Анатомия на една архивна празнота
Историята за така наречената Йохана Англика, която уж доминира папския престол под името Йоан VIII между 855 г. и 857 г., се сблъсква с първия си и най-тежък проблем още при проверката на съвременните за епохата източници. През IX век Ватиканът не е капсулирана институция, а сложна бюрократична машина, поддържаща ежедневна кореспонденция с Каролингската империя, Византия и англосаксонските кралства. В аналите на Ватиканската апостолическа библиотека, както и в регистрите на Каролингските анали (Annales Fuldenses), няма нито един ред, който да индикира прекъсване на административната приемственост или необичаен скандал в периода между смъртта на папа Лъв IV на 17 юли 855 г. и избора на Бенедикт III.
Документите от Liber Pontificalis — официалният биографичен хроникален корпус на папството — показват, че Бенедикт III е избран почти незабавно след смъртта на Лъв IV. Процесът е документиран с хирургическа точност поради възникналия конфликт с антипапа Анастасий Библиотекар, който с подкрепата на имперските пратеници се опитва да завземе Латеранския дворец. Всички тези събития са описани с имената на конкретни пратеници, епископи и логистични детайли около сигурността в Рим през лятото на 855 г. За периода от две години и пет месеца, приписван на легендарния понтификат на Йоана, просто няма физическо или хронологично място.
Допълнително доказателство за непрекъснатостта на властта осигурява нумизматичният архив. Монетите, сечени в Рим през този период, носят монограма на папа Бенедикт III заедно с този на франкския император Лотар I, а по-късно и на Лудвиг II. Нумизматичният анализ на намерените денарии от съкровищата в Западна Европа не показва никакъв неизвестен монограм или аномалия в сребърното съдържание, която да сигнализира за паралелно или неофициално управление. В средновековната икономика сеченето на пари е най-прекият акт на суверенитет; липсата на монети с името на "папа Йоан" от 855-857 г. е тежък факт, който привържениците на теорията предпочитат да игнорират.
Инструментализацията на легендата през XIII век
Първото писмено споменаване на този разказ не се появява през IX, X или XI век, а едва в средата на XIII век. Доминиканският хронист Жан дьо Майи пръв записва неопределена градска мълва, но истинският двигател на дезинформацията става Мартин от Опава (Мартин Полон) с неговото съчинение Chronicon Pontificum et Imperatorum (1278 г.). В качеството си на капелан и каноник, Мартин цели да създаде хроника, лесна за ползване от духовенството, но вкарва в нея текстови добавки, които по-късно се размножават чрез преписвачите.
Този исторически контекст е от решаващо значение. XIII век е период на брутални политически и правни сблъсъци между Папството и Свещената Римска империя за доминация над италианските територии и правото на инвеститура. Текстът за жена на папския трон не е продукт на обективно изследване, а политически инструмент. Свещениците и критиците на Латеранската администрация използват историята като предупреждение за опасностите от морален упадък и за дискредитиране на папската непогрешимост.
По-късно, по време на Реформацията през XVI век, протестантските теолози — включително автори, публикуващи при Мартин Лутер и Фридрих Шпанхайм — прегръщат разказа за папа Йоана. За тях това е готова пропагандна конструкция, която служи за доказателство, че римската катедра е порочна и незаконна. Принципът на критичния източниковедски анализ обаче изисква да се разграничава съвременната документация от полемичната литература, създадена четири века след твърдените събития.
Физическата реалност на Рим и топографските грешки
Легендата твърди, че раждането се е случило по време на литийно шествие между базиликата "Свети Петър" и Латеран. Описва се конкретен тесен участък от пътя край Колизеума, който уж след това бил избягван от следващите папи поради оскверняването. Суровата топография и градска археология на Рим обаче показват съвсем различна картина.
Маршрутът, известен като Via Papalis, е бил стандартният трасе за процесии, но промените в неговото трасе през вековете са добре документирани. Уличната мрежа на Рим през IX век е била затрупана от руини, а ширината на улиците е варирала поради разрастването на частни конструкции върху античните терми и базилики. Археологическите разкопки около S. Clemente и Колизеума разкриват, че избягването на определени улици е било свързано с чисто практически причини: срутвания на антични сводове, липса на отводняване и нееднократни заблатявания след приижданията на река Тибър, а не с табута, произтичащи от раждане по време на процесия.
Що се отнася до известния "стол с дупка" (sella stercoraria), използван уж за физическа проверка на пола на новоизбрания папа, това е една от най-устойчивите градски легенди, възникнали от пълно непознаване на античния бит. В действителност става дума за курулни столове от червен порфир, останали от древните римски терми. Те са използвани в средновековните литургични ритуали за интронизация като символ на смирението (заимствано от Псалм 112: "издига бедния от праха") и за пренасяне на новия папа, без никаква връзка с анатомични проверки.
