/Поглед.инфо/ Написах този текст преди месец за българското списание "LIFE". Пускам го сега, защото се заформи нещо като дебат за новия облик на столицата. Бяха показани и проекти, от които ми настръхна косата - нещо като хеликоптерна площадка трябваше да представлява площада пред НДК, а илюстрации от една книжка от детството ми, "Незнайко в слънчевия град", показваха как перловският канал се превръща в автострада на бъдещето.
Нямам съмнение, че тези проекти ще бъдат изпълнени и София ще стане още по-грозен и невъзможен за обитаване град. Скептичен съм, че общественото обсъждане ще промени нещо, но освен думи не се сещам за друго средство за натиск. И без това идеята за протест бе тотално девалвирана от "красивите и умните" и може би е закономерно, че грозотата и глупостта управляват този град и го превърнаха в най-западналата столица на Европа.
Един милиард и 459 милиона лева е бюджетът на София за 2015 година. Това би трябвало да е добра новина, но според мен не е. Освен голяма част от парите, които ще бъдат откраднати или пръснати за глупости, немалка ще отиде за града, който от година на година става непоправимо грозен. По-лошата новина е, че управляващите и една немалка част от техните избиратели си го харесват.
Много трудно е да се спори на естетически теми, особено с шофьори на такси, но това не означава, че трябва да се мълчи. Познавам интелигентни, образовани и компетентни хора, които са потресени от това, което се случва с българската столица, но техните гласове въобще не се чуват, а и не помня в София да е имало сериозни дебати около градската естетика и обмисленото й застрояване. София отдавна загуби облика си, отделните й квартали все повече заприличват на нещо като отделни гета-градове, а центърът окончателно е превзет от урбанизираната селяния, която превръща в чалга всичко, до което се докосне.
Отидете в подлеза на Софийския университет, който е заприличал на Централната гара от най-мрачните й години (не че сега и там положението не е трагично) – бездомни кучета, мръсотия, няколко пияндурници, които вдигат шум на барабани, акордеон и електрическа китара, крадени чадъри, които се продават когато вали, антикварни опърпани книжки, наредени на парапета, импровизирани сергии и лелки, които продават в зависимост от сезона мартеници, цветя и галантерии. Всичко това на фона на неонови реклами на „Макдоналдс”, „Била” и огромен плакат на Христо Ковачки, който написал книга със заглавието – „Вселенски ред”!?!
Ако е в настроение човек може и да се посмее от сърце на тази потрес, но когато осъзнае, че това е сърцето на столицата, в подножието на Алма матер, и като си представи какво представляват студентските центрове в Германия, Англия или Холандия, може да се разплаче и депресира за дълго. Тотално и непоправимо е обезобразен Лъвов мост, който вече трябва да се казва Лъвов ринг. Един от символите на града на практика бе скрит от съоръжение за кръгово движение, безсмислени подлези и надлези, които направиха задръстванията още по-големи от преди.
Бе съсипана Докторската градина, която погълна един милион лева, за да заприлича на нещо като брошурка от „Практикер”. Съсипаха пространството между Партийния дом, Министерския съвет и Президентството с някакъв изкоп за метрото от бетон и ламарина, грозен тротоар и кьопаво организирано движение. Навсякъде, където можеше, бяха вдигнати грозни сгради от стъкло и стомана (вижте сградата на Европейската комисия на ул. „Раковски” – опит за дуплика на Hearst Tower в Манхатън, Ню Йорк), които безразборно стърчат до занемарените стари градски къщи и кооперации. Храмът "Св. Александър Невски" неусетно бе превърнат в автогара, а скупчените навсякъде коли обезсмислят наличието на улици, тротоари, алеи, градски пространства и т.н. Навсякъде само паркинзи. Плевнелиев би си отспал, но да не се отплесвам.
„Витошка” е заприличала на луксозен катун, в който всеки съдържател на заведение е трупнал онова, което е видял в чужбина, без никаква идея за общия изглед и естетиката – въобще всичко, което уж е модернизирано и „пипнато”, заприличва на временен базар. Улиците и тротоарите в центъра продължават да са надупчени, сякаш са бомбардирани. Новите тротоари пък се правят през просото с една и съща ужасно грозна настилка (явно една и съща фирма печели конкурсите), а контейнерите, препълнени с боклуци, си стоят с дни и са обичайна гледка по „Шишман”, „Шейново”, „Ангел Кънчев”, „Иван Вазов”… Лайната от животни, че и от хора, както и миризмата на сметище превзеха самия център на София.
Много добре знам, че някой ще ме обвини в черногледство, хейтърство и предвзетост, чувам възклицанията: Колко хубав стана Лъвов мост, помните ли какъв беше подлезът на университета и т.н. Как да обясня, че човекът или хората, проектирали Лъвов мост и всичко останало в София, трябва да бъдат арестувани и осъдени ефективно за безвкусица и некомпетентност. Тук дори не говоря за очевидната корупция, която се вихри около тези безкрайни строителни проекти - например безумната естакада до семинарията, които увеличи задръстванията и погълна милиони.
Неслучайно половината от бюджета, който споменах в началото, е заделен за пътна инфраструктура – т.е. за грабеж. Въпреки прословутите магистрали на ГЕРБ улиците на София, пък и на България, са в окаяно състояние. Но и тук нямам предвид корупцията. Тя е по-малкото зло. По-голямото са безвкусицата и мърлящината, насадени с много пари, която е непоправима.
На мястото на емблематичната за София фабрика на братя Прошек вдигнаха огромен билдинг, ужасно грозен, безстилен, роден във въображението на кълвач, който никога няма да бъде взривен и премахнат. Край. Това пространство, което можеше да се превърне в страхотен арт център завинаги е унищожено. Така е с още много анклави в центъра, които лека-полека се превръщат в чалга. Да не отварям дума за парковете, оплешивели и превзети от сергии и “атракциони” така, че никой нормален човек да не помисли да заведе децата си там…
Лъвов мост и всичко останало е силикон, кич, лошо подражателство, брошура от хипермаркет, неуспешно подражателство на ретро, унищожение на традициите и крещяща простащина – но това няма как да се обясни на хората, които нямат очи, за да го видят. Всъщност най-лошото е, че
от стара София не остана почти нищо, а новата е някакъв футуристично развит Перник.
Безсмислено изсипване на огромни пари, които трябва да затвърдят безобразието. Всъщност това вече не е град. Цяла София заприлича на унило предградие, на куплет от песен на Веселин Маринов, на мьек източен диалиект, което ме кара да съм песимист по отношение на бъдещето. Както казах, става дума за култура и вкус, които не могат да бъдат обяснени, нито втълпени. И ни струват един милиард и половина лева.