Инженерната несъвместимост на фонетичния модел
В класическата египтология се приема, че от общо над 5000 документирани йероглифа, в активна употреба са били между 700 и 800 знака. Когато Жан-Франсоа Шамполион представя своя метод през 1822 г., стъпвайки върху сравнителния анализ на картушите с имената „Птолемей“ и „Клеопатра“ от Розетския камък, той прави логически скок: обявява писмеността за смесена – съдържаща идеограми, фонограми и детерминативи. По-късно същият алгоритъм е приложен от Юрий Кнорозов през 1952 г. за глифите на маите, където от общо 800 знака се извличат малко над 40 фонетични стойности.
Тук обаче възниква елементарен изследователски въпрос. Човешкият говорен апарат физически не произвежда повече от няколко десетки базови звука. В руския език те са 42, в старогръцкия – около 24, в коптския – 32. Защо на една цивилизация би било необходимо да поддържа каст от писари и каменоделци, които да длетат стотици сложни графични форми в гранит, базалт и варовик, за да предават звуци, които могат да се съберат в една сричкова азбука от 30 елемента? Доводите, че това е било сторено от „естетически съображения“ или „жреческа секретност“, звучат по-скоро като запълване на празноти в доктрината, отколкото като суров вътрешен анализ.
Физиката на Розетския камък и прагматиката на транслацията
Самият артефакт, открит през лятото на 1799 г. от инженерния офицер Пиер-Франсоа Бушар по време на френските укрепвателни работи край Рашид, представлява гранодиоритна плоча с размери 114,4 см височина, 72,3 см ширина и 27,9 см дебелина. Масата му е около 760 килограма. Текстът върху него – благодарствен декрет от жреците в Мемфис към Птолемей V Епифан, датиран от 196 г. пр.н.е. – съдържа три версии: йероглифна, демотична и старогръцка.
Ако се направи визуален и квадратурен анализ на трите текстови блока, прави впечатление, че йероглифната част заема значително повече обем и плътност спрямо гръцкия превод, който е максимално прагматичен. Смята се, че гръцкият текст е първообразът, а йероглифите са били добавени за каноничност. Още в XIX век обаче независими критици обръщат внимание на факта, че Шамполион напълно отхвърля труда „Йероглифика“ на Хораполон от IV век, в който всеки знак е описан като символен идеограм или концептуално понятие, а не като фонема.
Вместо това Шамполион изгражда своята таблица на съответствията, напасвайки знаците към коптския език. Това изглежда математически елегантно, но съдържа системен риск: ако началното учение, че Розетският камък съдържа 100% буквален превод, е грешно, то цялата дешифровъчна пирамида, изградена върху него, стъпва върху чуплива основа. В ранните архиви на академичните спорове личат редица предупреждения за това как предположението се превръща в официална догма без контролна проверка.
