Илюзията на запазените фосили и сянката на Иван Ефремов
Когато сравняваме палеонтологичните данни за същества от плиоцена с тези отпреди половин милиард години, логиката на лаика обикновено се срива. Парадоксът, че разполагаме с детайлни отпечатъци на камбрийски медузи и мекотели като халюцигенията, но нямаме нито един пълен скелет на акула, умряла едва преди няколко милиона години, не е мистерия. Това е чиста геология и биохимия.
Изучаването на този феномен дължи основата си на Иван Ефремов – ученият, когото мнозина познават като писател на фантастика, но който в научните среди остава бащата на тафономията. Именно тази дисциплина анализира законите на прехода от биосфера в литосфера и обяснява защо фосилният запис е систематично изкривен, а не просто "непълен".
Фосилизацията на меки тъкани не е стандартен природен процес, а статистическо отклонение. За да се запази медуза, е необходимо аноксично погребение – мигновено изолиране от кислород в финозърнест седимент, последвано от изключително бавно, молекулярно заместване на органичните тъкани с минерални наночастици. Вероятността това да се случи с един конкретен организъм е близка до нулата. Тя обаче се компенсира от астрономическия брой опити. Когато даден вид се състои от трилиони индивиди, обитаващи планетата в продължение на десетки милиони години, статистиката ражда "чудеса". Медузите от камбрия са били милиарди, а размерът им е бил достатъчно маък, за да бъдат капсулирани изцяло в плосък седиментен слой без анаеробно разлагане.
При Мегалодона физиката и биомасата работят в точно противоположната посока.
