Фрагмент от плоча с късноантичен гръцки представителен надпис от 4-6 век и български коланен накрайник, две апликации и звънче зарадваха археолозите в началото на разкопките на крепостта „Родостица" в местността Балък дере, съобщава в. „Нов живот".

Тя се намира под село Хухла, Ивайловградско, на границата с Гърция, предаде Информационна агенция КРОСС.

Проучванията започнаха в началото на юли със спомоществователството на верига хотели „Чепишев" и хотел „Хилтън" в София. Средствата ще са достатъчни археолозите да работят до края на месеца, но се надяват да намерят начин да продължат и през август.

И тази година ръководител на екипа от около 20 души е археологът от Националния исторически музей Ивайло Кънев. Негови помощници са студенти в последен курс по история от Софийския университет и от магистърска степен от Шуменския университет. Участват като доброволци 12 студенти от САЩ, Китай, Полша, Словения, Чехия и Турция. Те не са историци, от най-различни специалности са, но интересът към археологията ги е събрал в това най-южно ъгълче на България.

Фрагментът от плочата с надпис е бил преизползван за изграждане на гроб от 11 век. Запазени са по три букви от три реда в долния й ляв ъгъл. Очевидно е била много голяма и представителна. По края е с рамка от висок релеф със сложен профил. Буквите са високи 5 см, добре изчертани с вдлъбнат в камъка триъгълен профил. Тепърва специалистите епиграфи ще я проучват и ще се произнесат за времето, когато е изсечена и евентуално за възможното съдържание на надписа.

Според Ивайло Кънев, тази находка потвърждава хипотезата, че през 4-6 век крепостта „Родостица" е била изградена не просто като една от многото стражеви, а като административен център. Това се потвърждава от намерените през първата година от разкопките фрагменти от мраморни колони. Прави впечатление и голямото количество фрагменти от стъкло - плоско, и от съдове, което по онова време е било показател за лукс на живота. А също и колективните находки от монети. На такава попаднаха и през миналата година.

Много вероятно е оттук да е бил администриран регионът, смята Кънев. Крепостта е на ключово място над входа към долината на Арда и на границата между равнината и Родопите. В подкрепа на тази хипотеза е и масивната византийска сграда, която беше открита през 2007 г. Все още не е уточнена каква е била площта й, но очевидно заема най-високата част на крепостта и е доста мащабна даже за днешните представи.

През това лято е планирано да бъде проучена площ от 100 кв. м от нея. Археолозите се надяват да разкрият изцяло поне две помещения, което би могло да отговори на въпросите какво е било предназначението й, кога е построена, какви преустройства е претърпяла.

Върху развалините на сградата през 11-12 век се е развил некропол, който също поднася интересни изненади. Тази година археолозите вече попаднаха на погребение на младо момиче - на 14-15 години, с богати бижута. Била е с по две обеци на всяко ухо - по-малка и по-голяма. Според Кънев, това е много рядка практика в онова време. Случва се като дар в гроба да са поставени допълнителен чифт обеци или само една, но и двата чифта да са окачени, на него лично не му се е случвало да намери. Още по-интересна находка са четирите масивни бронзови гривни на китките на момичето. И не толкова заради самите гривни, а защото върху вътрешната им страна се е запазил част от плата на дрехата. Тепърва реставраторите ще проучват от какъв материал, цвят и сплитка е бил този плат. Което пък е интересно като факт за начина на живот на местните жители през 11 век.

В изкопите на некропола са намерени свидетелствата за българско присъствие през 9-10 век - коланните накрайник и апликации и добре запазено шаманско звънче. В предишни години вече бяха открити две такива, апликация и един накрайник, които имат паралели с подобни от Плиска и Преслав от 9-10 век. Въпреки че много историци и археолози посрещат все още с недоверие хипотезата за българско присъствие толкова на юг по това време, фактите са категорични, коментира Кънев. Според него, най-вероятно това се е случило по време на войните с Византия на Крум или Симеон.

Голям интерес предизвиква още една находка - нож с костена дръжка, украсена с прости геометрични фигури.

Но да се надяваме, че големите изненади предстоят. Крепостта десетилетия е била в строго охраняваната гранична зона и е непокътнато от иманярски набези.