/Поглед.инфо/ “В историческата памет десетилетието 2010-2019 г. ще остане като времето, когато Западът загуби лидерството си в световните дела. Това означава ли, че Западът, чиято културна мека сила е по-разпространена от всякога, става все по-маловажен? Не. Но той вече не е единственият, който задава дипломатическото темпо на планетата, което стана познато след падането на Берлинската стена “, пише журналистът от Le Figaro Рено Жерар.

"Това може да се демонстрира с неотдавнашен пример. От 27 до 30 декември 2019 г. Арабско море стана сцена на съвместни военноморски маневри между Иран, Китай и Русия. Стратегически това означава, че Персийският залив скоро ще престане да бъде американско езеро и Китай вече не се страхува да използва въоръжените си сили, за да защити своите икономически интереси “, се казва в статията.

В миналото подобни стратегически и военни събития биха били немислими без одобрението на Вашингтон. Днес те са станали нещо обичайно. Каква разлика от предишното десетилетие, когато американците правиха това, което искаха по целия свят! През март 1999 г., без одобрението на ООН, НАТО започва война срещу Сърбия, за да я принуди да освободи провинция Косово. През декември 2001 г. по време на конференцията в Бон западните сили, водени от САЩ, принудиха страните по света да признаят военната им намеса в Афганистан след дълъг период на „демократизация“, напомня авторът на статията. “През март 2003 г. Англосаксонците започват нашествието си в Ирак”.

“Повтарянето на подобни военни интервенции днес би било немислимо. Първо, защото те не вършат работа. В Афганистан американците се готвят да върнат властта на талибаните, които не са предприели никакви стъпки към демокрацията. В Ирак, където демокрацията не е донесла мир , американците току-що бомбардираха шиитските военни бази ", се казва в статията.

“Второ, защото Русия, поради украинската криза през 2014 г., накрая напусна западната сфера, към която се присъедини в ерата на Елцин. Русия, която е под търговските санкции на Запада, е готова да се противопостави както в ООН, така и по целия свят, в Близкия изток, в Африка, в Латинска Америка, в Далечния Изток”, подчертава Жерар.

"Въпреки това, за да се свали Запада от подиума, само Русия не би била достатъчна. Внезапната поява на Китай на международната стратегическа сцена, който влезе в съюз с Москва, е от основно значение. Китай вече спечели войната без бой (мечтата на Сун Дзъ): сега Южнокитайско море му принадлежи. В технологичната си конфронтация с американците над 5G Китай тихо придвижва пешките си в Европа. За разлика от Запада, Китай се ръководи от много дългосрочна визия. Стратегията на “Новия път на коприната” трябва да му позволи да извърши търговско завоюване на Евразия. Президентът Си Цзинпин не крие своята цел: от 2049 да превърне Китай в безспорна първа световна сила”, сочи журналистът.

"Въпреки това, краят на стратегическото превъзходство на Запада нямаше да се случи, ако той беше успял да установи партньорства с Русия и не беше затънал в безброй разногласия, върху които явлението Тръмп само хвърля светлина. Идеологическите и икономическите разделения в Америка, Европа и Северноатлантическия съюз са рани, които стават все по-трудно да се излекуват. В тази връзка възниква въпросът: няма ли десетилетието 2020-2029 да нанесе последен удар върху съюза на народите на Запада”, обобщава Рено Жерар.

Превод: В.Сергеев