В австрийската столица кафенето играе ролята на втори офис, на дом, на място за срещи след прекарана в операта или театъра вечер.
10 ноември 2011 г. се оказа истински празник за виенските кафенета - на този ден те бяха официално включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
В австрийската столица кафенето играе ролята на втори офис, на дом, на място за срещи след прекарана в операта или театъра вечер. И днес гостите могат се възползват от гъвкавото работно време от 6 ч. сутринта до полунощ, да се насладят на виенските специалитети и да присъстват на литературни четения и музикални вечери. Виенчани казват, че в кафенето се консумира място и време, но се заплаща само кафето. Към него винаги сервират и чаша вода от изворите на Австрийските Алпи.
На чашка кафе във Виена можете да прекарате безброй часове, да прегледате пресата или пък просто да поразмишлявате върху живота. В истинските виенски кафенета се сервира храна по всяко време, а специфичната задушевна атмосфера се дължи на постоянните гости. Един меланж (виенско кафе с мляко, което в никакъв случай не бива да се бърка с италианското капучино), няколко такта на пианото и животът отново показва най-хубавите си страни.
Традицията на виенските кафенета води началото си някъде от края на ХVII век и се отличава със специфична атмосфера. Типични са мраморните масички, на които се сервират многобройни видове кафе, дървените виенски столове и масичките за вестници. Първото кафене е открито през 1685 г. от арменеца Йоханес Деодато, който е отговарял за приготвянето на кафето в императорския двор. Кафенето "Крамер" в центъра на Виена за сефте оставя вестници за посетителите си през 1720 г. А Мартин Диганд открива първото концертно кафене в столицата на Австро-Унгария през 1788 г. И полага началото на нова ера - от този момент чести гости на виенските кафенета стават Моцарт, Бетовен и Йозеф Щраус. Първоначално входът е разрешен само за мъже.
Световната си слава виенските кафенета получават в края на ХIХ и началото на ХХ век, когато стават любимо място за срещи на литератори, художници и артисти. Всеки бохем е имал свои предпочитания, формирани от променящите се арт вкусове. В този период във Виена вече има повече от 600 кафенета. Гостите все още са най-често мъже, но дамите имат право да влязат в това своеобразно мъжко царство, ако придружават някой от гостите.
Който иска да получи представа за типичния стил на виенското кафене от началото на ХХ век, трябва да отиде в "Хавелка" в историческия център на града - на "Доротеергасе" 6. Мечтаещите за лукс, непременно трябва да се отбият в кафе "Империал" или "Сахер", където се гордеят с оригиналните си едноименни торти, уточни за ДУМА Ирина Симова - ръководителка на "КомПРес София" - бюро за връзки с община Виена.