Каква убийствена игра!
Какво начало!
Очи – две сини езера.
Изящно тяло...
Едва загатнати гърди.
... От деколтето.
Любов... Признания...Звезди...
Стрела в сърцето.
Това е фотос... Чужд... не мой...
Каква измама!
Не вярвах... Но се хвана той...
И грешка няма.
И всяка нощ, в уречен час
със думи груби
във виртуалния захлас
до край ме люби.
Какъв е? Кой е... не разбрах...
Пък и не искам.
Поемам любовта без страх...
Поемам риска.
А той е млад... И доверчив...
Не се преструва.
И опитен... Нахален... Див...
И ме вълнува.
Най-важното – не иска той
реална среща.
Устройва ни такъв развой...
Любов гореща.
Любов илюзия... Любов...
като на заем...
Във интернет... Ловци на лов...
И как играем...
Аз нямам никаква вина...
Измама скришна.
Една увяхнала жена.
Шейсетгодишна.
С корем и със увиснал бюст.
На вид ужасна.
На края на живота пуст...
Но все тъй страстна...
Обичам го! Не ме е срам...
Не ми се свиди...
Макар че, никога ... Аз знам...
Не ще ме види.
ИЗМАМА 2
Жената... таз която лъжа... е влюбена във мен без корист.
Не ми досажда да се видим... Приема тази странна орис.
И търпеливо ме изчаква... Лаптопът й е вечно включен.
Аз сядам и започва чатът... Урокът вече е научен.
Тя е изящна... Синеока... Невероятно срамежлива.
Едно червено пенюарче едва гърдите й прикрива...
Това е снимката... Едничка... Не иска друга да ми прати...
Категорична е... Не дава и никакви координати.
Е, щом е тъй... И аз не давам... И си говорим анонимно.
Слушалките са на ушите... И се настройваме взаимно...
Гласът й е приятно дрезгав... И бавно ме възпламенява...
Тя диша все по-често... Слушам... И шеметно ми се отдава.
Ах, тя е млада... И красива... Живее си съвсем самичка...
И аз сам... Но стар... И грозен... Във инвалидната количка.
И нямам никой... Само нея... И знам, че все пак съществува...
И ми прошепва „Лека нощ, любов“ ...И нежно ме целува.
Ако случайно се досети... О, ужас... Как ще се обиди...
Ще ме презре... ще ме намрази...
Не, никога не ще ме види!