География на каменните масиви и архитектурна анатомия
Територията между Краснодарския край, Адигея и крайбрежните зони на Черно море съдържа една от най-гъстите концентрации на мегалитни паметници в Евразия. Става дума за над три хиляди регистрирани съоръжения, макар че точният им брой остава неустановен поради тежкия планински терен, растителността и системното унищожаване на част от обектите през XIX и XX век. Долмените в този регион се датират приблизително между края на IV и средата на II хилядолетие пр.н.е., което ги поставя в контекста на ранната и средната бронзова епоха (културата Майкоп и последвалите я местни археологически култури).
Конструктивно кавказките долмени се разделят на четири основни типа: плочести, съставени от отделни монолити; полумонолитни, изсечени частично в скалата; монолитни, напълно кухи скални масиви с изсечена вътрешна камера; и блокови, изградени от няколко реда обработени камъни. Най-често срещаният тип — плочестият — включва четири вертикални стенни плочи, покривна плоча (често надвишаваща 15–20 тона) и основа. В предната фасадна плоча почти без изключение е оформен кръгъл или овален отвор с диаметър между 30 и 50 сантиметра, който в много случаи е бил затварян с плътно пасваща каменна тапа с гъбовидна форма.
Основният материал, използван за строежа, е кварцов пясъчник или варовик. Анализът на кариерите показва, че камъкът често е добиван от съседни скални разкрития, но в редица случаи разстоянието между мястото на добив и мястото на монтаж е няколко километра през силно пресечен, планински терен. Точността на сглобките е един от най-проблематичните елементи от гледна точка на строителната механика. Стенните плочи разполагат с предварително изсечени жлебове (пазове), в които прилепват съседните елементи. Напасването е толкова прецизно, че на места контактната повърхност не оставя никаква междина, което предотвратява проникването на вода и свличането на почва вътре в камерата в продължение на хилядолетия.
Архивни данни, разкопки и погребален контекст
Археологическите проучвания на кавказките долмени започват систематично през втората половина на XIX век от изследователи като Василий Долински, Евгений Фелицин и по-късно Императорската археологическа комисия. В периода 1960–1980 г. мащабни разкопки провежда съветският археолог Марковин, който документира стотици обекти и прави опит за систематизация на хронологията и строителната техника.
В голяма част от проучените долмени са открити човешки костни останки, принадлежащи на няколко индивида, често подредени повторно или препогребвани през различни периоди. Заедно с тях са намерени керамични съдове, бронзови оръжия, каменни брадви и орнаменти, характерни за северокавказките култури от бронзовата епоха. Тези находки дават основание на официалната археология да разглежда долмените като колективни родови гробници или костници за висшите слоеве на тогавашните племенни структури.
Въпреки това съществуват редица факти, които усложняват тази опростена картина. В значителна част от съоръженията липсват каквито и да е следи от органични останки или инвентар, въпреки че каменните тапи са намерени непокътнати на място. Анализите на почвата вътре в част от камерите показват липса на фосфати в концентрации, съответстващи на разпадането на меки тъкани, което предполага, че тези конкретни обекти или никога не са ползвани за погребения, или са имали различно предназначение. Остава открит въпросът дали погребалните функции не са вторични — използване на вече съществуващи структури от по-късни населения, практика, която е добре документирана в регионалните изследвания.
