/Поглед.инфо/ Крайната десница руши статуквото, но не може да управлява

Васил Василев, председател на фондация "Братя Василеви", коментира от Париж резултатите от изборите за Европейски парламент и победата на крайнодясната партия "Национален фронт" във Франция

Изборите както в самата Франция, така и в цяла Европа, показват няколко основни резултата. Първият е, че социализмът агонизира. След жестоките удари, които претърпя във Франция, Испания, България, той е пред алтернативата или да се реформира сериозно, или да умре. В този му вид, в който го наблюдаваме, той очевидно бе оценен като бреме и символ на излъгани надежди. Сега социалистите трябва да проумеят, че тази идеология е увличала хората, защото е искала по-справедливо разпределение на благата. За да се реализира това справедливо разпределение, трябва да има първо блага. Те трябва да бъдат произведени и чак след това идва печалбата и нейното разпределение. Вторият извод е, че така нареченото дясно мислене, разбира се, е много по-близо до философията: първо да произведем, след това да разпределим. Пак погледнато от Париж, освен очевидната му склонност към по-малко справедливост при разпределянето, дясното пък изглежда страда много често от скандали за корупция, комисиони и потайно спечелени пари. Затова значително отстъпва както във Франция, така и в цялостен европейски план. Третият извод е, който също се долавя, е, че евроизборите откриха още един резултат. Който изигра избирателите си, като се продаде на тези, срещу които се е правил, че се бори, отива веднага на политическото бунище. Четвъртата точка в анализа е много важна и най-широко коментирана не само тук, но в целия ЕС - особено в западноевропейските държави. Тя е, че ако социализмът не се реформира и традиционната десница не обърне внимание на необходимостта от повече справедливост и колкото се може по-малко комисиони, корупции и афери, то властта може да тръгне към най-лошата форма на управление - национализъм, съчетан с псевдосоциализъм. Крайната десница е по-негодна от комунистите да реши проблемите на Европа. Тя печели не само във Франция, но и в Англия, в Дания. Когато хората са отвратени от неспособността на класическите управляващи да решат трайно и в интерес на хората техните проблеми, нищо чудно, скоро в някоя от тези страни действително крайно дясна партия да дойде на власт и да оглави правителството и тогава ще станат съдбоносни дни за ЕС. Крайната десница досега не е показвала никаква способност да управлява. Може би последният и най-важен извод и за нас, и за всички европейци е: ако ЕС не се реформира, той ще се разпадне. Не може едни страни да продължават да тънат в бедност, а други постоянно да изсмукват всичко, което могат, и да подхвърлят на бедните само подаяние да преживяват. Не може брюкселската администрация, срещу която тук вече много открито се говори, да се изживява като светата инквизиция и да наказва всеки, който не спазва нейните директиви. Ако ЕС не вземе от богатите държави и не подпомогне реално възстановяването на икономиката на бедните страни членки, той няма да може да премине това десетилетие. Това е анализ, който чух на няколко места в Париж и който показва до каква степен е необходимо не само социалистите в Европа, но и десницата в Европа, самият ЕС да претърпят тези реформи, които може да са болезнени, които може да не са в услуга и изгодни за богатите страни, но те са неизбежни. Причината за това е, че ако ЕС се разпадне, богатите ще загубят повече отколкото бедните. Най-важният извод за нас е, България трябва да започне да изготвя своя план "Б". Какво ще правим, ако ЕС се разпадне.
(Пред Радио Фокус)