Спомням си за този мой опит когато разсъждавам за развитието на АI, което все повече ни се натрапва като модел на бъдещето от редица журналисти и специалисти. Няма съмнение, че движението на човека напред не може да бъде спряно. Но си струва като се движим напред от време на време да се замисляме дали не сме се качили на грешния влак. Защото тогава бързината може да ни изиграе лоша шега.
Спомням си десетките прочетени в детството ми научно-фантастични разкази, в които се описваше близкото бъдеще. Само от разказите на Артър Кларк десетките достижения, които ни изглеждаха непонятни, вече са осъществени. Да не говорим за другите автори. Както в тяхната позитивна експлоатация, така и в пълна мяра в негативните съмнения на авторите. Някъде там си спомням че проблясваше въпросът: дали няма да изпуснем нещо, ако предадем цялата сила на човешкия разум в ръцете на АI?
Най-много апологети на изкуствения интелект виждам в полето за разсъждение, което обяснява как АI ще ни спести много тежък и неприятен труд и ще ни даде много свободно време. Като знам, че в момента стотици хиляди млади българи не работят защото не им се работи, т.е. разполагат с много свободно време от което не произлиза нищо хубаво си мисля дали и в бъдеще няма така да стане. Хората ще имат много свободно време и ще се чудят какво да правят с него. Някои от тях ще решат (това е близко до човешкия ум) да използват свободното време за непродуктивна или дори за криминална дейност. Тогава кой ще ни спасява? Пак ли АI?
Смятам, че в момента след като говорим за настъплението на АI към нашето ежедневие, е време същите умни и талантливи хора, които са го измислили или някои като тях, да започнат да мислят с какво ще се заеме човекът когато му остане много свободно време. Само тичането по алеите на парковете няма да е достатъчно. Като премахнем и четенето на книги ,което вече е намаляло драстично- кажете какво ще правим в свободното си време! Струва ми се важен и навременен въпрос. Знаем, че във всеки сложен механизъм освен двигател трябва да има и спирачка. Тя е не по-малко важна от двигателя. Ще напомня, че в Космоса и в морето спирачки няма. Трябва да се мисли отнапред. То затова и Титаник се е удавил- късно са забелязали айсберга. Да не стане като с атомната бомба. Измислихме я, хвърлихме я и след това започнахме да мислим как да я спрем. Засега радикална спирачка не е открита.
Тук отново си припомням работата на майстора върху конското седло. Предполагам, че никой няма да се сети да изобрети робот, който да шие конски седла. Значи тази работа (както и много други) която изисква сръчност на ръцете и познаване на детайлите на материята ще остане в полето на човешката дейност. Впрочем, в киното вече се използва АI дори за писане на сценарии. Казват, че ги пише добре. Едно-единствено нещо не му се отдава на АI - не може да пише комедии, защото няма чувство за хумор. Все пак малка надежда за писателите в киното! Струва си да си помислим дали да не разширим тези творчески дейности до степен която би заинтересувала много хора. Тъкмо ще имат свободно време и ще търсят съзидателен момент в неговото използване, като се занимават с изкуство. Това означава да се обучат и възпитат хиляди учители по музика, по танци, по литература и живопис. Или… сигурно има и други възможности за оползотворяване на свободното време от разумните хора. Но някой трябва да ги насочи в правилната посока.
Мислете, само че тихо! Не говорете гласно- може АI да ни подслушва и да измисли нещо, за да ни попречи. Вече не се знае (според признания на технологичните експерти) дали някъде не е създаден прототип, който може да анализира човешките решения и да променя дейността си, за да им попречи. Знае ли човек на какво да вярва!
Все пак АI е човешко изобретение!
