/Поглед.инфо/ Едно от лицата на партия „Зелените” (Борислав Сандов) се похвали във фейсбук, че те са най-успешната извънпарламентарна опозиционна формация в момента.
Не само защото единствени протестирали срещу правителството още от първия ден на кабинета „Орешарски”, но и тъй като тъкмо под техния натиск властта сторила единствените отстъпления, като по застрояването на Странджа, например. Тези бодряшки рапорти за пореден път поставят въпроса за ефекта от действията на различните „зелени” организации. Какво постигат те – подходяща атмосфера, в която властта да решава по разумен начин и стъпвайки върху европейските критерии въпросите, свързани с природната среда? Или нагнетяване на напрежение в държавната администрация и в общественото мнение, което да им позволи да си прокарват с лекота проекти за десетки милиони левове, но със съмнителна полезност? Дали реално правят нещо за устойчивото развитие на природата?Или хвърлят „зелени” димки, за да прикриват собствените си машинации за печелене на средства по европейски програми?
В навечерието на важни политически събития, каквито са предстоящите избори, „зелени” организации и личности засипват обществото с бомбастични „разкрития” и примери за „колосални далавери”, но не толкова от истинска грижа, колкото с цел да печелят политически терен. Сега отново се пуска шлагерът за заменките и за кой ли път – с фалшив глас. Размахва се плашилото на санкциите, които евентуално ЕК би наложила, ако ги счете за държавна помощ. Премълчава се, че същите тези „зелени” заведоха иска срещу държавата в органите на ЕС. Може би за да не бъдат попитани самите те какво направиха, та да бъде спрян този процес навремето.
Стана вече лоша традиция по въпроса за заменките да се казва само част от истината. Никой няма желание да се опре на документите, вместо на слуховете, и да види, че вратите на заменките в горските територии бяха широко разтворени още през 2003 г. Тогава влязоха в сила гласуваните от Народното събрание поправки в Закона за горите. Авторите на тези промени могат да бъдат лесно установени от парламентарните стенограми от 2002 г., когато бяха гласувани. Който си направи труда да ги прочете, ще бъде крайно изненадан, че това не са лицата, които бяха публично нарочени и продължават и до днес незаслужено и несправедливо да бъдат сочени за виновници.
Къде бяха тогава „зелените”?
В преговорния процес за присъединяване към ЕС нямаше никакви бележки от ЕК по действащите законови текстове относно заменките на земи и гори. През юли 2007 г. беше създадена Държавната агенция по горите(ДАГ).Тя завари над 5 000 преписки за заменки по съществуващия закон. Администрацията бе подложена на огромен натиск, за да бъдат удовлетворени правата и исканията по тях. Този бум на искания за заменки бе в резултат минимум на три фактора:
Първо - възстановяването на собствеността в реални граници направи хиляди български граждани горовладелци на разпокъсани малки горски терени. Разбираемо е, че те искаха на окрупнят(комасират)собствеността си. Тук държавният и частният интерес се срещнаха и ускориха заменките като най-ефективен способ;
Второ – формира се, поради липса на други възможности, желание на бизнеса да инвестира. Наличието на свободни пари, както и възможността да се усвояват средства по европейски програми, а и чуждестранният инвестиционен интерес провокираха търсенето на способи за придобиване на имоти, които да позволяват реализирането на туристически, земеделски и индустриални проекти;
Трето – процедурите за промяна на предназначението на горите, получаването на разрешения за строителства, изготвянето на проекти, които са по закон отговорности на местната власт и съответните министерства, бяха лесно осъществими при отсъствието на каквато и да е единна държавна политика и наличието на наследени корупционни практики.
Всичко това доведе до презастрояване и хаос и в крайна сметка игнорира съхраняването на природни богатства на страната. Неприятният краен резултат обаче бе стоварен като отговорност на тогавашната Държавна агенция по горите, благодарение на псевдоеколозите, които услужливо, но сигурно неслучайно, прикриха истината.
В средата на 2008 г. в обществото, в резултат на водените дебати в парламента, бе поставен въпросът за целесъобразността на заменките на гори и земи и необходимостта от усъвършенстване на закона и процедурите. Благодарение на тогавашния министър по европейските въпроси Гергана Грънчарова – Паси през септември същата година, след поредица консултации в парламента, бе внесен законопроект, който да сложи край на тази сага. Госпожа Паси успя да постигне консенсус в Комисията по земеделие и гори и в средата на януари 2009 г. промените станаха факт.
Къде бяха „зелените“ тогава?
За да се осъществи заменка между два имота, най-важното е да им се направи оценка. Тя се извършва от лицензирани оценители, както е предписано в закона. Администрацията няма никакво право да оценява имоти. Какво тогава пречи да се посочат фирмите, които са оценявали имотите по сделките? Защо „зелените“ не настояват за това, ако намират оценките за нереални? Защо не кажат поне дали са чували нещо за фирмата „Нишава“? Сигурно защото разкриването на истината ще извади на светло интересите на много близки до самите тях хора и фирми.
Тъкмо поради това „зелените” предлагат евтин популизъм и екологична псевдокомпетентност. Не само заблуждават обществеността, но и лишават десетки населени места от развитие и поминък. Съдят собствената си държава, за да печелят популярност и екопроекти. Искат да има инвестиции отвън, а българският бизнес интерес може да бъде убит, преди да е проходил даже!
Това налага да бъдат зададени и други въпроси към повечето от различните „зелени” организации:
Къде е тяхната екологична загриженост за териториите по морето, придобити от замяна на земеделска земя и вече застроени?
Има ли нещо общо между активността на „зелените” и скандалите в Пампорово?
Има ли нещо общо между „зелената” активност и желанието на община Смолян да реализира курорта Перелик?
Къде е загрижеността на „зелените” за десетките терени, паркове и градинки в София, Варна, Пловдив и другаде, които са жертва също на заменките? Какво стана със стотици имоти на армията, здравеопазването и социалното дело, заменени за почти нищо?
Къде е тяхната загриженост за чистотата на въздуха, водите, почвите, за качеството и безопасността на храните?
Къде е тяхната отговорност за състоянието на природните паркове, които представляват, защо се протака толкова дълго време изготвянето на планове за тяхното управление, както изискват нормативните документи?
Неразбираемо е защо Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите не публикуват ревизионните актове от извършените проверки в природните паркове. Фрапиращ е примерът, при който след комплексна проверка, осъществена от Държавната агенция по горите в рая на 2008 г., бе издадена заповед за уволнението на тогавашния директор на Природния парк „Витоша”. Седмица по-късно обаче заповедта бе оттеглена след височайша правителствена намеса.
За обществеността е важно да знае кой разпъва политически чадър над самопрепоръчващите се за „зелени” организации и техните фирми, реализирали десетки „жизненоважни” за природата ни проекти? Покровителството върху тях не е ли награда за бомбастичните им „акции”?
Крайно необходимо е вече компетентните държавни органи да извършат проверка относно легитимността на „Асоциацията на парковете в България” и законосъобразността на нейната дейност.
Българската природа има нужда от истински защитници, а не от организации, прикриващи със „зелени” димни завеси користните си цели. Екопопулизмът, както всеки друг популизъм, може и да изглежда привлекателен и да печели обществени симпатии, но, както се вижда от посочените примери, той не само не решава нито един важен въпрос, но и създава атмосфера, в която и компетентните органи да не могат да правят това ефективно.