Продуктовата гора е концепция с която се запознах преди няколко месеца и от тогава чета доста усилено за горите и скоро сигурно ще почна за растенията по отделно.
И идеята е един ден да се направи един парцел примерно 1/2 стара гора 1/4 продуктова гора и 1/4 земеделска земя. Би било изключително устойчива система която да се нуждае от доста малко външни неща и продукта който произвежда да е способен да покрие въпросните нужди след размяна и освен това да остане нещо в повече… сега само трябва да се натрупат повечко знания и опит, да се направи икономическа обосновка, да се събере смелост и да се приложи теорията на практика ;). С две думи нищо работа. Щом веднъж ментално е възникнала идеята и вниманието е съсредоточено … останалото е енергия… а енергия валяло както казва един приятел ;) хе, хе. Та какво представлява продуктовата гора? Продуктовата гора е създадена от човека гора която е конструирана така, че да се развива максимално близко до природните закони. Всеки един от видовете в гората има конкретна цел която изпълнява, независимо дали говорим за растителни, гъби, животински или други живички неща. Дори не живите неща като конструкцията на самия терен има специално предназначение. Продукта който донасят въпросните видове може да е краен продукт като месо, ядки, плодове, зеленчуци, гъби, медицина, бои, смоли, масла, дървен материал, гориво а може и да е посредник който обогатява самата гора, предпазва я и я прави по-богата, продуктивна и устойчива. Когато е възможно се избират видове които произвеждат продукти с висока комерсиална стойност, но винаги се гледа целостта на гората на първо място. Когато е възможно се използват видове с няколко предназначения. ( например плодните дървета могат да имат поне 2 предназначения плодове и дървен материал, но също така могат да имат висока комерсиална стойност на дървения материал, соковете им да се използват с медицинска цел, да се използват ядките на плодовете им, да се използват като поддържащи растения за други видове и така нататък.) Продуктовата гора се изгражда с грижата за максимално копиране на естествена гора, следователно продуктовата гора трябва да е максимално самостоятелна и да може да живее без поддръжка от човек след като веднъж е захваната и преминала даден етап на установяване който е около 7 години. Тоест в момента в който гората е напълно самостоятелна можеш да я оставиш и тя ще продължи да се развива, укрепва и самообогатява от към видове, генни мутации, почва, структура и продукция. Разликата между продуктовата гора и овощна градина например, е в броя на видовете които се отглеждат, начина по който се отглеждат, енергията която се инвестира в отглеждането им, продукцията която дават, замърсяването/ пречистването което правят, диапазона на полезните материали които дават, устойчивостта им. Тоест с изключение на това, че и в двете места има дървета… горе долу нищо друго не е същото :). Засаждането на монокултури е огромна грешка направена от модерното селско стопанство. Никъде в природата не се среща такова нещо като монокултура засадена на 500 декара или нещо такова. И има защо. видовете които растат взаимно си помагат а не си пречат, както се свита в съвременното селско стопанство. Съвременното селско стопанство възприема един вид като “полезен” и всички останали като “вредители” което е абсолютна грешка. Всичко е така измислено, че е много по-устойчиво и много по-плодородно когато се развива заедно от колкото когато отделим видовете един от друг. В гората различните видове растения обогатяват почвата с различни видове вещества. Да премахнем дадено растение означава да лишим почвата от определени вещества което после ще трябва да възстановим по химичен (изкуствен ) път ако искаме да постигнем същата продуктивност. Това което се прави в продуктовата гора е да се замени даден вид който ние не знаем как да използваме ( което не значи, че той е безполезен, просто ние сме глупави ) с друг вид който влияе на цялостната система гора по същия или много подобен начин и който знаем как да използваме. Една от концепциите при продуктовите гори а и изобщо в алтернативното земеделие е да не се бориш с наличното, а да се опиташ да му намериш приложение. Ако не успееш пак не се бориш с него ( пестициди, фънгоциди плевене, оране, и прочее) ами се опитваш да посадиш достатъчно от друг вид който ти е полезен и може да замести първия вид който не познаваш и да му създадеш условия, така че полезния вид сам да превземе територията на неполезния. В алтернативното земеделие не се копае! изключително примамлива идея за мен :) Теорията, а и практиката са, че човешката намеса предизвиква нуждата от копане. Никъде в природата никой нищо не копае но все пак тя си е достатъчно изобилна нали? Копането служи за няколко неща: 1-во разрохкване на почвата. Когато почвата бъде компресирана до определено ниво, корените на растенията не могат да се се развиват в нея и стигат до където тя не е толкова сгъстена. Копането прави почвата по-рехка за да могат корените да се развиват. Също така когато почвата е компресирана тя има по-малка абсорбция на вода, което води до недостатъчно вода за растенията и което е по-лошо, отмиване на хранителните вещества от почвата посредством потокът от не абсорбирана дъждовна вода който се стича. 