/Поглед.инфо/ Русенската пролет на поета е малко познат момент от живота му
През юни 1929 година, двадесет и деветгодишният Никола Вапцаров / роден е през декември 1909/ пристига за първи път в дунавската ни столица, заедно със свои колеги, току- що завършили Морското училище във Варна. Групата е предприела екскурзия по Дунава с кораба „Минерва”, тогава обслужващ пътническата линия по българското крайбрежие на реката от Силистра до Видин. Въодушевените млади хора пеят „Тих бял Дунав”, „Ден денувам”, рецитират стихове от Ботев, Вазов, Яворов.
В края на следващата, 1930 година, вече двадесетгодишният Никола Вапцаров е изпратен на стаж в Русе – да работи по поддържането на техниката на корабите, притежание на Дунавската полицейска служба. Така за един период се нарича Дунавската флотилия, защото по онова време победената през Първата световна война България нямала право на своя армия и флот. Може би малцина българи днес знаят, че Русе е люлката на българското корабоплаване, родното място на българския морски флот, по- късно преместен във Варна, както и на българското корабостроене.
До януари на 1930 година Вапцаров стажува на известния български дунавски кораб „Стефан Караджа”, а след това и на „Беломорец”. Работи и като механик в русенската електрическа централа и на помпената станция срещу остров Ледек.
Русенският период на поета, който обикновено се пропуска в повечето статии за него, трае около 15 месеца, като се оказва един от най- благотворните, най- творческите в краткия му, едва 33- годишен житейски път. Според неговите биографи в дунавската ни столица той създава около 30 стихотворения. Сред тях са: „Несрета”, „Борба”, „Гълъбите гукат”, „Химери”, „Спомени от юг”, „Легенда”, „Измамена”, „Разтрога”, „Аз изгарям н огнена притома”, „В кубрика”, както и прочутото „Пролет моя”... Великата река също допринася за този ранен творчески разцвет.
Интересно е, че младият Вапцаров се увлича силно от театъра. По онова време Русенският драматичен театър е сред водещите у нас, с богат и интересен репертоар, с първокласни артисти като: Никола Икономов, Аспарух Темелков, Мара и Стефан Караламбови, Стоян Бъчваров и режисьори като Георги Стаматов, Матьо Македонски, Владимир Илински. Играят се пиеси от Вазов, Шекспир, Чехов, Островски, Антон Страшимиров, Зудерман, Съмърсет Моъм, Джон Голдсуърти... В своя бележник той е записал, че за този кратък период е бил цели 17 пъти на театър. А също и на концерти с камерна и хорова музика. По онова време в родния си град често е гостувала звездата на българския музикален театър, Мими Балканска. На 28 май 1930 година той написва стихотворението Мими, посветено на легендарната артистка.
Друг, малко известен факт от биографията му е, че самият той е участвал в едно любителско театрално представление на Вазовата драма „Хъшове”, изнесено на сцената на Военния клуб, в което се е превъплътил в една от главните роли, на Странджата.
Старият Русе – 30-те години на ХХ век, площадът пред пристанищната гара
Доходното здание / Драматичният театър/ в Русе
Никола Вапцаров със свои съученици от Морското училище
ТРИ ВЕЧНИ СТИХОТВОРЕНИЯ НА ПОЕТА
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
*********
ВЯРА
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
*********
ПРОЛЕТ
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!