/Поглед.инфо/ Предизборните платформи са един от най-важните маркери за готовността на партиите не просто да участват в избори, а да поемат в ръцете си държавното управление. Дори и най-малките и незначителни от гледна точка на политическия процес партии се стараят да излязат пред избирателите с подобен документ. Това е съществен елемент от рационалния и информиран избор, принасящ значителни ползи в развитието на демокрацията.

Големите партии, имащи най-сериозни възможности да бъдат част от едно бъдещо управление, полагат най-голямо старание при подготовката на своите предизборни материали и това е естествено, защото те следва да имат реални предложения за провеждане на конкретна политика. Идеологическото профилиране задълбочава нуждата от прецизиране на тези документи, защото избирателите на отделните партии са чувствителни към някои забежки на своите ръководства.

Традиционно БСП, като програмна партия, обръща най-голямо внимание на партийните документи, а в предизборен период през годините сме ставали свидетели на пламенни обсъждания на партийната политика. През последните години обаче в най-голямата опозиционна партия често се чуваше въпросът “Кой написа това?” по повод на текстове, включително и станали част от така наречената “Визия за България”.

Сега на ход е поредният грандиозен скандал. Получилата широка разгласа и уж консултирана от Джоузеф Стиглиц платформа на БСП се оказа дребно плагиатство и то основно в икономическата и част. По-любознателните десни читатели могат да открият цели пасажи, които са дословно преписани от доклад на Института за пазарна икономика от 2018 г. Да, десни, защото едва ли привърженик на левицата би бил особено заинтересован и благоразположен към мерки, предлагани от някои от възможно най-десните мозъчни центрове в България. Освен ако радикалната финансова децентрализация не е сред водещите приоритети на БСП, но тогава интересно как държавата ще реализира предлаганата лява политика със съкратен бюджет.

За съжаление, този крупен политически гаф ни подбуди да проверим платформата на БСП с професионален софтуер за плагиатство, посредством който се улавят некоректни студенти в университетите. Резултатът очаквано бе трудно смилаем за професионалната аудитория. Платформата на БСП се оказа един твърде далеч от уникалността документ, сложен микс от чужди текстове, коментари и материали от “Визия за България”, медийни публикации и, забележете, немалко Фейсбук статуси на Корнелия Нинова, вмъкнати в стил а ла цитати от тезисите на другаря Живков. Звучи доста смешно и несериозно, но за жалост е истина, която може да бъде удостоверена фактически от всеки, който желае да загуби няколко часа от ценното си време в ровене в интернет.

Отдавна в публичното пространство не е тайна кадровият и интелектуален колапс на БСП и, вероятно, това е причината претендиращата за водеща алтернатива партия да не предлага нищо ново и на тези избори. Ако се ръководим не от емоции, а от разума, то със същия успех можем да дадем гласа си за Института за пазарна икономика или за информационния сайт Епицентър. Без значение от смисъла на текста им, плагиатите винаги получават оценка слаб. Платформата на БСП не издържа дори първоначалния тест и логично ще и бъде дадена същата оценка. Дано обаче Корнелия Нинова да намери нейните автори, за да може да им постави слабите оценки в бележниците, защото едва ли става дума за Стиглиц.