2-ро интегриране на изкуствените торове в почвата. 3-то борба с “вредителите” тоест чрез копането ние се опитваме да унищожим видове които “пречат” на нашия основен вид който отглеждаме на дадената площ. 4-то обогатяване на почвата с кислород тъй като обикновено всички животинки които го правят по принцип са измрели заради бедните хранителни свойства на почвата и пръскането с пестициди. Виждайки какви са причините за копането… естествено излиза, че една система която е максимално близко до природата не се нуждае от копане, както и самата природа. 1-во никой не (compact) сгъстява почвата защото по нея не се използват машини. Но по-същественото е, че почвата в природата винаги има покривало, има покривка от нещо независимо дали това са паднали клонки, листа, мъх, изпражнения, треви, трупове, паднали дървета, плодове и ядки и т.н. Въпросното покривало е изключително важно защото то има много функции: А: не позволява почвата да се сгъстява под тежестта на животните и ( което е по-съществено) от дъждовете които падат на нея. Б: разпадането на въпросната покривка е естествения кръговрат който връща продукта излезнал от почвата отново в почвата като безкрайно се завърта и я подхранва носейки и всички хранителни вещества необходими за следващите видове които ще растат на нея. (известно е, че природата се саморегулира и когато има недостиг на определени вещества в почвата, на това място растат точно определени видове растения които натрупват в телата си тези вещества и след като умрат доставят на почвата веществата които са липсвали) В: Задържа водата, така че да има максимална абсорбираща способност ( мъртвото дърво което е в процес на гниене абсорбира многократно повече вода за единица обем от колкото живо такова) тоест осигурява на растенията всичката влага от която се нуждаят и следователно не се получават стичания които да отмиват каквото и да е от почвата която така или иначе е скрита под покривалото. 2-ро копане очевидно не е необходимо за добавяне на хранителните вещества поради изложеното по-горе. 3-то Борба с вредителите в природата не съществува. Природата работи с естествени врагове. Ако има твърде много от нещо - естествено се появява друго нещо което се храни с първото и така нататък всичко влиза под контрол. 4-то Почвата се обогатява с кислород посредством червеи, мравки и всякакви нещица дето правят тунелчета в нея които между другото освен, че и доставят нужния кислород и я правят допълнително по-рохка доставят и хранителни вещества чрез техните екскременти. Малко да поговорим за почвата тук… така и така съм се отплеснал… само набързо. Почвата е изключително нещо. Почвата е едно от нещата пред които човечеството все още тъне в безумие от научна гледна точка. Ние не знаем доста от животинките които изграждат почвата. В книжката дето Мари чете последно пишеше, че в един грам почва (top soil) съдържа средно между 100милиона и 1000 милиона бактерии в зависимост от киселинността и органичният състав. Освен това има гъби чиито влакна са няколкостотин метра в същия един грам почва. А гъбите също така са изроди. На един гъбен организъм влакната могат да се простират на 12 хектара тежат около 100 тона и са на 1500 години. Последните цитати дословно от книгата ги взех, че аз такива големи числа не мога да помня. Та… това изобилие от организми в почвата (top soil) прави всичко което познаваме като живот на сушата на тази планета. Същата отмиваме със стотици хиляди кубични метри всяка година в океаните където тя действа като замърсяващ фактор. (( Тук само да вмъкна че на български си мисля, че top soil се казва хумус ) това е най-горния слой пръст който е различен на цвят и мнооооооого различен на вещества.) Тъй и плавно да се върна към продуктовата гора… продуктовата гора както и всяка друга нормална гора произвежда перфектен хумус който вдига производителността на самата гора. Продуктовата гора както и всяка друга гора расте във времето и пространството. Тоест освен, че расте като площ и ако я оставите за няколко години без надзор може да покрие допълнителна от определената й площ, тя ще расте и във времето като едни видове ще наследяват други докато премине през всичките (succession) наследствени фази и се установят накрая (canopy trees) дърветата които образуват короната на гората ( най-големите които живеят най-дълго). В съвременното земеделие се гледа колко продукция си изкарал на единица площ. Като в случая с овощна градина гледаш примерно колко ябълки си изкарал от нея. Ако съпоставим едно към едно продуктовата гора с овощна градина тогава продуктовата гора минава много назад в класацията. Обаче ако погледнем общата продукция на всички видове които участват в една продуктова гора, то тя дава много по-голям добив от колкото каквато и да е форма на конвенционално земеделие. При това без да се брои обогатяването на почвата, задържането на водата и прочее полезни неща които прави. Освен това ако гледаме пропорцията на вложени усилия и ресурс към продукцията която изкарва дадена земя, то продуктовата гора изхвърча много напред тъй като тя реално изисква само усилие да събереш даровете които тя ти предоставя след като е веднъж установена. Като казвам това да не си помислите, че е кой знае колко трудно да се установи такава гора :) сега ще обясня. Започване на продуктова гора: Продуктовите