Стволът на Hura crepitans, покрит с гъсти, конични шипове, представлява първата линия на механична защита срещу дендробатните бозайници и катерещите се видове в неотропическите гори. Повечето популярни текстове бъркат вида с Hura polyandra или цитират погрешни класификации като Hura inflata, но ботаническият архив на Карл Линей от 1753 година ясно идентифицира вида Hura crepitans. Дървесината на този гигант е сравнително лека, с ниска плътност, но е защитена от химически комплекс, съдържащ лектинови протеини (хурцин) и дитерпенови естери. Когато се извършва сеч или обработка на този материал в региони като Суринам или Френска Гвиана, работниците често развиват тежки дерматити и кератоконюнктивит само от финия прах. Изгарянето на сурова дървесина освобождава летливи токсини, които дразнят лигавиците до степен на пълна инкапацитация на дихателната система.
Механизмът на размножаване, често описван с евтини сензационни епитети, всъщност е класически пример за автохория чрез балистично разпръскване (експлозивна дехисценция). Плодът представлява многокамерна капсула, наподобяваща тиква, съставена от отделни вдървесинени сегменти (карпели). Когато капсулата изсъхва, водното съдържание в стените на перикарпа намалява неравномерно. Вътрешните и външните влакнести слоеве се свиват с различна скорост, натрупвайки огромно механично напрежение. При критична точка на изсушаване сглобките между сегментите се разриват внезапно. Тласъкът освобождава семената със скорост, която измерванията на терен оценяват на приблизително 70 метра в секунда, изхвърляйки ги на разстояние между 30 и 45 метра, макар при пориви на вятъра и голяма височина на короната радиусът да достига над 100 метра. Звуковият детонационен ефект е резултат от рязкото освобождаване на кинетична енергия и разкъсването на въздушния столб, а не от химическа реакция.
Токсикологичният профил на растението изключва всякакви наивни интерпретации за безопасна употреба. Семената съдържат висока концентрация на токсалбумин (хурцин), който инхибира протеиновия синтез на рибозомно ниво, подобно на рицина. Поглъщането на едно или две семена предизвиква тежък гастроентерит, тахикардия, дехидратация и колапс на централната нервна система. В етноботаническите архиви е документирано, че местните популации в региони като Ориноко са използвали латекса за отравяне на върховете на стрели и за зашеметяване на риба в бавни водни басейни – метод, разчитащ на парализа на хрилния апарат.
