/Поглед.инфо/ Мажоритарният вот крие много рискове. Най-сериозният е, че изкривява представителството на хората, тъй като мажоритарната избирателна система придава един ефект, който е доказан в практиката и в България, и в чужбина, че дава предимство на двете големи партии.
В случая с България при мажоритарна избирателна система няма съмнения, че в парламента ще останат само три партии, с малка възможност да има пробиви на определени места на по-малки формации, което е малко вероятно. Когато страната се дели на 240 избирателни района, било то и в два тура, то съвършено нормално е до балотаж да достигнат само двете големи партии. Това фактически ще лиши огромна част от хората да имат представителство в парламента. Партии като Реформаторския блок, Патриотичен фронт, ако щете АБВ – те ще бъдат с много силно подценено представителство на фона на вота, който е за тях.
Ще дам два примера. Във Великобритания на последните парламентарни избори Найджъл Фараж спечели около 13%, а има един депутат в 650-членен парламент. Това е мажоритарната система. Във Франция първата партия на последните избори през 2012 г. има над 7 млн. гласа, а втората - има над 6 млн. гласа, а пък партията на Марин льо Пен – Националният фронт, има над 3.5 млн. гласа. В случая първите, които имат съответно 7 млн. и 6 млн. гласа, имат 280, и малко под 200 депутати, а Марин льо Пен , която има 3.5 млн., има двама депутати във френския парламент.
В случая у нас трябва да предупредим за още един риск, който е при разпределението на 240-те едномандатни избирателни района. Не трябва да изключваме възможността определени местни бизнесмени – т. нар. местни феодали, да успеят да влязат в парламента заради определени корпоративни зависимости, които имат хората по места. Давам пример – ако действително се случи това с едномандатните избирателни райони, по мое изчисление малко под 30 000 души ще образуват един едномандатен избирателен район. Вероятно ще гласуват половината, т.е. 15 000 души, от които, за да влезете в парламента, трябва да имате над 50%. Това означава, че с гласовете на 7500 души можете да станете депутат. Определено има достатъчно местни бизнесмени, които могат да си позволят да мобилизират такъв електорален ресурс, за да станат депутати.
В България е практикувана мажоритарната избирателна система в два тура. През 1990 г. на изборите за ВНС 200 от общо 400 депутати бяха избрани по мажоритарната система. От тези 200 избрани мажоритарно, само 6 получиха място във ВНС извън тези на БСП, СДС и ДПС.
Ако се въведе мажоритарна система на избор, в парламента ще останат само ГЕРБ, БСП и ДПС. ДПС не е голяма, а е средна по големина партия, но има регионална концентрация на електорат. Възможно е да има 5-6 изключения да има представители на по-малки формации.
Мажоритарният вот по никакъв начин не може да намали корупционния натиск по време на избори. Напротив – той ще го увеличи, защото когато имаш по-малък избирателен район един глас е много по-важен, защото той може да реши едно състезание. Така купуването само може да се засили.
Има един много по-добър вариант, след като 2.5 млн. български граждани са гласували в подкрепа на мажоритарните избори – да бъдат съчетани двете системи. Това е немският модел. В немската избирателна система се гласува от дясната страна на бюлетината за партия, а от лявата – за мажоритарен кандидат. Но крайният резултат колко представителство ще има определена партия в Бундестага, се определя само от пропорционалната листа. Лявата, мажоритарната, е само за персонификация на мандата.
----
Димитър Ганев, политолог, изследователски център „Тренд”.