гори почти винаги се стартират от 0. Тоест те се започват на земя която е без дървета, обработвана по конвенционален начин преди това което е довело до компресирането на почвата и загубата на почти всичкия живот и хранителни вещества в нея. За това разбира се трябва да се даде много добър старт на гората. След като се направи план кога какви видове ще се засаждат и по колко ( най-близък модел до природата) се обръща внимание на самият терен. Изключително важно нещо е да се направи добро водохващане. Има Супер хитри начини за задържане на вода, така че да бъде използвана многократно повече от колкото би била ако не се приложи обработване на терена. Изобщо водохващането е много важна тема във всичките земеделски начинания и също е доста обширна тема за която ще трябва да пиша отделно щото иначе тази ще стане безкрайно дълга. За сега просто ви казвам, че се прави подходящото водохващане. Засаждат се видовете които са определени за начало, като заедно с началните видове се засаждат и видовете които са определени за зрялата гора. Много е важно, да се отбележи пропорцията живот на вида/ количество от въпросния вид. Колкото по-кратко живее един вид толкова повече се засаждат от него. Много от видовете които се засаждат в началото служат предимно за обогатяване на изхабената почва за да може да се постигнат добри условия за захранване на гората след година две. Въпросните пионери видове са много издръжливи и произвеждат изключително голямо количество био маса. За да се ускори още повече този процес те биват подрязвани няколко пъти в годината, така че да произведат нова биомаса. Общо взето след като бъде засадена гората в началото има 2 задължения 1-во да се внимава видовете да не си пречат един на друг ( отделяне на видовете които са определени за по-дълъг живот от тези с по-кратък които служат предимно за обогатяване на почвата.) и 2-ро да се подкастрят видовете определени за биомаса и да се хвърлят подкастрените листа и клонки на земята тази техника е толкова сложна, че даже са и дали име (chop and drop) тоест срежи-пусни. :) та това е. Разбира се ако искаме да ускорим още нещата можем да подпомогнем леко с напояване в ранните етапи на захващане ако има големи суши. Постепенно могат да бъдат представяни нови видове в гората, и всичко се движи по план :). Една от много популярните техники е да се вземат местни видове които са диворастящи и имат много голяма издръжливост и скорост на растеж и да им се присадят плодоносни клонки. Общо взето първата и втората година добивите ще са слабички тъй като това е период предназначен предимно за възстановяване на почвата, но добиви ще има тъй като видовете които са засадени са много разнообразни и много голяма част от тях са едногодишни например марули, бобови, тикви, царевица и т.н. Гората винаги се захваща на по-малко пространство от колкото е определено за нея и с течение на времето и растежа на гората тя се разширява. Най-трудната част е да се захване първата гора. Разширяването на вече създадена устойчива гора е много по-лесно и даже се случва без да е необходима помощ. Ако обаче искаме да ускорим нещата се намесваме и те се ускоряват. Продуктивността на една продуктова гора е зависима до известна степен от усилията които влагаме в нея, но не колкото при конвенционалното земеделие. Тоест добре е да се намери един баланс на усилията които се влагат за да може гората да дава малко повече продукция и да се развива малко по-бързо от колкото би се развивала самостоятелно особено в първите години според мен е добра идея да се наблегне повече на развитието. Но от определен момент нататък усилията ни стават не толкова плодотворни и пропорцията бонус растеж и продукция/ усилия се занижава. Хубавото е, че дори и да оставим гората не наглеждана тя ще продължи да се развива и укрепва и да носи плод, тоест не сме привързани към нея по никакъв начин за разлика от овощната градина която в повечето случаи се изражда и умира веднъж когато спре да бъде поддържана. Колкото повече видове имаме представени в гората толкова по-устойчива е тя. Толкова по-сигурни са добивите които получаваме. Дори и някоя година слана да попари зеленчуците ни, плодовете и ядките и другите неща ще дадат плод, дори и да има засушаване, видовете които са устойчиви на това ще дадат плод и така нататък. Проблем с вредителите? Както казах в една продуктова гора такива проблеми не съществуват, защото тя е балансирана по начин който ги разрешава в зародиш. Например: ако има много скакалци въвеждаме в гората пуйки които да ги изпапкат и да ни дадат вкусно пушено месо, ако има охлюви въвеждаме кокошки и патици, ако имаме плодни мушици въвеждаме кокошки, ако имаме много растения които не знаем за какво да използваме или искаме да освободим площ за разширяване на гората въвеждаме тревопасни животни. Ако искаме да увеличим определени вещества в почвата въвеждаме растения които ще дадат тези вещества на почвата. Напояване? Посредством водохващанията които са изцяло пасивни и на базата на дъждовна вода и посредством самата структура на гората… тоест гора … не е необходимо допълнително напояване. Ми ще приключа до тук :) мисля че който се е зарибил се е зарибил… който не се е и да напиша повече пак няма да се е :) аз ще напиша още някой от следващите пъти де ;) ама за сега толкоз :)