Изложба - акварел от 28 април до 18 май, вернисаж на 28 април /четвъртък/ от 16 до 20ч.
Галерия “ЛИК” за втори път представя самостоятелна изложба на художника Александър Телалим. Член е на СБХ.
Изключително чувствен, романтичен, на границата между реалност и абстракция, художникът завладява зрителя със своите емоции. Телалим иска да вижда света не такъв какъвто е, а какъвто той иска да бъде. Нещо по детски наивно и вълнуващо ни насочва към послания за единение с природата, медитация и хармония. Неговият опит за подреждане на хаоса води към осмисляне на пребиваването ни на земята и създава един свят на лаконична красота и експресия.
Видения от миналото или бъдещето, майсторски нарисувани с няколко щриха и цвят, разкриват света на художника, изтъкан от прекрасни цветя или по-скоро душите им, вихрени коне, женски образи, замечани за един различен, по-близък до природата свят.
От всичко видяно в душата на зрителя зазвучава музика, навяваща усещане за носталгия, тъга по нещо неизживяно, може би пропуснато, но също така надежда за любов, нежност и чистота на чувството.
“...Тeлалим е познат на ценителите на изобразителното изкуство с характерния си поетично-сюрреалистичен стил и ясно изразен авторски почерк. Негови акварели бяха показани в Чикаго през 2004 г. в TZ Gallery и още тогава силно впечатлиха американската публика. Пет години по-късно Телалим е отишъл още по-напред в своите търсения и показва таланта си по-всеобхватно. През цветя и пейзажи, до голо тяло и портрет, капризната техника на акварела е изведена почти до съвършенство.“ (Вeстник Bulgaria (Чикаго), 2009 г.)
“…Протегнете ръце, докоснете ги бавно и за миг ще се намерите в безкрайно пътешествие - стремително и захласващо. Вихрени коне се мяркат край нас за секунди, проблясват и изчезват като в сън. А ние преминаваме през пъстроцветни и вълшебни светове, като през стаи, всяка от които е една приказка.
И ни обгръща магията на една девствена природа - процъфтяваща и свежа. Вече сме във втората стая, сред музиката на цветя, тръстики и момичета, в една истинска Хармония. Ако можехме само да останем по-дълго...
Неусетнo и изнeнадващо, наоколо изникват нови силуети и се озоваваме в трета, последна стая. Мистичният и радостeн Град e кристал от щастие, едно позакъсняло, като че ли връщанe слeд всички житeйски бури, към забравeни спомeни от дeтството.
Сънуваме и пътуваме с отворени очи от първия си ден до последния, със спомени и надежди, и пишем без умора книгата на живота си...” (Алeксандър Тeлалим)