/Поглед.инфо/ В началото на ХХ век, в забележителната си книга “Светът от вчера”, Стефан Цвайг писа, че нашата цивилизация е застрашена от унификация, уеднаквяване. Още тогава големият австрийски писател- хуманист, предупреди европейците, че скоро ще изгубят много от своите неповторими, уникални култури, че глобализацията и техническата революция ще променят завинаги, безвъзвратно света. Затова писа и немският философ Освалд Шпенглер в забележителния си труд “Залезът на Запада”.

Мисля, че и двамата велики мъже не са предполагали, че ще се появи и друга, не по- малка беда за нас, европейците – американската културна хегемония. Дълго преди наши дни, през 1870 г. Флобер е писал: „ Ще влезем в ерата на глупостта, на утилитаризма, милитаризма и американизма”. Това пророчество ни се случи. И ако говорим за американизацията, наистина, след Втората световна война тя засегна чувствително западната част на континента, а след падането на Берлинската стена пострада и източната му половина. Но трябва да се подчертае,че въпреки това страните от Запада - от Португалия и Испания до Норвегия и Финландия - успяха до голяма степен да съхранят своята културна идентичност . А примерът на Франция е наистина достоен за възхищение. Но докато в бившите соцстрани, въпреки кризата и сътресенията, културата- в една или в друга степен - не отпадна като грижа на държавата, у нас, в 13 -вековна България, дала на света кирилицата, се случи тъкмо обратното – нехайството и безхаберието на правителствата и парламентите досега срина тотално базата й и даде зелена улица на американизацията. А от своя страна тя нанесе и продължава да нанася непоправими щети на българската духовност.

Защото от Щатите, освен пародийния модел на т.нар. “американски начин на живот”, нахлу евтината масовата култура, откровеният кич, вместо истинското, стойностното изкуство.

И това стана преди всичко чрез засиления внос на филми от най- ниска проба: екшъни, трилъри, фентъзи и най- тъпи комедийки със заглавия от рода на: “Пич, къде ми е колата?” , “Скъпа, уголемих децата!” и „Ритник в г...”, които завладяха големия и малкия екран и почти изцяло пропъдиха европейското кино /българското бе убито от държавата!/. Оказа се, че повечето от тези долнопробни продукции дори не се показват по кината в Америка, докато у нас те шестват триумфално особено по националните телевизии и стотиците местни кабеларки. Някои от тях си позволяват дори да пускат – при това редовно порнографски филми, безпрепятствено и през деня! И култивират най- примитивен естетически вкус, а също и нисък морал у младите. Защото вече можете да видите на улицата дори малки момичета, които говорят цинизми, които се бият най- грубиянски и дори псуват на майка! Всички те са възпитани и до голяма степен от нашите силно американизирани телевизии.

Същото е положението и в радиоефира – грозни, кресливи американски шлагери - рок, поп, хеви метъл, техно, негърски уличен рап - се леят денонощно дори по БНР и известното с културните си претенции , а без нито едно културно предаване, “демократично” и “национално” радио “Дарик” Напълно американизирана и естрадизирана е и купената от чужденци телевизия с небългарското име ВTV - дори на 3 март, 24 май и 6 септември тя не излъчва нито един български филм и спектакъл !, в нея не може и дума да става за някакво макар и скромно предаване за Ботев, Вазов, Яворов или за Димитър Талев, Владимир Димитров- Майстора, Панчо Владигеров, дори за годишнините им, но затова пък всеки ден можем да научим в нещо ново за вулгарната поппевица Мадона, за „гнусната субстанция” , както точно се изрази един литературен критик и издател – за един прочут ромски чалгапевец и травестит - или за Лейди Гага и Кончита Вурст! / Да се чудиш защо дамичките от СЕМ все още не са я спрели./...Затова пък американските филми и сериали /от глупави по- глупави/, както и пошлите шлагери, се леят като поток от нея. И това е една съзнателно, системно и целеносочено провеждана антибългарска “културна” политика.

Интересно е защо тази телевизия, ако не бъде спряна, не предизвика поне един обществен дебат. Тя замести сравнително културния и национален Ефир -2, за да американизира и опростачва зрителите / в нея преди време се предаваха дори ...кеч мачове!/. А някои телевизионни светила я определиха като “най- динамичната”, “най- модерната”, без да си дават сметка за вредата, която тя ежедневно нанася върху българската духовност и култура.

