/Поглед.инфо/ След Втората световна война България и други източноевропейски страни, които попаднаха в орбитата на Съветския съюз, под ръководството на своите комунистически партии започнаха изграждане въз основа на марксистката идеология на т.н. социалистическо общество с далечната цел изграждане на комунизъм.

Какво представляват тези марксистки социалистически идеи и защо те претърпяха провал в т.н. страни с развито социалистическо общество, но продължават да имат сериозна тежест и влияние в почти всички индустриално развити европейски държави, в които се говори за демократически социализъм.?

В най- общи линии, социализмът като модел, който цели социално равенство, и справедливост при разпределението на материалните блага, е проповядван както от ортодоксалният социализъм така и от съвременният демократичен социализъм. Около такава платформа се обединяват социалистическите партии, които основават през 1889 г. Вторият Социалистическия интернационал. Партиите обаче не могат да се споразумеят за начините за постигането на тази висша цел и Вторият Социалистически интернационал се разпада след края на Първата световна война, когато се създава и Комунистическия интернационал, в центъра на програмата на който заляга завземането на властта по революционен път, установяването на диктатура на пролетариата и ликвидирането на частната собственост. Комунистите изхождат от предпоставката, че няма друг начин за постигане на социално равенство и справедливост, и този извод те правят, като се опират на Марксовото учение за принадената стойност. То е описано от Маркс в неговият труд „Капиталът” с пример, който образно може да бъде описан по следният начин: Капиталистът произвежда стока, чиято пазарна стойност е примерно 30 шилинга. Тази сума се формира по следния начин: 24 шилинга са платената стойност за средствата на производство (машините) и за суровините, и това е постоянна величина, постоянен капитал, който той инвестира, и върху която няма контрол. 3 шилинга отиват за заплащане на труда на работника и това е променливият капитал, който капиталиста влага за производството на стоката , и върху който той има контрол. Така себестойността на стоката става 27 шилинга. Капиталистът я продава за 30 шилинга и печалбата от 3 шилинга представлява принадената стойност, която работника създава с труда си. Естественият стремеж на капиталиста е да повиши своята печалба и единствения начин за това е да намали вложеният от него променлив капитал, например да плати на работника 2 шилинга, при което създаването от него принадена стойност или печалба за капиталиста ще е 4 шилинга. Или да го принуди да работи извънредни часове и произведе повече стока, при същото заплащане на труда, което ще увеличи пазарната стойност и увеличи неговата печалба. Това поражда експлоатацията, която води до все по- голямо обедняване и мизерно съществуване на работника, до неговото абсолютно обедняване и единственият начин за работническите маси е да се отърват от експлоатацията е да му отнемат средствата за производство, при това насилствено, защото той няма да отстъпи собствеността върху тях доброволно.

Теорията на Маркс е привидно необорима и се е потвърждавала на практика по времето, когато я е формулирал, време на жестока експлоатация на наемния труд. Нейното действие се проявява дори и в днешни дни включително в България, където в условията на занижен държавен контрол, някои собственици на предприятия експлоатират труда на работниците, като ги принуждават да произвеждат максимална принадена стойност, чрез удължено работно време и мизерно заплащане на труда.

В исторически план, социалистическите идеи за социално равенство, за справедливо преразпределение създадените материални блага и за ограничаване и даже премахване на експлоатацията от капиталиста на хората на наемния труд се възприемат в Европа в края на 18-ят и началото на 20-ят век не само от работническите маси, но и от интелигенцията. Дори в България, още Христо Ботев приема много от идеите на утопичния социализъм и се обявява срещу общество, в което господстват „султани и капиталисти”. Той е не само борец за свобода, той е и бунтовник за икономическа свобода и социална справедливост. Ботев, според българския учен и философ от първата половина на двадесетия век, проф. Асен Златарев е „първият социалист на нашето възраждане”. Социалистическите идеи привличат и Пейо Яворов. Пак според проф. Асен Златарев, в разговор между двамата за бъдещата пиеса на Яворов „Когато гръм удари”, Яворов му казва, че иска да опише новият отрицателен герой на тогавашното време, който описва като устремен към „първоначално натрупване на капитала чрез грабеж” и „закоравял в жажда за печалби”...а в друг разговор споделя „за социализма аз имам всякога чувството на вярващия: единственото човечно и светло учение на новите векове си остава той”. По-късно, Христо Смирненски възторжено посреща Октомврийската революция, вярвайки, че тя е предизвестие на изграждането на нов социален ред, без експлоатация.

