соколов от служители на КГБ бяха иззети десетки пликове с големи суми пари в брой, които представляваха отчисления от управителите на отдели за осигуряване на чадър пред контролиращите органи. Процесът срещу него завърши през ноември 1983 година. През юли 1984 година, въпреки опитите на негови покровители от Московския градски комитет на КПСС да спрат делото, Соколов беше разстрелян по присъда на Върховния съд на РСФСР. Това дело беше последвано от вълна от арести на над 15 000 служители в търговската мрежа на Москва, включително директорите на „Новоарбатски“, „ГУМ“ и гастронома в Соколники, което на практика доказа, че паралелната икономика на дефицита е била иззела реалните функции на официалното съветско планиране.
