Стерилната капан-клопка на Южния океан
Хората обичат да романтизират кристално чистите води. Има някаква странна психология в това да гледаш през десетки метри дълбочина и да си въобразяваш, че разбираш какво има отдолу. В тропиците видимостта рядко надхвърля 30 до 40 метра, а сладководните езера с висока степен на филтрация като Байкал стигат сходни граници. През октомври 1986 г. обаче германски изследователи от Института за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер“ на борда на изследователския ледоразбивач „Поларщерн“ спускат стандартен 30-сантиметров диск на Секи във водната колона на море Уедъл. Резултатът, вписан по-късно и в регистрите на Гинес, показва пълна оптическа прозрачност до дълбочина от точно 79,5 метра. Водата там е толкова бедна на органична материя, прах и взет в суспензия планктон, че от физична гледна точка съвпада с параметрите на дестилирана вода, приготвена в контролирани лабораторни условия.
Тази оптическа прозрачност не е феномен за възхищение, а просто въпрос на биологична и термична суровост. Фитопланктонът, който дава зеленикавия и мътен оттенък на нормалните океански повърхности, трудно развива значителна биомаса при екстремната липса на слънчева светлина през по-голямата част от годината и при постоянната ледена покривка с дебелина от 2 до над 8 метра. Липсва термична конвекция, която да издига отлагания от дъното, а липсата на речен отток елиминира терминалните кални наноси. Резултатът е абсолютно изчистена, стерилна течна среда. Всичко звучи чудесно за илюстрация в географски атлас, докато не се пресметне какво всъщност означава тази среда за бозайник с вътрешна температура от 37 градуса по Целзий.
Термодинамика на оцеляването: Защо секундите изтичат бързо
Точката на замръзване на солената морска вода с висока ниска температура и концентрация на натриев хлорид не е 0°C, а приблизително -1,8°C до -2.0°C. Точно в този диапазон се поддържа водната маса под постоянния папаков лед на море Уедъл. За да разберете пълната липса на шанс при директен контакт, трябва да се абстрахирате от романтичните представи за "ледено плуване". Водата провежда топлината приблизително 24 пъти по-бързо от въздуха. Когато неоптимизирано за полярни условия тяло попадне в течност с температура от -1,9°C, първичната реакция не е просто усещане за студ, а каскада от неконтролируеми физиологични рефлекси, познати в медицината като студов шок.
В първите 5 до 10 секунди рецепторите за студ в кожата изпращат масиран сигнал към мозъчния ствол, провокирайки неволева хипервентилация. Ако в този момент главата на човек е под водата, аспирацията на стерилната, солена течност в белите дробове случва мигновено. Дори при задържане на дишането, peripheral vasoconstriction – свиването на периферните съдове – повишава артериалното налягане до граници, които бързо претоварват сърдечно-съдовата система. Мускулният съкратителен капацитет на крайниците спада драстично. В рамките на 30 до 40 секунди периферните нервни влакна губят способността си да провеждат електрически импулси. Резултатът е пълна загуба на двигателен контрол и невъзможност за плуване или хващане на въже, без значение от физическата подготовка на субекта.