В началото на двадесетият век обаче сред теоретиците на социалистическите идеи настъпват разногласия. Редица социалдемократически партии в развитите капиталистически страни не възприемат Марксовата теория за насилствено отнемане на политическата и икономическа власт от буржоазията и установяване на диктатура на пролетариата, което и води до разпадането на Вторият социалистически интернационал. В България, през 1903 г. Българската работническа социалдемократическа партия се разцепва на широки социалисти, които проповядват съюз с други прогресивни партии и вземане на властта посредством избори, и на тесни социалисти, от което крило през 1919 г. се ражда Българската комунистическа партия, която и става член на Комунистическия интернационал.

Причината за провала на ортодоксалният социализъм от марксически тип

следва да се търси в буквалното тълкуване и прилагане на марксизма, възприеман като не подлежаща на съмнение теория. Но макар привидно логично, времето показва, че Марксовото учение за принадената стойност не е абсолютно валидно при всякакви исторически условия и има съществени пробойни. Маркс, който между другото самият казва, че учението му не е догма, не е можел в условията на тогавашната действителност да отчете, че капиталистът не може да експлоатира безкрайно работника, който, за да възпроизвежда своята работна сила и за да бъде по-продуктивен, трябва да бъде добре нахранен, облечен и отпочинал, да е физически здрав, да е обучен и да има достатъчно средства за прехрана на своето семейство. Това са неща, с които капиталистът е принуден да се съобразява. Маркс не е можел да предвиди още, и че работниците ще се обединят в мощни профсъюзи за защита на своите интереси и за извоюване на по-високо заплащане на своя труд и по-добри условия на работа. Не е предвидил също и това, а вероятно тогава е било трудно да предвиди, че капиталистът може да увеличи своята печалба и чрез използване на все по-усъвършенствувани и продуктивни средства за производство, което и дава тласък на научно-техническата революция. И най-важното, Маркс, който е проповядвал изземването на средствата за производство от капиталиста, не са е занимавал изобщо с въпроса за последиците върху икономиката от ликвидирането на свободния пазар и конкуренцията и замяната им с държавно планово управление на производството и пазара. Затова и Ленин с известно отчаяние казва, когато вижда, че тоталното заместване на пазарната икономика с планова не води до очакваните резултати: "Дори Маркс не се е сетил да напише нито една дума по този повод и умря, без да ни остави нито един точен цитат и необорими указания. Ето защо трябва сами да излизаме от затрудненията".

Факт е, че въпреки затрудненията, в Съветския съюз и източноевропейските страни бяха реализирани редица идеи и цели, с които се отъждествява социализма. Постигнато бе в не малка степен социално равенство, осигурени бяха безплатно образование, даващо равен старт на всеки в живота, осъществяваше се планово регионално развитие, осигуряващо работа във всички краища на държавата, безработицата практически беше ликвидирана. Но всичко това бе постигнато на фона на липса на основни демократични права и свободи, на невъзможност за лична реализация на индивида, съгласно неговите заложби, труд и предприемчивост, на липсата на качествени и разнообразни стоки за масово потребление, на изоставане по отношение на жизнения стандарт от западноевропейските страни, на постепенен упадък на икономическото развитие, като резултат от неефективно централизирано и бюрократично управление на икономиката. Създаде се класово неравенство, като партийната върхушка се оформи като особен вид класа, която управляваше хората на труда и се радваше на привилегирован по-висок жизнен стандарт. Провеждаха се безсмислено по същество избори, с гласуване практически само за единствената управляваща комунистическа партия, свободомислието се наказваше, практически беше забранено свободното движение на хората извън границите на държавите от социалистическата общност. Това не можеше да продължава безкрайно, изгражданият социалистическият модел бавно и безвъзвратно вървеше към своята смърт.

