Основната тема е „Младежта на Европа пази културно-историческото наследство”, затова впоследствие по проекта ще заработи младежки инициативен комитет.
Велико Търново ще се бори да стане Културна столица на Европа през 2019 г., пише в. „Борба”. Процедурата за реализирането на този проект вече е задвижена от инициативен комитет, в който участват шефът на агенция „Царевград Търнов” Даниел Панов, директорите на Държавната художествена галерия Ганчо Карабаджаков и на Регионалния исторически музей Иван Църов, шефът на отдел „Култура” Иван Димитров, арх. Донка Колева, която ръководи отдел „Културно-историческо наследство”, и археологът Хитко Вачев.
Готова е вече концепцията, по която ще върви подготовката и реализирането на проекта. Основната тема е „Младежта на Европа пази културно-историческото наследство”, затова впоследствие по проекта ще заработи младежки инициативен комитет. Във Велико Търново ще бъде организиран и международен форум на младежките лидери. Градът ще кандидатства пред ЮНЕСКО за статут на фестивален град. „Във Велико Търново има повече от 15 фестивала. В концепцията, която сме разработили, са заложени още прояви с международно участие. Говорим за европейски пленери по изкуствата, европейски архитектурен пленер, европейски фестивал на реставраторите, на сценичните изкуства, както и обсъждаме идеята и вече има статут на европейски фестивал на уличните артисти”, обяснява Даниел Панов. Членовете на Инициативния комитет обмислят възможността в старата столица да заработи Институт за средновековна култура и в същото време градът да се превърне в център на ултрамодерните изкуства – пърформанси, инсталации, графити.
В концепцията са вписани още европейски скаутски или поклоннически фестивал, университетски форум, мотосъбор, който да събере моторджиите от цяла Европа, както и създаването на европейски младежки симфоничен оркестър. В него ще бъдат събрани само млади музиканти от всички 27 страни - членки на Европейския съюз, които ще репетират и концертират във Велико Търново. Предвижда се и разработването на цялостен проект за проучване, реставрация, консервация и експониране на значим паметник на културата в реални размери и в реално време. И това може да бъде църквата „Св. св. Константин и Елена”, допълва г-н Панов. Комитетът е вписал в проекта си за концепция и провеждането на форум, в който хора от цяла Европа да могат да разказват приказки, легенди, митове от традиционното си изкуство, както и създаването на виртуален регистър на екзотичните и изчезващи европейски езици, диалекти и наречия.
До края на 2012 г. Министерството на културата трябва да подготви критериите, по които ще се състезават градовете. През 2013 г. ще бъде направена първата селекция от 13-членно жури, в което осем от представителите ще са от европейски страни”, уточнява процедурата Даниел Панов. Кои градове са преминали през първата селекция, ще стане ясно едва в края на 2014 г., а година по-късно последната дума ще има Съветът на министрите на Европейския съюз. По две държави получават предложения всяка година да номинират свои градове за европейски културни столици. Съветът на министрите на Евросъюза са отправили покани към България и Италия. Това означава, че през 2019 г. и двете държави ще имат по един град, обявен за столица на европейската култура. Зад кандидатурата на Велико Търново вече са застанали кметът на Истанбул, полският град Краков и Лил, Франция. И трите града са били център на европейската култура и са готови да лобират за старата българска столица.
Съветът на министрите на ЕС избира най-достойните градове от 1985 г. От тогава 35 града вече са били столици на европейската култура.