/Поглед.инфо/ Женски хор „Ваня Монева” /България/ и Olga Cerpa и Mestisay /Канария/
Festival International de musica de Canarias
Музиката е раковината на човешката душа. За артиста сцената и пътят са начин и извор на живот. А творческият плам на Женски хор „Ваня Монева” този път ни отведе на Канарските острови. Място, което отваря нови хоризонти в съзнанието на певеца. Преплитането на народната ни песен с изконния канарски звук е неповторима симбиоза от красота и емоция. Така, както раковината символизира спиралата на живота например, така и концерт-спектаклите на Olga Cerpa и Mestisay заедно с хор „Ваня Монева” създадоха черупка от звуци, в която Океанът и Балканът се докостват на приливи и отливи; в дебрите и върховете! Сътвориха една необятност като израз на мечтанието и творческото вдъхновение. За това безспорно допринесоха разнообразните гледки на уникалната природа на Канарските острови - източник на бленуване и импулс за артистична изява. Съзерцаването на океана е още един подтик за изпълнителя да разгърне своите дарби.
Прекрасни са впечатленията от местните хора. Канарците със своя темперамент, красива душевност и обичта, която постоянно заявяват помежду си, са сякаш изящен инструмент, изливащ най-красивите човешки емоции. Смятам, че в себе си тези хора носят мощта на вулканите, плодородието на изстиналата лава, живителните сили на растенията, издръжливостта на козите, които тичат по вулканичните зъбери, дълбочината на океана и онова невероятно усещане за мекота и нежност, с които ги обгръщат черните пясъци на това райско кътче.
Сред тази само щрихирана картина на мястото и нашите домакини Женски хор „Ваня Монева” представи българското вокално изкуство. На архипелага на Канарските острови съставът показа част от хоровата музика и фолклорната ни съкровищница в рамките на културния форум Festival International de musica de Canarias, в който нашето участие изгради мостове между Балканите и Атлантика.
Типичен пример за това е колаборацията между Женски хор „Ваня Монева” с дир. Ваня Монева и Olga Cerpa и Mestisay. Певицата Olga Cerpa е смятана за най-значимия женски глас в островната музика на Канария през последните три десетилетия. Номинирана за две латино награди „Грами”, тя олицетворява изворната канарска песен. Друго важно име в този проект е на групата Mestisay, създадена от Manuel Gonzalez през 1980 г. И до днес, като артистичен директор, той е в основата на творчеството, импровизацията, музикалните търсения и преплитането на канарския фолклор с традиционната музика на други кътчета от света. Инструменталистите от Mestisay пренасят публиката сред палитра от звуци, която рисува живота, историята и душевността на канареца. Всеки от тях носи уникален щрих и индивидуалност, които заедно създават вълшебство от ноти. Звуци, с които Канарските острови разказват за себе си отвъд всички културни, езикови и географски бариери. Художници на тази картина са:
Teddy Bautista – испански композитор, продуцент и театрален актьор;
Hirahi Afonso – тимпъл /традиционен канарски струнен инструмент/, китара и др.
Felix Morales – етномузиколог и мултиинструменталист;
Jairo Cabrera – тромпет, флейта, саксофон, обой, кларинет, туба и др.;
Johnny Olivares – перкусии /и традиционни ударни инструменти от Канарските острови и др./.
Концерт-спектаклите, които изнесоха заедно с Женски хор „Ваня Монева” в Театър Guiniguada в Лас Палмас и театър Leal в Ла Лагуна, Тенерифе – бяха приети с радост и признание от публиката. На сцената прозвучаха традиционни канарски песни, преплетени в многообразен разказ за националната култура. Единението на гласовете на българските народни певици с вокалното майсторство на Olga Cerpa и звуците на традиционни музикални инструменти представиха красотата от умелото смесване на фолклора на тези толкова далечни земи /Българсия и Канария/, но и близостта в темперамента и светоусещането на тези два народа.
А ако погледнем през призмата на големите творци, например Ван Гог, който казва: „Навярно животът е кръгъл” и Лафонтен – „Един орех ме кара да се чувствам съвсем кръгъл”, бихме открили още нещо. През тази феноменология на кръглото, спокойно можем да видим, че партньорството между Olga Cerpa и Mestisay и Женски хор „Ваня Монева” създава кръг, в който музиката е безкрайност, сливане, кръговрат и непрекъснат извор на живот. Както българите играем своите хора ръка за ръка, а на Тенерифе танцуват своята Isa, показахме на публиката тази близост чрез изкуството, която в днешния свят на дистанция и отчужденост е едно от най-ценните неща! Така осъзнаваме, че музиката е кълбо от любов, свързаност и дух, които ни обединяват и пробуждат чувството за общност.
Музикалната самобитност на канарците, в която откриваме влияние от Африка, Мексико, Испания, Португалия и др. по неповторим начин се съчетава с многообразието на българския фолклор, неравноделните размери и дисонансното звучене.
Българката пее своята песен, като гласът й се носи над планини и поля. Тя излива душата си – и любов, и мъка, и радост. Когато този звук се смеси с ритъма, страстта и емоциите на Tango Herreno, откриваме как песента на Канария, шепотът на раковините и тътенът на вулканите се сливат в едно със звука на каба гайдата, величието на Балкана и безкрайната шир на полето.
Певиците от Женски хор „Ваня Монева”, заедно с нашата Маестра сме изключително щастливи, горди и благодарни за богатството от радост, обич, вдъхновение и творчески съмишленици, които срещнахме в рамките на този културен проект.
Със своите индивидуални концерти в Сан Кристобал де ла Лагуна и Санта Круз де Тенерифе показахме едни от най-ярките примери на българското хорово изкуство. А публиката бе вдъхновена и очарована от веселия характер на шопската песен; от широтата, с която се лее родопската песен; от красивите истории, които ни разказва добруджанската песен; от красотата и индивидуалността на всяка една от фолклорните ни области! Така разстоянията загубиха своето значение и изградиха сърдечна и плодотворна връзка между различните етноси и изпълнители. А този кръг на творческо вдъхновение очаква своето продължение.
