Кметът на града Славчо Атанасов обяви, че ще започне гладна стачка, ако преговорите с министър Вежди Рашидов за бъдещето на културния институт не завършат с очаквания резултат.

Мощна протестна енергия завихри пловдивската общественост срещу проекторешението на Министерството на културата Оперно-филхармоничното дружество да бъде „реформирано” в Пловдивска филхармония, пише „Новинар”. Кметът на града Славчо Атанасов обяви, че ще започне гладна стачка, ако преговорите с министър Вежди Рашидов за бъдещето на културния институт не завършат с очаквания резултат.

Обществеността в Пловдив подскочи и за нула време събра 16 хиляди подписа в подкрепа на операта. Хората си искат културния институт в сегашния му вид и нямат никакво намерение да отстъпват от тази позиция. Към това становище се присъедини дори Пловдивската митрополия. Директорът на оперно-филхармоничното дружество – световноизвестният тенор Калуди Калудов, също обяви, че ще предприеме гладна стачка срещу решението на културния министър, ако то не бъде преосмислено.

Музикантите пък усилено репетират 7-ма симфония на Шостакович, писана по време на военната блокада на Ленинград. Те се готвят да изпълнят произведението под прозорците на Министерския съвет и по този начин да изразят своя протест срещу проектореформата. Пловдивчани заявяват още, че градът им е не само в икономическа, но и в културна блокада, преодоляват различията си (къде ли ги няма?) и се обединяват около каузата в защита на Оперно-филхармоничното дружество.

Пренасяме се в нашия мил, роден град Плевен. Тук всичко е спокойно. Гробна тишина зомбира съзнанието на гражданското ни общество, ако изобщо съществува такова. Няма протестна подписка срещу същото проекторешение на същото МК, което иска да осакати Плевенската филхармония и да я превърне в симфониета. Трансформацията е свързана със съкращаване на около половината щат на филхармонията, който в момента е 72-ма души.

Преди дни музикантите изпратиха протестно писмо до силните на деня на държавно ниво и до медиите. И инициативите им секнаха. Директорът Ивайло Атанасов мълчи по проблема – няма светкавично свикана пресконференция (в негов стил) по проблема, няма коментари в предпочетена медия, няма оригинални протестни инициативи (преди време, например, читалище „Съгласие”, на чието настоятелство е председател Атанасов, осъмна с траурни знамена в знак на протест срещу намалената държавна субсидия), няма инициирана подписка в защита на Плевенската филхармония…

Единствената политическа сила до момента, която се сети да застане зад каузата, пък беше БСП-Плевен. Предстои лидерът й Любомир Петков да призове пъстрото множество в Общинския съвет да се обедини около декларация в защита на културния институт. Кметът на Плевен Найден Зеленогорски също мълчи по въпроса – до момента няма негова официална, нито изпратено протестно писмо до Министерството на културата, например.

Вярно е, че ако българите са индивидуалисти и където са двама, там има три мнения, то при плевенчани това е умножено поне по две. Вярно е също, че ако българите са твърдоглави, за плевенчани това важи на N-та степен. Но има каузи, които изискват преодоляване на егото и личното мнение и безрезервна подкрепа. Ако успеем да се обединяваме около една позиция и да изпълзяваме от летаргичните си обвивки по-често, може би в този град ще започнат да се случват много неща с позитивен знак. И вместо да броим закритите ведомства и институти, колабиращите начинания и мъртвородените инициативи, ще се радваме на достиженията на утвърдени институции и на новородени истински събития.