Проф. Асен Златаров успява на времето да акцентира принципи, без придържането към които не може да се изгради проспериращ обществен строй. Макар и да е привърженик на идеята за премахване на експлоатацията на човек от човека, така както учи Маркс, и за настъпване на ерата на социализма, той изказва идеи, които са в дисонанс с учението за диктатурата на пролетариата. В статия, публикувана през 1931 г. той изразява мнението, че едно справедлив обществен строй трябва да се опира на принципите в „Декларацията за правата на човека и гражданина”, приета от творците на Великата френска революция след падането на Бастилията. „Хората се раждат равни и свободни и целта на всяко политическо общество е да запази тези обществени и неизменими права на човека. Свобода, собственост, сигурност и съпротива на подтисничеството- ето естествените права на човека, който законът трябва да му обезпечи... Никой не трябва да бъде обезпокояван заради мненията му. Свободата на мислите и мненията е едно от най-ценните права на човека.” През 1936 г. в друга статия проф. Златарев се спира на отношенията между управници и управляващи и цитира Жан-Жак Русо, който казва, че спокойствието и мирът в в едно общество и държава се крепят на един никъде необсъждан и не подписван обществен договор , съгласно който управляващите няма да потъпкват правата и свободите на управляваните, и когато този обществен договор се нарушава от управляващите, и когато грамадната част от народа е в неизгодно материално положение спрямо едно богато малцинство, управляваните прибягват до бунтове и революция.

Именно, с нарушаването на тези основни човешки права, за които говори Асен Златаров, този обществен договор беше нарушен в Съветския Съюз, България и други социалистически страни и доведе до краха на практикуваният от тях социализъм.

На 13 май 2022 г. българският критик и публицист Панко Анчев образно обясни в своя публикация краха на социализма от марксов тип: „Една социално-икономическа и политическа система е силна и непобедима, когато притежателите на собствеността я пазят и бранят от посегателствата върху нея. Тези притежатели са нейната социална основа. Социализмът изгуби тази своя база, и или по-точно, не успя да я създаде. Двете основни класи – работниците и селяните искаха да живеят добре, магазините да са пълни и стоките да се продават на достъпни цени. А каква е системата, която трябваше да им го даде това, за тях беше безразлично. Не беше кой знае колко трудно такава система да бъде атакувана, разложена и разрушена”.

Какво става обаче с онези социалистически и социалдемократически партии в Европа, изповядващи социалистически идеи, но отхвърлящи експроприацията на частната собственост и установяване на диктатура на пролетариата?

Началото поставя през лятото на 1945г. Британската лейбъристка партия по време на провежданите парламентарни избори, на които програма за икономически и социални промени.В програмата на партията се казва: „Лейбъристката паритя е Социалистическа партия и е горда с това. Нейната крайна цел ...е установяването на Социалистическа Общност на Великобритания”.

През 1951 г. на Конгрес, състоял се във Франкфурт, е създаден Социалистически интернационал, в който днес членуват 162 социалистически и социалдемократически партии от над сто държави. В приетата на Конгреса Декларация се критикува основният недъг на капитализма, състоящ в това, че правото на собственост се поставя над правото на човека, като се указва, че според демократическия социализъм общественият интерес се поставя над интереса на търсещия печалба частник, говори се за планиране на производството, там където това е в обществен интерес, за национализация и държавна собственост на базови компании в областта на производството и услугите, от които зависи благосъстоянието на обществото и там, където трябва да се предотврати експлоатацията на обществото от монополни сдружения и картели

Горните постулати като че миришат на марксизъм! Да, донякъде, и европейските социалисти не отричат изцяло марксическото учение. В Декларацията се говори за критичния дух на марксизма, и за това че марксизмът представлява един от методите за анализ на обществото. Но Декларацията недвусмислено отрича комунизма, който е опорочил социалистическата традиция, установил е диктатура на една партия и е отнел свободите на хората.