Повечето от нашите издателства вече задръстиха книжния пазар /според данни от Съюза на преводачите в България близо 80 на сто!/ с американски книги – все “бестселъри” – еднодневки от третостепенни автори като Гришам, Чейс, Стийл, Станфорд и други подобни “майстори на изящната словесност”.Театрите ни също се изкушават, макар и в по- малка степен, от всяка нова американска пиеса, определена от критиката в “театралния Олип”, Бродуей, като “най- най- “...Но както се оказва повечето от тези “шедьоври” и “ открития” са просто най- семпли еднодневки, които много бързо се забравят дори и в Америка.

За щастие, американците все още не са завладели прекрасния свят на операта и нашите музикални сцени са все още под знака на Верди, Моцарт и Пучини. Те просто ги нямат! Защото в Америка никога не е имало истинска, художествена , голяма музика. А пък твърде плоските и безвкусни бродуейски мюзикъли от рода на “ Чикаго” и “Америка, Америка!” са твърде далече от естетиката на българските меломани и засега трудно ще станат част от репертоара на родните музикални институти .

И докато преди - особено от 50-те до края на 60- те години - усърдно се съветизирахме, но държавата все пак не забравяше и българското, националното и правеше програми, чествания, юбилеи и т.н. / да си спомним за 1300- годишнината и за ред други мащабни култерни прояви, част от тях с международно признание /, сега родното изкуство и култура са в немилост - на преден план е чуждото, преди всичко американското. За мнозина, особено за т.н. “големи медии” то е “най- най”. В много от тях има нещо като културни страници и дори притурки, но има ли българска култура в тях? Почти няма! Всичко се свежда до Холивуд, до “суперталантливата” Мадона и маймуноподобния “идол” Майкъл Джексън и други все „ супер”продукти на американската “духовност”. Затова нашите деца вече не искат да четат нито Вазов, нито Яворов, да слушат българска музика, а и Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и Марин Големинов са им напълно непознати и чужди. Всъщност те са безчувствени и за прекрасната музика на Моцарт и Верди, Чайковски и Пучини - дотолкова са загрубели сетивата им от диското, рапа, рока и чалгата, от американските екшъни и електронните игри. Министерството на културата и Министерството на просветата нехаят за естетическото им възпитание и пораженията са налице. В учебните проглами музиката и изкуствата е просто в немилост, осакатиха се и програмите по литература и история. Вредите тепърпва ще нарастват.

Да, американската културна хегемония като съществена и деструктивна част от процеса на глобализация в България е вече факт, с който обаче като уважаваща се европейска нация /една от най- старите в света! /, не би трябвало да се примирим.

И мисля, че именно тук нашата интелигенция трябва да направи нещо. Очевидно е, че държавата у нас е далече от културата и се сеща за нея само около 24 май. Доколкото съм информиран, в повечето страни на Обединена Европа, а и в тези, които не са в ЕС, съществуват стратегии, закони, разпоредби и други механизми, защищаващи културата и езика. В съседна Румъния създадоха т. нар. „Румънски културен институт” / Institutul Сultural Roman/, по модел на Френския институт, на институтите „Гьоте”, „Бритиш кънсъл”, „Сервантес” за защита, развитие и преди всичко за разпространение на румънската култура и духовност. И той вече работи успешно. Ето, например, във Франция отдавна действа закон, непозволяващ на радиото и телевизията да излъчват повече от 30 на сто чужда, нефренска музика. А у нас БНР и БНТ /да не говорим за частните медии/ вече заприличаха на джубоксове от крайпътни барове и мотели в Щатите. Същински денонощен джубокс е програма „Хоризонт” – малко новини и музика на английски безспир! Само дето не пускаш монетата и нямаш право на избор, но пък плащаш и за нея данъци... С бързи темпове започна да се американизира и националната програма “Христо Ботев”, рекламирана като “културна”,“българска” и “национална”. И може да се съжалява, че ръководството БНР все още не е разбрало колко хаотична и небългарска / особено в музикалната си част/ е тази програма и колко е далече тя от деня и проблемите на днешната българска култура. И тази американизация и естрадизация на БНР се задълбочава - на мястото на добрата програма от края на 80-те години сега ни се предлагат шумни претенциозни и кухи предавания / имам предвид най- вече тези от 21,30 по “Христо Ботев”/, каквито не можем да чуем по нито една европейска радиостанция от Киев до Лисабон.

И тук логично идва въпросът: имаме ли национална културна доктрина и политика? Имаме ли поне един истински закон за българската култура и за българския език?

