/Поглед.инфо/ Петър Чергаров, в. Новинар
„И тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна, тогава защо ли без тебе не мога, ти, София, моя любов и тревога”. Това се пее в една популярна песен, посветена на родната столица. Въпреки че напоследък може да се каже, че София става все по-чиста, светла и приветлива, за съжаление тя все повече и повече се пренаселва. И в това няма абсолютно нищо чудно, все пак това е един от градовете у нас, където човек има най-голям шанс да си намери хубава и що-годе сносно платена работа.
Този факт за пореден път бе официално признат и от европейската статистическа служба Евростат, според чиито данни, нашата столица заема челните места в Европейския съюз по ниво на ниска безработица. Статистиката сочи, че в близо двумилионна София броят на хората без работа е едва 1,1 процента. Напълно очаквано след нея се нареждат Бургас с 2,4 на сто и Варна с 2,6%. Изненадата идва от факта, че вторият по големина град у нас – Пловдив, не попада в тази престижна класация.
Но нека оставим сухите цифри настрана и поразсъждаваме върху фактите. Истината е, че ако и другите региони в страната се развиваха с равномерни темпове, никой нямаше да приижда в София, за да търси късмет и препитание. Нямаше и да ги има псевдовойните между малцината „кореняци”, ходещи върху жълтите павета и „простолюдието” от провинцията, което цапало, трошало и докарвало всички проблеми в столичния град. Ще си каже човек, че сред хората, родени в София, няма никакви вандали и простаци!
По едно време се прокрадваше дори безумната идея отново да се въведе гражданството от социализма и задължителната адресна регистрация, за да се спре притокът на хора от останалата част на България. Но нека спрем дотук. Кметът Йорданка Фандъкова има пълното право да се хвали с постиженията на София. Да, истина е, че тук ври и кипи от инвестиции и въпреки кризата новите работни места никнат като гъби. Но е крайно време да престанем да повтаряме гръцкия и руски модел, в който всичко е съсредоточено в няколко главни града, а останалите са оставени на глада и мизерията.
Истината е, че всяка власт досега следваше останалия от миналото модел на свръхцентрализация и всичко започваше и свършваше със София. Това обаче е на път да се промени с решението на правителството да разхвърля част от ведомствата по други ключови градове в страната. Дано това решение даде повод и на бизнеса да прехвърли част от производствата си там и накара бъдещите инвеститори да влагат парите си и в останалата част на страната.
Няма нищо лошо в това столицата да бъде културен, финансов и икономически център на страната. Но ако вземем примери от други страни, там тази роля играят поне няколко големи града.
В някои от случаите например самата столица е само седалището на законодателната и изпълнителната власт. В Южноафриканската република пък законодателната, съдебната и изпълнителната власт са разхвърляни в три отдалечени части на страната. В официалната столица Претория се намира изпълнителната власт, парламентът заседава в Кейп Таун, а съдебната власт е съсредоточена в Блумфонтейн. Няма нужда да се коментира, че и трите града са двигатели за местното развитие и икономика в своите региони. Подобна е и ситуацията в Западна Европа и САЩ.
Затова децентрализацията е добра идея. Тя ще даде глътка свеж въздух на столицата, тъй като тя ще се освободи от бремето да бъде административен център на цялата страна. Разхвърлянето на институциите ще спре и част от притока от граждани, които всеки ден се изсипват в София, за да посетят някое от ведомствата. Неминуемо ще има положителен ефект и върху градовете в провинцията, понеже ще отвори нови работни места и тези региони ще живнат.
Така хем жителите на София ще са по-спокойни, че градът им не е толкова пренаселен, хем по-малко хора ще искат да търсят препитанието си там. И все пак нека България се развива равномерно и има работа за всички.