Логистиката на един изкоп под хилядолетен каменен под
Всеки, който е прекарвал повече от час в архивите или на терен под древни градове, знае една проста истина: вярата е въпрос на дух, но археологията е въпрос на тонаж, хоросан и влага. Когато през последните месеци строителните екипи и изследователите от Римския университет „Ла Сапиенца“ започнаха да вдигат плочите под ротондата на базиликата „Свети гроб“, те не търсеха откровения. Търсеха конструктивна стабилност за сграда, носеща тежестта на престроявания от IV, XII и XIX век. Вместо суха документация обаче, под краката им се разкри истинското архивно гробище на Йерусалим – слой по слой, набита пръст, строителни отпадъци и органични остатъци.
За да се разбере какво означава откриването на микроскопичен цветен прашец от Olea europaea (маслина) и Vitis vinifera (лоза) под подовата настилка, трябва да се изчисти цялата сантименталност. През I век този участък е бил физически извън северната градска стена на Йерусалим. Текстовете твърдят, че на мястото е имало градина и гробница, но теренът разкрива нещо много по-прагматично: изоставена кариера за червеникаво-бял варовик (т.нар. meleke), чийто неизползваеми ниши са били засипани с почва и превърнати в малки земеделски парцели.
Археоботаническите проби, извлечени от най-дълбоките седиментни слоеве, показват висока концентрация на поленови частици. Физическата реалност на античното земеделие не търпи гладки описания – става дума за терасирани парцели, оградени с ниски, сухи каменни зидове от необработен бут, предназначени да задържат тънкия слой хумус върху голата скала. Тъкмо такива каменни прегради са били регистрирани от изследователския екип под основата на сегашната сграда.
Текстови препратки и стратиграфски противоречия
Твърди се, че съпоставката с текста на Евангелието от Йоан (глава 19, стих 41) е пълна, но научният анализ изисква здравословен скептицизм. Текстът споменава „градина на мястото, където бе разпнат“. Поленът действително показва наличието на култивирана растителност от ранноримския период, но радиовъглеродният анализ ($^{14}C$) върху намерените въглени и растителни влакна все още не е завършил напълно, за да закова хронологията с точност до десетилетие.
Възникват и пробойни в теорията, които тепърва ще се изясняват от лабораториите. Преди мястото да стане християнски култов център при Константин I през 335 г. сл. Хр., император Адриан прави нещо много по-радикално. След потушаването на въстанието на Бар Кохба около 135 г. сл. Хр., Рим преначертава топографията. Градът е прекръстен на Елия Капитолина, кариерата и градините са засипани с хиляди кубични метри чакъл и пръст, а отгоре е издигнат монументален теменос с храм на Венера.
Въпросът, който всеки изследовател с малко опит би си задал, е следният: доколко откритият цветен прашец принадлежи на автентичния почвен слой от I век и доколко е пренесен заедно с пълнежа, използван от инженерите на Адриан през II век? Археолозите посочват, че откритата керамика от желязната епоха (1200–586 г. пр. Хр.) – включително фрагменти от битови съдове и дръжки на амфори – показва, че земята е била прекопавана и преструктурирана многократно.