През юни 1989 г. в Стокхолм, Социалистическият интернационал приема нова Декларация, отчитаща промените в света по това време. В новата Декларация липсват доста от повлияните от марксизма постулати в декларацията от Франкфурт, но се потвърждава, че нито само частна или само държавна собственост могат да гарантират ефективност на икономическото развитие и социална справедливост. Подчертава се стремежът към демократичен социализъм, който се обявява за международно движение за свобода, социална справедливост и солидарност. Ясно се казва обаче, че социалистите не претендират да имат рецепта за някакво финално и фиксирано общество, което не може да бъде променяно и реформирано, с една дума не се говори за социализма като строй с фиксирани цели и принципи, който трябва да бъде изграден по еднакъв начин навсякъде, говори се затова, че социалистите във всяка държава ще се стремят към обществено устройство, което да отразява тяхната история и специфични особености.

Съвършено ясно е, че за социализъм основан на диктатура на пролетариата, на тотално заменяне на пазарната икономика с централно- планова такава и в условие да ликвидиране на демократичните свободи, е модел, който въпреки свои несъмнени постижения в миналото, вече не може и да става дума. Този модел е изчерпал своите възможности и е претърпял крах. На негово място вече се говори за демократически социализъм, който се стреми към социална справедливост, но в условия на пазарна икономика и парламентарна демокрация..

И наистина, в много западноевропейски страни, по времето на управлението на социалистическите партии, проповядващи демократически социализъм, са постигнати съществени социални реформи, които надминават в някои отношения и социалните постижения в източноевропейските социалистически страни, постигнати при управлението на комунистическите партии. В много от тях здравеопазването, образованието, градският транспорт за деца, ученици и пенсионери, детските градини за децата на семейства на социални помощи са безплатни. Това са чисто социалистически придобивки, средствата, за които се осигуряват чрез преразпределение на произвежданото парично богатство посредством данъчната система. Както от средната класа, така и от свръхбогатите чрез прогресивна данъчна система се взима огромно количество парична маса, с която се финансират социалните програми и на практика се осъществява социалистическата идея за социална справедливост при разпределението на произведените материални блага.

И въпреки тези постижения, въпреки това, не може да се говори, че в тези страни има изграден демократичен социализъм. Част от благосъстоянието в редица от тях се постига чрез експлоатация на ниско платен труд в слаборазвити бивши колониални страни и внос на евтина работна ръка от тях. В големите градове се оформят гета от семейства на такива работници, правата на трудещите често се нарушават, което води до стачки, не са решени такива социални проблеми като престъпност и свързаните с нея, корупция, наркомания и проституция. Въпреки прогресивното данъчно облагане, продължава да съществува огромна пропаст в икономическо и социално отношение между ултра богати и крайно бедни. Това е и причината, в тези страни, освен традиционните социалистически партии да намират поддръжка и влиятелни комунистически партии, които разбира се отдавна са се отказали от идеите за диктатура на пролетариата и изграждане на комунистическо общество.

Нерешените социално- икономически проблеми в развитите западни общества и пораждат философски и политически дебати за търсене на алтернативи за постигане на реален демократически социализъм. Такъв се води дори в САЩ, където най- известен в това отношение е Майкъл Мур, писател, журналист и автор на филми, който през 2013 г. писа: „Това шантаво и глупаво вещо, което наричаме „капитализъм” е един непресекващ стремеж на богатите да заграбят колкото може повече, като оставят на другите да се борят за трохите, които им оставят”. През 2016г. той писа в Туитър: „Какво е това Демократичен социализъм? Това е да има истинска демокрация, при която не само богатите, а всеки да има място на масата и неговият глас да се чува”.

