Логистичният гръбнак на американската военна биология от ерата на Студената война
Когато човек с биографията на Харалд Малмгрен започне да говори за катастрофирали апарати и извънземна биология броени месеци преди смъртта си, първата реакция на пазара за политически анализи винаги е скептицизъм. Анализът на финансовите потоци и административните решения в Държавния департамент и Министерството на отбраната на САЩ от края на 50-те години обаче показва специфични аномалии. Според твърденията на Малмгрен, от 1959 г. насам в мрежа от подземни обекти е разгърната програма за синтез на тъкани и модификация на генома. Числата и договорите от този период индиректно потвърждават масирано пренасочване на ресурси към Advanced Research Projects Agency (ARPA, по-късно DARPA), което съвпада по време с предполагаемия старт на проекта.
Логистиката на подобно начинание изисква специфични суровини: от високотехнологично лабораторно оборудване, доставено по затворени канали от компании като General Electric и Westinghouse, до тонове специализирани минерални разтвори и химически компоненти, чието крайно предназначение остава скрито в класифицираните приложения към федералния бюджет. Числата не потвърждават официалната версия, че тези средства са отивали единствено за конвенционално ракетно производство или за нуждите на космическата програма „Аполо“. Налице е сериозно разминаване между декларираните разходи и реално произведената стоманена и алуминиева продукция за военни нужди.
Това изглежда логично в контекста на Студената война, но има един основен проблем: доколко разказите за „Ордонтите“ не са контролирана дезинформация, пусната от контраразузнаването на САЩ с цел да се маскират реални експерименти върху хора. Историческият контекст на програмата MK-Ultra, провеждана по същото време от ЦРУ, показва, че американските служби нямат морални задръжки, когато става въпрос за тестване на химически и биологични агенти. Използването на разкази за извънземни цивилизации е класически оперативен прийом за дискредитиране на всеки източник, решил да проговори — ако кажеш истината за секретната лаборатория, но я смесиш с истории за трикомпонентни извънземни мозъци, обществото автоматично те припознава като маргинален конспиратор.
Преломът от 1975 година: Месомелачката на ембриони и институционалният пробив
Според мемоарните бележки на бившия съветник, ключовият пробив в програмата е постигнат през 1975 г., когато е стабилизиран първият жизнеспособен хибрид. Тази дата не е избрана случайно от хронологична гледна точка. Това е годината на подписването на Хелзинкските споразумения и официалния край на американското участие във Виетнам, което освобождава огромен капацитет от оперативни работници и ресурси за други направления. Твърди се, че създаденият организъм е притежавал когнитивни способности, надхвърлящи възможностите на тогавашните суперкомпютри, но е страдал от тежки морфологични дефекти: аномалии в скелетната структура, липса на лицева мимика и специфична структура на очите.
В документите на Комисията „Чърч“ от 1975 г., която разследва злоупотребите на разузнавателните агенции, се откриват пасажи за „нерегламентирани медицински изследвания“, финансирани чрез черни каси. Източници от разузнавателната общност, които не могат да бъдат независимо потвърдени, сочат, че поддържането на тези обекти е изисквало денонощни доставки на специфично гориво за автономни генератори, за да се гарантира хладилната верига на биоматериалите. Заводите в Оук Ридж и Ханфорд, известни с ядрените си проекти, по същото време отчитат странни промени в консумацията на електроенергия, които не се дължат на обработката на уран.
Въпросът за жизнеспособността на тези хибриди остава отворен. Малмгрен описва същества, които се хранят с минерални концентрати и имат продължителност на живота над 200 години. От гледна точка на съвременната биомедицина и логистиката на човешките ресурси, подобен проект би решил най-големия проблем на дълбокия космос или на дългосрочните разузнавателни операции — зависимостта на живата сила от конвенционални продоволствия и уязвимостта към радиация. Но ако технологията е била налична през 1975 г., защо досега не сме видели нейното практическо приложение на бойното поле или в икономиката? Отговорът вероятно се крие в командното дишане, на което е подложено финансирането след заминаването на т.нар. „доставчици на знания“.
Геоикономическата логика и съвременните пробойни в секретността
Продължаването на „Проект Супер“ и в наши дни, за което загатна Малмгрен, пренася проблема от миналото директно в настоящата геополитическа реалност. Днес биологичните изследвания не се провеждат в пустинята на Ню Мексико, а са изнесени в мрежи от референтно-диагностични лаборатории по целия свят. Корпоративният отпечатък на фирми като Battelle Memorial Institute и техни дъщерни подизпълнители се открива в десетки държави по периферията на Евразия. Когато се анализират договорите за доставка на оборудване за секвениране на генома и закупуването на патенти за клетъчна регенерация, става ясно, че мащабът на изследванията е нараснал експоненциално.
Официалните доклади на Световната здравна организация и публикациите в научни издания като Nature непрекъснато се сблъскват с бели петна в данните за генетичния мониторинг. Според информация на независими военни анализатори, определени експериментални партиди медицински препарати, тествани в Източна Европа и Югоизточна Азия през последните години, съдържат протеинови структури, чийто произход не може да бъде проследен до нито един известен земен организъм. Това съвпада с разказите на Малмгрен за женските хибриди, които по-лесно се адаптирали към човешката среда и притежавали феноменални нива на регенерация на тъканите след травми.
Цялата тази история обаче има и друга, по-прозаична страна. Проектът за милиарди може да се окаже перфектният инструмент за източване на държавни капитали. Когато един проект е толкова секретен, че дори членовете на Съвета за национална сигурност няма право да знаят детайлите, контролът над разходите става невъзможен. Дизелът за камионите, релсите за подземните железници в полигоните в Невада и патроните за охранителните подразделения се плащат от данъкоплатците, докато реалният продукт остава невидим. Независимо дали става дума за извънземни Ордонти или за напреднала човешка биоинженерна програма, резултатът е един и същ: създадена е паралелна технологична реалност, която се управлява извън правилата на международното право и националния суверенитет.