За 27-те пропилени “демократични” години направи ли се нещо от правителства и парламенти , за да се защити и подкрепи българската култура, българското изкуство и духовност, с които доскоро се гордеехме? Или се прави точно обратното : бавно и мъчително унищожение, чрез псевдореформи като тази на ГЕРБ с абсурдните делегирани бюджети. За култура у нас се отделят жалките 0,5 % от бюджета, докато във Франция или Финландия процентите са 11 пъти повече!, а в бедна и купонна Куба се отделят 7,5 ! У нас масово се закриват театри, музеи, галерии, библиотеки, национални и международни фестивали.

Американизацията е безспорно срамен факт в най- новата българска културна история. Но също така страмен и обиден факт е за всички нас и пълзящата, изключително агресивната турцизация. Тя вече настъпва и пуска метастазите си из страната. Предполагам, че в скоро време ще се закрият още български сцени и на тяхно място ще се открият нови турски читалища или културни центрове, турски училища и турски сцени за кючеци и маанета. Ето: страната се осея с джамии, които ни стряскат с грозния си вой дори в центъра на столицата ни, а управляващите ни просто си затварят очите и ушите...

От известно време у нас, освен печално известната „Отворено общество” на Сорос, вилнее и една фондация „Америка за България”, която купува срещу грантове за милиони продажни българи, сред тях, уви!, и от интелигенцията, както и отделни организации и институти, с цел да засили американското присъствие в България и по този начин САЩ да разсипе страната ни подобно на бивша Югославия и Украйна. Дано нашите управници да се замислят и да направят нещо за спасението на страната ни. Да прогонят и Сорос, който повече от двайсет години присъства у нас и сериозно вреди на България. В редица европейски страници е вече нежелан, прекратена е дейността му, чиято основна цел е съсипването на националната идентичност и култура, на християнската религия и духовност.

Без съмнение, новият ХХI век е век на аудиовизията и информатиката. И ако родните ни електронни медии, продължават да се американизират и естрадизират с тези ускорени темпове, мисля, пораженията върху българската духовност ще бъдат фатални и необратими.

А Стефан Цвайг написа още: „Америка е една гигантска грешка в човешката история. Дано тази „империя на злото” да се укроти и да отслабне, защото нито Европа, нито България се нуждаят от нея.

...От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобразяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма и предателството – с една дума, каквато и да е безнравственост....”

/Из историческата реч, обявяваща началото на Плана „Дълес” на шефа на ЦРУ Алън Дълес от 24 февруари 1945./

Ето какво ни каза прочутият американски философ и езиковед проф. Ноам Чомски:” САЩ провали България, българи, отстоявайте независимостта си!..Eто какво е посланието ми към българите: Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ...”

Фондация "Америка за България" се закани, че повече нямало да бъде тиха. "Времената се променят, ние също трябва да се променяме. Вече няма да сме толкова тихи. Време е да говорим високо и гордо. Това е началото на усилията ни да изградим наша общност, да сглобим парченцата на пъзeла за по-добра България." Това послание отправи президентът на "Америка за България" Нанси Шилър при откриването на първата по рода си среща на общността на организацията у нас. Шилър отчете дейността на фондацията досега. 185 милиона долара е била дала "Америка за България" от 2009 г. досега, за да обгрижва българската демокрация. Общо с Българо-Американския Инвестиционен Фонд от 1992 г. до днес са дадени над 400 млн. долара в България, отчете Шилър. През 2009 г. "Америка за България" раздава грантове за 22 млн. долара. През 2010 г. сумата е 17,967 млн. През 2011 г. фондацията отпуска 14,697, а през 2012 г. - 33,131 млн. долара. През 2013 г., когато бяха протестите против правителството на Пламен Орешарски, субсидиите скочили до рекордните 47,142 млн. долара. През 2014 г. са отпуснати пари за проекти на стойност 23,592 млн. долара, през 2015 г. сумата е почти нищожна на фона на 2013 - 8,720 млн. долара, а м.г. са разпределени 19,145 млн. През годините сред грантополучателите са Антоанета Цонева с 800 000 лева, Саша Безуханова с 1,3 млн. лв., "Икономедиа" на Иво Прокопиев с 6 млн. лв., "Медиапул" на Стояна Георгиева с 1 152 600 лева, Българският институт за правни инициативи, чийто програмен директор бе бившият министър на правосъдието и създател на партия "Да, България" Христо Иванов с 1 млн. и 117 хил. лева, Съюзът на съдиите с няколко милиона и др.