През май 2019 г. BrookingsInstitution, световно известна неправителствена американска организация за политически проучвания и анализипубликува есето „Социализъм- кратко описание” на Еюджин Дион, професор от Джорджтаунския университет и Бил Галстон, политически анализатор и старши изследовател към Brookings. В Америка пишат те, социализмът никога не е загубвал своето влияние върху интелектуалния елит. Според тях, икономическите кризи през последните години, особено тази от 2008-2009 г., и стагнацията и нарастването на социалното неравенство са предизвикали обрат, много млади хора започват да се съмняват дали ще могат да се възползват от благоденствието на капитализма на 21-ят век. Допитвания до общественото мнение показват, че много от тях възприемат социализма, не като съперничеща враждебна идеология от времето на студената война, а като социална демокрация. През вътрешно партийните избори в Демократическата партия през 2016 и 2018 г. обявявайки се за демократичен социалист, сенаторът от Вермонт Бърни Сандърс получи 46 процента от гласовете. Дион и Галстон посочват, че някои идеи и критични аргументи на привържениците на демократичния социализъм привличат вниманието на видни капиталисти като Джейми Даймън, Главен Изпълнителен директор на JPMorganChase & Co, които започват да си дават сметка, че светът на бизнеса трябва да възприеме социалните реформи като необходимост за да се спаси системата. Социалистите отново може да се окажат в основата на реформа на капитализма, отбелязват с ирония авторите, като цитират един от авторите на „Новата сделка” на Рузвелт от 30-те години на миналия век Джером Франк, който е казал: „Ние социалистите се опитваме да спасим капитализма, но проклетите капиталисти не ни дават”.

В своя реч през 2019 г. сенаторът Бърни Сандърс каза: „Преди 80 години Франк Делано Рузвелт въведе реформи, които защитиха трудещите се семейства. Днес във втората декада на 21-ят век ние трябва да доведем до край недовършеният бизнес на „Новата сделка”....Никой, който се труди по 40 часа на седмица, не бива да бедства!”. Той и цитира следните думи на борецът за граждански прави Мартин Лутер Кинг: „Наречете го демокрация, или го наречете демократически социализъм, но трябва да осигурява по -добро разпределение на материалните блага в тази страна за всички деца на Бога”.

На 24 август 2019 г. на срещата на високо равнище на Г-7 във френския град Биариц френският президент Еманюел Макрон постави въпроса за нов модел на обществено устройство в развитите капиталистически страни като каза: „Моделът, който трябва да бъде разработен, в никакъв случай няма да означава прекратяване на системата на пазарна икономика. Но въпреки това не може да не признаем, че сегашният модел е деградирал в резултат на факта, че самата демократична система е деградирала. И също така, защото самият капитализъм е деградирал и е полудял, тъй като ние сами създаваме онези прояви на неравенство, които впоследствие не можем да разрешим",.

Както се вижда, в светът продължава процесът на търсене на възможно най- справедлив и същевременно проспериращ обществено- икономически и социален строй. Моделът на капитализъм, който се основана на принципа на „Laissez faire” икономика *, който днес се прилага в България със всичките му отрицателни последици, и думата „демократически социализъм е анатема за управляващата в продължение на вече повече от 30 години политическа класа, е отживял времето си и отдавна не е алтернатива. В Китай в момента се практикува форма на държавен капитализъм, маскиран под вид социализъм, но при недемократична еднопартийна система.

Демократичният социализъм наистина изглежда алтернатива, но изглежда остава все още недостижима цел, поне в близкото бъдеще.

______

  • Laissez faire” - икономическа теория от 18 век, която се противопоставя на каквато и да е намеса на държавата в бизнес и пазарните отношения във вид на регулации и разпоредби.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели