/Поглед.инфо/ Сградите в България са проектирани да издържат на много силни земетресения, каквито у нас няма опасност да се случат.
В това са убедени и архитекти и сеизмолози, които успокояват хората след труса от 6,9 по Рихтер в Егейско море в събота, който беше усетен много силно в цялата страна. „Строителството у нас се прави така, че да устои без разрушения до 7-ма степен по Рихтер и опасност има чак след 7,5”. Това заяви главният архитект на София Петър Диков.По думите му жителите на столицата могат да спят без напрежение, стига да са укрепили добре мебелите в къщите си. Най-често пострадалите дори при леки трусове до 5 степен са жертви на падащи предмети, а не на срутени сгради. Всички експерти съветват при обзавеждане и ремонти големите мебели като гардероби и секции да бъдат прикрепвани за пода и стените, така че да не затиснат някого при трус.
„Столичани нямат основание да се притесняват, защото строителството в София, особено след 1977 г., е изцяло съобразено със сеизмичните изисквания”, каза още Диков. Според него е заблуда, че панелните сгради са по-опасни при земетресение. Всяко строителство има своите предимства и недостатъци. „Тухленият градеж е по-масивен, по-корав и дава по-голяма устойчивост при земен трус. Панелното строителство е леко и движейки се, може да има частично преместване, което е предимство. Металните конструкции също са много динамични”, обясни Диков.
Според него българските проектанти са много добре подготвени по отношение на изчисленията на сградите за земетрес. Обръща се изключително голямо внимание, защото България в по-обозримото минало при вранчанското земетресение и впоследствие стражишкото е имала разрушения и жертви. Главният архитект смята, че в последните 30 години се спазват стриктно правилата, които дават достатъчна гаранция, че сградите ни са сигурни дори и при силно земетресение.
Най-голямата опасност според него е от некачествено строителство на къщи по селата и периферните квартали.
„Некачественото строителство и нерегламентираното реконструиране на сградите като събарянето на носещи стени са двете основни опасности при земетресение. Това обаче е проблем на самите хора, които не си дават сметка за това при ремонти и правят реконструкции, без разрешение на специалисти”, казва още Диков.
По думите му силни земетресения за този район на България са изключително голяма рядкост. В столицата преди около 200 г. е имало голямо земетресение от 7 степен по Рихтер. Силни са били и земетресенията през 1818 г. и през 1910 г., когато е пострадала църквата „Св. София”. Дори и тогава обаче разрушенията по сградите са били малко, а строителството е било много по-лошо в сравнение със сега.
Същото е мнението и на сеизмолозите, които са убедени, че трусове над 7-ма степен у нас не може да има. „Активността в Северноегейско море не се свързва с проявите на освобождаване на сеизмична енергия на наша територия. Не се очаква трус над 5 по Рихтер в България”, убеден е сеизмолог №1 проф. Емил Ботев, директор на Департамент „Сеизмология” в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Според него процесът на последващи земетресения (афтършокове) от района на Гърция след мощния трус от 6,9 по Рихтер от 24 май мигрира на изток. Той отива към турска територия и у нас повече няма да клати.
„Очаквахме тази активизация в района на Халкидическия полуостров”, каза Ботев.
Той обясни още, че в момента в Егейско море има енергия, която се задържа. Тя създава деформации и напрежение. Очаква се средностатистически тя да се освободи в следващите години със земетресения, но и те няма да са разрушителни. От 1960 г. досега земетресенията с магнитуд над 6 в района на Егейско море са били общо 6.
Проф. Ботев разясни, че на територията на нашата страна няма засилена активност на сеизмичността. „Ние сме в относително по-спокойна зона и в момента нямаме основания за сериозни опасения, защото нашите катастрофални земетресения се натрупват с много по-малка скорост. Това личи от измерванията, които провеждаме на повърхността на земята, тъй като по принцип и по света много трудно се изследват вътрешните, дълбоки части на земните недра”, подчерта сеизмологът.
Той припомни, че при земетресение напускането на сградата не трябва да се извършва веднага при усещане на първия трус. Може да се напусне само, ако сме на първите етажи и знаем, че можем да го направим до десетина секунди. Добре е да се изчака първата минута и когато затихне трусът, можем да напуснем жилището, без да използваме асансьора. Навън трябва да застанем максимално далече от сградите. Сеизмологът е категоричен, че на територията на България засега няма условия за силно земетресение, което да разруши блокове и да предизвика срутване.