/Поглед.инфо/ Само допреди 4 години името Николай Малинов не говореше абсолютно нищо на никого, освен на много запознатите с кадровия състав на БСП. Всъщност за първи път името на младия социалист блесна пред медиите през 2007 година на заседание на 47-ия конгрес, след евроизборите. Тогава той направи много силно изказване за смисъла на левия печат, за това как вестник "Дума" трябва да бъде истински ляв, а да не обслужва единствено и само интересите на своя предишен собственик.

Още тогава стана ясно, че БСП се е сдобила с млад и мислещ човек, който е наясно с базисния момент на всяка политика - идеите, които могат да развиват една партия и една страна напред, както и с териториите за консенсус, които трябва да съществуват в едно общество, ако то изобщо иска да се движи напред, а не да цикли постоянно в някаква форма на криза.

Две години по-късно, когато Николай Малинов вече бе станал издател на "Дума" и благодарение на неговите усилия вестникът доби истински ляв вид, той беше избран в Изпълнителното бюро на БСП, а неговата популярност и авторитет започнаха да стават фактор във вътрешнополитическия живот на партията. Едва тогава медиите обърнаха повече внимание на неговите идеи, позиции и амбиции.

Малинов е младата генерация политици в БСП и определено не е човек на импулсивните решения, прибързаните действия и истеричната реакция. Той е бегач на дълги разстояния. Непоколебим в осъществяването на идеи, но достатъчно търпелив, за да знае, че чудото не става за един ден. Веднага направи впечатление, че въпреки младостта си, той категорично отказа да бъде разпознаван заради нея и дори няколко пъти иронично коментира квотите за младежи в Националния съвет на столетницата. С което показа, че иска да бъде оценяван според своите способности, а не според възрастта си.

Търпеливото отстояване на идеи е една своеобразна тиха революция в левицата, която в последните три години се раздира от скандали и вътрешни напрежения, циклично избухващи отново и отново. Малинов обаче никога не стана част от интригата, а с упоритост се опитваше да отстоява принципни неща - посока на политика и геополитическа ориентация към изконния единнен славянски корен на българите и руснаците. Вероятно заради неговите големи усилия в тази посока, той бе избран за председател на Национално движение "Русофили" и миналата година получи орден лично от тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев.

Това поведение разкрива истинската стратегия на Малинов. Той не е човек на показността, а на тихия, ежедневен, банален труд. Неговата лична революция няма да дойде с оръдейни гърмежи, а с постоянна работа, като водната капка, която със своята упоритост може да разбие и цяла скала.

Заради това беше съвсем естествено, че много партийни организации в София сами пожелаха Николай Малинов да оглави Столичната организация на социалистите. Ако прегледаме номинациите за лидерското място в София, ще видим, че най-много от тях има фаворитката на Румен Овчаров Анна Янева. Но нейното име най-често се среща в комбинации с други. Най-много самостоятелни номинации в столицата има Николай Малинов, което говори за сериозно доверие и упорита работа, която очевидно досега не е била показвана шумно или парадирана суетливо.

Малинов показа и друго качество, което не се среща често в българската политика - лоялност и последователност. Веднъж влязъл в Изпълнителното бюро, той не си позволи да играе собствена политическа игра или пък да бляска с показни медийни акции, а отстояваше своите позиции там, където е предвидил партийният устав - на самото заседание на Изпълнителното бюро. И това не е театрално поведение, а осъзнат стил. Просто Малинов не е нарцис, а човек с идеи, който търси консенсуса, а не краткия блясък.

Тази последователност е неговата неочаквана новост в градската организация. Издателят на "Дума" е човек със стратегическо мислене, което в момента е много необходимо на най-голямата организация на БСП - столичната. В интервютата си като кандидат за поста, Малинов не си позволи да говори отрицателно за досегашния председател Румен Овчаров, но това не е израз на страх от критика, а изражение на това, че кандидатът за председател не иска да идва като идеолог на конфронтацията, а като лидер на позитивното обновление.

В известния разказ "Самотният бегач на дълги разстояния" английският писател Алън Силитоу правеше един интересен извод - че понякога трябва да знаеш как да минеш на втори план, за да извоюваш истинска победа. Това може да бъде описано като политическо кредо на Малинов - той не иска да парадира, а цени осъществяването на идеите. Заради това едва ли ще има по-подходящ за лидер от него. Той е революционер, който знае кога да направи своите ходове и е бегач на дълги разстояния, извоювал съвершенство в постигането на крайната цел - победа и пак победа.

Столичните социалисти заслужават една революция на постоянството.

И победи. Много победи.

Не е реклама, но едва ли някога ще има друг кандидат като Николай Малинов, който може да ги заведе до победа и да я осъществи.

Бегачът на дълго разстояние, който знае как да променя нещата.