/Поглед.инфо/ Сайтът „Свободна Европа“ ни информира за новоиздадена книга „Оловна тишина“ на небезизвестната Ивайла Александрова, за процеса срещу Никола Вапцаров и останалите осъдени на смърт с него в процеса срещу Централния комитет на на БРК (к). Книгата разкривала взаимното предателство от страна на арестуваните, истината била досега укривана , а всеки участник бил обявен за герой, но сега 80 години по- късно истината, благодарение на нея, излизала наяве.

Тази книга явно е пореден жалък опит, пропит с антикомунизъм, да се очерни паметта на светли хора и на един от най- великите български поети. „Свободна Европа“ ни информира, че според разкритията на писателката за арестуваните „всеки предавал всеки“- а е известно, че всички те са били подложени на нечовешки изтезания, а и е нямало какво много да признават, на Гешев поради предателство всичко е било известно.

Тази жена не за първи път “разнищва“ Вапцаров. Сценаристка е на един документален филм „Пет разказа за един разстрел“. В едно интервю във връзка с този филм тя казва: „Искам да се разкаже за страданието на тези употребени тогава хора. Казвам „употребени”, защото 55 от тях са пристигнали с подводници, със самолети, от Москва, дирижирани са от Москва и в крайна сметка са едно огромно жертвоприношение, избити, превърнати в кърваво месо. По същия начин други са били изпратени и в Полша, в Австрия, в Чехия… Мислех, че идеята е на Сталин. Не, оказа се, че е на Георги Димитров, тогавашният ген. сек. на Коминтерна“.

Истинско лицемерие и кощунство е да се говори за подводничарите и парашутистите, като за страдалци, защото били такива защото били са били употребени. Всички те са доброволци, убедени антифашисти, при това някои от тях по настояване на Димитров пред Сталин, са освободени от лагерите. Отишли са в България, готови да дадат живота си във въоръжената борба за сваляне на монархо- фашистката власт, вкарала България във Световната война на страната на нацистка Германия. А в България и Англия изпраща военни специалисти, които да окажат съдействие на партизаните в тази борба- като Майор Томпсън, също разстрелян, даже без съд и присъда.

Преди може би около 7-8 години, българската просветно-културна асоциация в Англия „Св.Св.Кирил и Методий“ , на която бях председател, прие да спонсорираме посещение на Георги Господинов, напиращ тогава популярност наш поет/писател, на литературен форум по линия на Би Би Си в Лондон на творци от Източна Европа. Днес Господинов е известен и като десен интелектуалец- с пълно отрицание на периода преди демокрацията. И как този човек се примирява или измерва с такъв титан като Вапцаров? Ето как, като се опитва да го принизява. Казва за „Моторни песни“, че стихосбирката не била издадена от издателство, а нещо като самиздат, в не голям тираж, раздаден на приятели. В едно интервю от 2021г. Господинов казва за Вапцаров: „Поетът Вапцаров се оказва невъзможен приживе в българската литература. Посмъртно пък влиза в една нова, този път канонична самота, четен стеснено и дисциплиниращо, съобразно новия идеологически канон“.

Господинов пустослови. Да кажеш, че Вапцаров посмърътно бил вкаран в някакъв каноничен идеологически канон е глупост, или предумишлено извращение на истината. А тя е, че не е имало нужда той да бъде вкарван в какъвто и да е канон, творчеството му не е пропито от идеология, а от мечтата му за нов справедлив обществен строй, при който хората няма да мизерстват и ще бъдат свободни. Той поет на обикновените хора, говори им на на ярък и разбираем език. Философията в стиховете му е общочовешка, затова е обичан почитан и уважаван у нас и извън пределите на България.

Вижте и снимка на корицата на книгата на Александрова- със затворническа неугледна снимка на Вапцаров. Умишлено подбрана.

Бил съм в дома на Вапцаров в София, слава богу апартамента е съхранен като музей в негова памет.

Представям си как е изведен рано сутринта, откъснат от дом и съпруга, и е знаел или предчувствувал, че ще се прости с живота. А как му се е искало да живее, как е обичал живота ! Описал го е :

Да кажем, сега ми окачат въжето и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!" 

За него – Живота –

направил бих всичко... 

И аз бих казал, свалете си мръсните лапи от образа на човека, който ни кара, нас българите, да се гордеем, че имаме такъв велик поет и личност, почитан не само у нас, но и в много страни, където е преведен.